Жозефин Бейкър в съблекалнята на Casino de Paris
През 1930 година Жозефин Бейкър е на върха на славата си, завладявайки парижката аудитория с революционните си осъществявания в Casino de Paris.
Снимано от Борис Липницки в нейната съблекалня, това изображение предлага взор към света на актьор, който предефинира блясъка, музиката и танца.
Бейкър, към този момент интернационална сензация, се издига до популярност през 20-те години на предишния век посредством Revue Nègre и нейните именити осъществявания във Folies Bergère, където тя хипнотизира публиката с силата си, дръзки костюми и революционно наличие като чернокожа артистка в Европа.
До 1930 година тя се трансформира в знак на ерата на джаза, излъчвайки изисканост и модерност както на сцената, по този начин и отвън нея.
Борис Липницки, прочут със своите елегантни и интимни портрети на културни икони, постоянно снима Бейкър през този интервал, улавяйки я в моменти както на подготовка, по този начин и на отмора.
Casino de Paris беше една от най-великите музикални зали на времето, а ревютата на Бейкър бяха измежду най-екстравагантните му продукции, включващи комплицирани декори, ослепителни костюми и комбинация от джаз, кабаре и сценичен театър.
В съблекалнята й, измежду костюми и грим, обликът на Бейкър отразяваше освен блясъка на обществената й персона, само че и дисциплината и артистичността зад нейните осъществявания.
Нейното въздействие се простираше оттатък развлеченията – тя оформяше усещанията за раса, женственост и съвременно изпълнителско изкуство.
30-те години на предишния век бележат преход в кариерата на Бейкър, когато тя се насочи към киното и музиката, записвайки известни френски песни като J’ai Deux Amours.
Въпреки че продължава да свири в Европа, тя също става по-активна в политиката, като по-късно употребява славата си, с цел да поддържа Френската опозиция по време на Втората международна война и да отбрани гражданските права в Съединените щати.
Тази емблематична фотография на Липницки е повече от просто портрет; това е постоянно удостоверение за трайното завещание на Бейкър като реализатор, деятел и икона на жанр.
Снимано от Борис Липницки в нейната съблекалня, това изображение предлага взор към света на актьор, който предефинира блясъка, музиката и танца.
Бейкър, към този момент интернационална сензация, се издига до популярност през 20-те години на предишния век посредством Revue Nègre и нейните именити осъществявания във Folies Bergère, където тя хипнотизира публиката с силата си, дръзки костюми и революционно наличие като чернокожа артистка в Европа.
До 1930 година тя се трансформира в знак на ерата на джаза, излъчвайки изисканост и модерност както на сцената, по този начин и отвън нея.
Борис Липницки, прочут със своите елегантни и интимни портрети на културни икони, постоянно снима Бейкър през този интервал, улавяйки я в моменти както на подготовка, по този начин и на отмора.
Casino de Paris беше една от най-великите музикални зали на времето, а ревютата на Бейкър бяха измежду най-екстравагантните му продукции, включващи комплицирани декори, ослепителни костюми и комбинация от джаз, кабаре и сценичен театър.
В съблекалнята й, измежду костюми и грим, обликът на Бейкър отразяваше освен блясъка на обществената й персона, само че и дисциплината и артистичността зад нейните осъществявания.
Нейното въздействие се простираше оттатък развлеченията – тя оформяше усещанията за раса, женственост и съвременно изпълнителско изкуство.
30-те години на предишния век бележат преход в кариерата на Бейкър, когато тя се насочи към киното и музиката, записвайки известни френски песни като J’ai Deux Amours.
Въпреки че продължава да свири в Европа, тя също става по-активна в политиката, като по-късно употребява славата си, с цел да поддържа Френската опозиция по време на Втората международна война и да отбрани гражданските права в Съединените щати.
Тази емблематична фотография на Липницки е повече от просто портрет; това е постоянно удостоверение за трайното завещание на Бейкър като реализатор, деятел и икона на жанр.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ