Какво представлява твърдият облак
През 1931 година химикът Самуел Кистлер печели облога с сътрудника си Чарлз Лърнд за това кой ще успее да замести с въздух течността в гел, без това да докара до дисторция на структурата му. Така се появил материал с доста имена и необикновени свойства: аерогелът.
Поради впечатляващия си синкав и полупрозрачен тип и необикновено ниската си компактност, аерогелът се назовава още корав облак, заледен пушек, корав пушек, корав облак или наследник дим.
Първият аерогел бил основан от силикагел, само че могат да бъдат употребявани разнообразни други съединения, стига крайният резултат да има присъщата за твърдия облак геометрична конструкция. Тя се състои от свързани между тях сферични наноструктури, които обособяват голям брой дребни пори, изпълнени с газ и с диаметър под 100 нанометра.
Това дефинира изключителната издръжливост на материала - парче аерогел с тегло единствено 2 грама умерено устоя тежестта на 2,5-килограмова тухла. При мощен напън върху повърхността на твърдия облак се получава лека хлътналост, а при доста мощно прилепяне, материалът се чупи като стъкло.
Аерогелът е отличен термичен изолатор и не организира топлота - при слагането му сред открит огън и цвете, цветето остава непокътнато. Той също е и мощен сушител, като може да всмуква даже влагата от кожата, само че в случай че се потопи във вода, ненадейно се разпада.
Материалът има доста приложения, с помощта на необикновените си качества, само че най-впечатляващите са използването му като топлоизолация за галактическите кораби на НАСА, както в ролята му на колектор на галактически прахуляк, който по-късно се изследва от учените и по този начин те получават повече информация за историята на Вселената.
Поради впечатляващия си синкав и полупрозрачен тип и необикновено ниската си компактност, аерогелът се назовава още корав облак, заледен пушек, корав пушек, корав облак или наследник дим.
Първият аерогел бил основан от силикагел, само че могат да бъдат употребявани разнообразни други съединения, стига крайният резултат да има присъщата за твърдия облак геометрична конструкция. Тя се състои от свързани между тях сферични наноструктури, които обособяват голям брой дребни пори, изпълнени с газ и с диаметър под 100 нанометра.
Това дефинира изключителната издръжливост на материала - парче аерогел с тегло единствено 2 грама умерено устоя тежестта на 2,5-килограмова тухла. При мощен напън върху повърхността на твърдия облак се получава лека хлътналост, а при доста мощно прилепяне, материалът се чупи като стъкло.
Аерогелът е отличен термичен изолатор и не организира топлота - при слагането му сред открит огън и цвете, цветето остава непокътнато. Той също е и мощен сушител, като може да всмуква даже влагата от кожата, само че в случай че се потопи във вода, ненадейно се разпада.
Материалът има доста приложения, с помощта на необикновените си качества, само че най-впечатляващите са използването му като топлоизолация за галактическите кораби на НАСА, както в ролята му на колектор на галактически прахуляк, който по-късно се изследва от учените и по този начин те получават повече информация за историята на Вселената.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ