Прокуратурата в Царство България: при Върховния касационен съд - един главен прокурор
През 1928 година Светослав Петров Велчев, един от най-известните адвокати в България до 1944 година, разгласява своята популярна книга " Прокурорският контрол: генезис, развиване, функционалности ". Светослав Велчев има забавна житейска орис. Роден е в гр. Болград, Бесарабия, през 1870 година, където приключва мъжката гимназия (първата българска гимназия през Възраждането). През 1894 година се дипломира като правист в Одеския императорски университет. През 1896 година се преселва в Княжество България, а през 1897 година стартира съдийска кариера, поредно в Татар-Пазарджик и Видин, а от 1907 година - в София. Бил е млад арбитър по делото против убийците на Алеко Константинов през 1897 година Работи и като шеф на Углавното поделение при Министерството на правораздаването по време на войните. Връх на забележителната му кариера са двете поприща преди пенсиониране: Главен прокурор при Върховния касационен съд от 1920 година до 1932 година, и Първи ръководител на Върховния административен съд от 1932 година до 1938 година Умира през 1943 година
През 2021 година издателството на Новия български университет (НБУ) преиздаде книгата на Светослав Велчев, като биографичната студия и научната редакция са дело на проф. Веселин Вучков. Всъщност книгата съставлява история на Прокуратурата като институция: държавно обвиняване у античните нации и през междинните епохи, Прокуратура във Франция до и след 1808 година, органи на наказателно гонене във Англия, Прокуратура в Германия, Австрия, Испания, Русия, балкански страни. Авторът отделя място на отношението на българската прокуратура към съда и към съдия-следователя, към адвокатурата, към административните управляващи, към обществото и други
Прокурорският монопол не е азбучна истина – споделя основният прокурор преди 100 години
Представяме елементи от главата " Прокурорски контрол в България ". Подборката и биографичните данни са дело на проф. Веселин Вучков.
Прокурорският контрол: Произход, развиване, функцииС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Нашият прокурорски контрол е от френски вид, и то освен по устройство, само че и във връзка с функционалностите. Прокурорът по нашето законодателство не е единствено обвинителна страна в углавния развой, а в това време е и надзорен орган, длъжен да следи за вярното използване на закона и за бранене законния ред в съдилищата. Обаче постановленията за него ние сме взели не от Франция, а от Русия, където, както изложихме и на друго място, крайностите на френския закон доста са смекчени, въпреки и трите съставни елементи на общото предопределение на прокуратурата да са непокътнати със същото общо значение за юридическата същина на прокурорския институт, както във Франция. И у нас прокурорът е пазител на закона, представител на обществените ползи и орган на държавното управление.
Нашият прокурорски контрол е минал към този момент през 50-годишен опит. Времето удостовери неговото безспорно право на битие. Създаден в държавно-обществен интерес, той работи и за обществото, което от дълго време му е дало своето цялостно доверие и почитание, въпреки особените условия, които не веднъж са настъпвали във вътрешния държавен и публичен живот, по отношение на двойствената конструкция на самия институт, постоянно са излагали активността на прокурорите с обособени случаи на остро изказвано неодобрение от страна на някои лица и групи. Това са единични случаи, само че общото разбиране е, че прокурорът постоянно, когато жителят се отнесе до него, ще извърши волята на закона.
Между многото задания, които са предоставени на държавната власт, не последно място заема грижата за тъкмо съблюдаване и използване на законите, предотвратяването на тяхното нарушаване и преследването на нарушителите им. Углавното гонене е функционалност на държавната власт, която е заинтересувана, за реализиране на своите задания, в попречване и гонене на закононарушенията. За попречване на закононарушенията тя работи посредством учредената от нея полиция, а прокуратурата е основана да бъде държавен обвинител, а в това време и представител на държавните и обществените ползи пред съдилищата. Затова прокурорският контрол има тесни връзки с изпълнителната власт. При все това той не би трябвало да влиза в състава на администрацията като нейна част, защото углавното гонене, както и цялата прокурорска активност, в основата си има началото на правда, което би се заменило следователно с начало на практическо улеснение и целенасоченост, а това би обърнало прокурорската власт в чинно оръдие на администрацията и би я дискредитирало.
Противно мнение е било изказвано от някои немски учени, които, като са изхождали от съображението, че прокуратурата би трябвало да има за изключителна задача углавното гонене, а това последното е една от функционалностите на изпълнителната власт, са предложили да се отдели прокуратурата от правосъдното ведомство и се включи в системата на административните органи, подчинени на министъра на вътрешните работи. Такъв мироглед е бил изказван и от някои съветски правници, които гледат на прокуратурата като на полиция от върховен ред, натоварена с гонене на закононарушенията, и се стремят да слеят пазенето на закона от името на държавното управление и държавното гонене от името на закона с полицейската защита на публичната сигурност. Обаче в Германия този мироглед не е имал триумф.
В Русия, Н. В. Муравьов намира тази теория, замаскирана с желанието да се избегне въздействието на един орган, подвластен от държавното управление, върху самостоятелните съдии и да се отстранят вероятните спорове сред прокуратурата и полицията, " за нездравословна и разрушителна за правораздаването " ; при такова построение, споделя той, не ще има нито пазител на закона, нито държавен обвинител, а единствено " един полицейски служител допълнително. " И съставителите на съветските устави изрично отхвърлят такова построение на обсъждания институт, и то напълно основателно, защото включването на последния в състава на администрацията не дава отговор на назначението на прокуратурата да бъде орган на углавното гонене от името на закона и би я обърнало в подобен, който извършва не волята на закона, а тази на настоящата по убеждение администрация. И нашият закон приема, че прокурорският контрол е институция от правосъдното ведомство.
Като приема това, нашият закон по-нататък не слага прокуратурата и в състава на съда, като правосъдна гилдия или длъжностно лице, което се намира под негово шефство, както това е позволено в някои немски страни. Той и тук следва своя съветски пример, който прогласява обособяване на правосъдните функционалности от обвинителните, като постановява: " Прокурорският контрол е самостоятелен от правосъдната власт. "
" Прокуратурата, споделя И. Я. Фойницкий, би трябвало да бъде издигната като настрана институция, стоящо сред съда и държавното управление, имащо отпред върховен представител на прокурорската власт из средата на самата прокуратура и разполагаща както с длъжностни права, които да ѝ обезпечават авторитетност на мнението пред държавното управление, така и със средства, които биха ѝ давали опция да открива истината пред съда в най-пълен размер. На министъра на правораздаването, във връзка с прокуратурата, би трябвало да принадлежи властта на висше ръководство, само че в своята процесуална активност прокуратурата се нуждае от правосъден надзор, който, без да влиза в оценка на дейностите на обособените нейни членове, без да оказва въздействие върху тяхното служебно състояние и без да присвоява на съда насоката на обвинителната активност, би ограждал ползите на властта и популацията по обособените каузи. " И в Германия множеството видни правници се изричат, с цел да се избегне политическата нестабилност на прокуратурата, в интерес на особена организация за нея, самостоятелна и от изпълнителната власт на държавното управление. Такива видни адвокати като Келер и Тинш показват прокурора на висшия съд като натурален глава на прокуратурата, който, при липса на политически темперамент, съединява в себе си правосъдните гаранции с опцията за пламенно, уверено и еднакво управление.
Прокурорският контрол е основан при съдилищата. При окръжните и апелативните съдилища има по един прокурор и по няколко техни заместници, а при Върховния касационен съд - един основен прокурор и няколко прокурори на отделения. При мировите съдии прокурори няма: обвинителната функционалност пред тези съдии извършват частни лица, полицията и други административни управляващи в рамките, показани в закона Всеки прокурор има секретар и канцелария.
Начинът за назначение на служба по прокуратурата е подобен, по какъвто става назначението на съдиите. По зрелище на ръководителите на окръжните съдилища, взаимно с прокурорите и подпредседателите, апелативните съдилища в общо заседание, с присъединяване на всичките лица от прокурорския контрол, откриват дефинитивни описи за предопределение и покачване по реда на достолепието на показаните.
Министерството на правораздаването въз основа на тези описи сформира таблица, която има мощ за една година, като при съблюдаване реда в тях, подрежда показаните по старшинство на прослужените години и в отдели, равни на цифрата в длъжностите. Министърът има право на избор от първите трима удостоени...
За всяка вакантна служба на прокурор при Софийския областен съд или за заместници прокурори при апелативния съд, всеки апелативен съд показва по един претендент, а от тримата показани министърът избира един за предопределение. Прокурорите при апелативните съдилища и прокурорите на отделения при Върховния касационен съд се назначават всред трима претенденти, показани от общото заседание на съдиите и прокурорите на последния съд, по желание от министъра на правораздаването. На прокурорски длъжности могат да бъдат назначени и юристи, които са упражнявали специалността: за заместник-прокурори при областен съд - пет години, а за по-горни длъжности - толкоз години, колкото би било належащо да прослужат, в случай че бяха съдии или прокурори. Освен това, те би трябвало да бъдат удостоени от съответния съд: окръжния - за заместник-прокурори при същия съд, апелативния - за такива при апелативен съд и Върховния касационен - за по-горни прокурорски длъжности. По същия ред могат да бъдат назначени на прокурорска работа и адвокати, които служат по другите ведомства Всички прокурори се назначават с царски декрет, по предложение на министъра на правораздаването.
Този метод за предопределение и покачване в прокурорска работа има известни достойнства; с него се дава опция да се сортират почтени и готови лица за всяка служба, тъй като министърът на правораздаването не може самичък добре да познава качествата на всичките длъжностни лица от ведомството.
Служебното състояние на лицата от прокурорския контрол значително се разграничава от това на съдиите с присъщите негови черти - началата на йерархическа зависимост и единение.
Дейността на прокурорския контрол по предмета си бива съдопроизводствена, правосъдно административна и административна, а по наличие обвинителна, законоохранителна и изпълнителна.
От досегашното ревю за българската прокуратура стана ясно, че прокурорският контрол се намира при съдилищата и има за предмет на своите занятия най-вече правосъдните каузи, а това придава на неговата активност правосъден темперамент, и то основно в региона на углавното правораздаване. Понеже в най-новата структура на това правораздаване правосъдната власт в просторен смисъл на думата се разпада на съд, или правосъдна власт в стеснен смисъл на думата, съдия-следовател, или следствена власт, и прокурор, или обвинителна власт, последният получава състояние на орган на правосъдната власт.
Обаче по този начин издигнатото на правосъдна почва институция не скъсва връзката си със съпределното му административно ведомство. Като влизат в състава на магистратурата и като съставляват неразделна нейна част, прокурорите са подчинени на лицето, което стои отпред на висшето правосъдно ръководство - министъра на правораздаването, в резултат на което и самото институция има и държавен темперамент. Затова, въпреки и съпоставени в разпоредбите за назначение и повишение със съдиите, в своето служебно състояние прокурорските лица се разграничават от последните. В това отношение прокуратурата заема приблизително място сред съдиите и длъжностните лица от административното ведомство, по-близко до първите, само че и с известни черти на вторите.
Вътрешната организация на прокурорския контрол е издигната на известни начала, сред които не от малко значение са тези на йерархическа зависимост и единение. Те му дават опция да работи с нужната сила, пъргавост и увереност, толкоз нужни за триумфа на неговите задания, и основават взаимност в активността на неговите членове.
Началото на йерархическа зависимост още не основава цялостна взаимозависимост на прокуратурата, както и несменяемостта не значи още самостоятелност. Последната е едно от юридическите мероприятия за поръчителство вътрешната автономия на правосъдната власт, само че тя не е равнозначеща с независимостта. И наобратно, йерархическата зависимост и сменяемостта на лицата от прокурорския контрол не съставляват непреодолима спънка да се изработят такива мероприятия, които да обезпечават служебното състояние на тези лица и автономия в тяхната активност, доколкото това е належащо, с цел да се оградят от случайности и своеволия и да им се подсигурява известна рационална самостоятелност на убеждението при осъществяване дилемите на институцията, на което те са членове.
Въпросът за независимостта на прокуратурата е бил повдиган още през времето, когато тя е била в интервала на образуването си. В тези времена, когато прокурорските длъжности са се купували и станали наследствени, лицата от прокуратурата получили фактическа несменяемост и са имали опция в своите дейности да се управляват единствено от закона и съвестта си. Сами те се смятали правомерни представители на краля и не веднъж са заявявали това намерено.
Н. В. Муравьов привежда два присъщи случая на такива заявки, заимствани от известния Лебон. Когато крал Франсоа I желал да уволни основния си юрист de Rusé, тъй като бил самостоятелен, и предложил тази служба на Henri de Mesmes, последният отказал да одобри направеното му предложение и споделил на краля: " Господарю, той е юрист на короната, прислужник на своите обязаности, а не на вашите пристрастености ". По-после основният юрист Omer Talon в една тържествена тирада, произнесена в 1649 година, изразил същата мисъл от името на всички свои сътрудници пред Людовик XIV: " За славата на краля ние би трябвало да бъдем свободни хора, а не роби; достолепието на короната се мери с качествата на тези, които ѝ служат ".
Същият въпрос за независимостта на прокуратурата от изпълнителната власт във Франция се е повдигал не веднъж при Наполеон, сега на реставрацията на Бурбоните и изключително през 1882 година, когато в сената се е разисквал законопроектът за предварителното произвеждане. В литературата огромни престижи, като Беранже, Ортолан и Ледо и други, поддържат, че представителите на закона и обществените ползи пред съда, като влизащи в състава на магистратурата, са немислими без несменяемост; за опазване ползите на изпълнителната власт задоволителен е общият контрол.
Други не по-малки престижи, като Delpon, Mangin и други, наобратно, се изричат срещу несменяемостта на прокурорите по основание, че последните, въпреки и да принадлежат на правосъдното ведомство, са в това време и органи на държавното управление, натоварено с бранене на закона и гонене на закононарушенията, а за осъществяване на тази си задача то би трябвало да разполага с членовете на прокуратурата, тъй като без това реализирането на тази задача би се обърнало във нереалност. Обаче и тези съперници на несменяемостта не са за пасивно и механическо послушание на прокурора, а за известна самостоятелност, която по самата концепция на института би трябвало да е тъкмо указана в закона, с обозначение рамките на повиновението. Такава е и последната дума на законодателните работи във Франция. В тази страна държавните управления постоянно са поддържали сменяемостта на прокурорите, като гаранция за държавен надзор върху тяхната активност. В реалност, държавните управления постоянно са държали да имат прокуратурата в ръцете си, както това ясно и намерено се споделя в претекстовете към законопроекта за углавната процедура.
Въпросът за поръчителство независимостта на прокуратурата изключително живо се е дебатирал в Германия, където се е изтъквала грамадната социална значимост, обвинението да получи такова въодушевление, при което всеки незаконно нарушен интерес да може да бъде изнесен пред съда помимо и обратно даже на желанията на органите на изпълнителната власт. Предполагало се е да се отстрани подчинението на министъра на правораздаването, като на последния се остави единствено правото на контрол на същите учредения и в същите размери, както и над съдилищата, а назначенията, преместванията и уволненията на членовете на прокуратурата да се подчинят на разпоредбите, открити за съдиите. Обаче въпросът така е останал не изцяло позволен, като несменяемостта не е била призната, като се изключи Саксония, а в някои страни се открило за осъществяване на прокурорски длъжности да се назначават краткотрайно съдии, които във всеки миг могат да бъдат върнати в съда.
И в другите европейски страни, където има прокуратура, упоменатият въпрос е бил обсъден в литературата и в законодателните работи, само че несменяемостта на лицата от прокурорския контрол не е призната. В някои от тях, като в Русия и Австрия, са взети други ограничения за поръчителство служебното състояние на прокурорите, които на надлежното място посочихме; в това отношение заслужава изключително внимание югославянският законопроект от 1927 година
В организацията на нашия прокурорски контрол в взаимозависимост с осъществяването на тези многочислени и разнородни обязаности, които му са предоставени, не от малко значение е количествената страна. В това отношение изискванията, при които работят нашите прокурори, са едни от най-неблагоприятните. Според бюджета на страната по Министерството на правораздаването за 1927/28 година, цифрата на всичките лица от прокуратурата е 67, от които: 1) при окръжните съдилища - 27 прокурори и 26 техни заместници, 2) при апелативните съдилища - 3 прокурори и 9 техни заместници и 3) при Върховния касационен съд - 1 основен прокурор и 4 прокурори на отделения.
Това число съставлява една седма част от всичките съдии и една четвърта част от съдиите от общите съдилища, като не се турят в цифрата на последните съдиите-следователи и спомагателните съдии. Такова съответствие сред съдиите и прокурорите в никоя страна не съществува; дори в Русия, където числеността на прокурорските лица също се е смятала изключително дребна, то е било една втора. Като се има поради територията на царството и популацията, пада се приблизително по едно лице от прокурорския контрол при окръжните съдилища на към 110 000 поданици и на 2000 кв. км
Приведените цифри сами по себе си са задоволителни, с цел да се сформира разбиране, каква грамадна работа лежи върху едно нищожно число прокурори при изключително доста каузи. Особено неподходящо е ситуацията на прокурорските лица при окръжните съдилища, които съвсем нямат време за управление на дознанията и за наблюдения над предварителното разследване. Тази от такава значимост работа на окръжните прокурори затова се свежда към контрол отдалеко и явно не може да даде предстоящите резултати. Освен това, прокурорите при окръжните съдилища постоянно са заети с приемане и персонални пояснения с маса частни и длъжностни лица, контрол върху осъществяването на присъдите, контрол върху окръжните затвори и забележителна административна работа.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
През 2021 година издателството на Новия български университет (НБУ) преиздаде книгата на Светослав Велчев, като биографичната студия и научната редакция са дело на проф. Веселин Вучков. Всъщност книгата съставлява история на Прокуратурата като институция: държавно обвиняване у античните нации и през междинните епохи, Прокуратура във Франция до и след 1808 година, органи на наказателно гонене във Англия, Прокуратура в Германия, Австрия, Испания, Русия, балкански страни. Авторът отделя място на отношението на българската прокуратура към съда и към съдия-следователя, към адвокатурата, към административните управляващи, към обществото и други
Прокурорският монопол не е азбучна истина – споделя основният прокурор преди 100 години Представяме елементи от главата " Прокурорски контрол в България ". Подборката и биографичните данни са дело на проф. Веселин Вучков.
Нашият прокурорски контрол е от френски вид, и то освен по устройство, само че и във връзка с функционалностите. Прокурорът по нашето законодателство не е единствено обвинителна страна в углавния развой, а в това време е и надзорен орган, длъжен да следи за вярното използване на закона и за бранене законния ред в съдилищата. Обаче постановленията за него ние сме взели не от Франция, а от Русия, където, както изложихме и на друго място, крайностите на френския закон доста са смекчени, въпреки и трите съставни елементи на общото предопределение на прокуратурата да са непокътнати със същото общо значение за юридическата същина на прокурорския институт, както във Франция. И у нас прокурорът е пазител на закона, представител на обществените ползи и орган на държавното управление.
Нашият прокурорски контрол е минал към този момент през 50-годишен опит. Времето удостовери неговото безспорно право на битие. Създаден в държавно-обществен интерес, той работи и за обществото, което от дълго време му е дало своето цялостно доверие и почитание, въпреки особените условия, които не веднъж са настъпвали във вътрешния държавен и публичен живот, по отношение на двойствената конструкция на самия институт, постоянно са излагали активността на прокурорите с обособени случаи на остро изказвано неодобрение от страна на някои лица и групи. Това са единични случаи, само че общото разбиране е, че прокурорът постоянно, когато жителят се отнесе до него, ще извърши волята на закона.
Между многото задания, които са предоставени на държавната власт, не последно място заема грижата за тъкмо съблюдаване и използване на законите, предотвратяването на тяхното нарушаване и преследването на нарушителите им. Углавното гонене е функционалност на държавната власт, която е заинтересувана, за реализиране на своите задания, в попречване и гонене на закононарушенията. За попречване на закононарушенията тя работи посредством учредената от нея полиция, а прокуратурата е основана да бъде държавен обвинител, а в това време и представител на държавните и обществените ползи пред съдилищата. Затова прокурорският контрол има тесни връзки с изпълнителната власт. При все това той не би трябвало да влиза в състава на администрацията като нейна част, защото углавното гонене, както и цялата прокурорска активност, в основата си има началото на правда, което би се заменило следователно с начало на практическо улеснение и целенасоченост, а това би обърнало прокурорската власт в чинно оръдие на администрацията и би я дискредитирало.
Противно мнение е било изказвано от някои немски учени, които, като са изхождали от съображението, че прокуратурата би трябвало да има за изключителна задача углавното гонене, а това последното е една от функционалностите на изпълнителната власт, са предложили да се отдели прокуратурата от правосъдното ведомство и се включи в системата на административните органи, подчинени на министъра на вътрешните работи. Такъв мироглед е бил изказван и от някои съветски правници, които гледат на прокуратурата като на полиция от върховен ред, натоварена с гонене на закононарушенията, и се стремят да слеят пазенето на закона от името на държавното управление и държавното гонене от името на закона с полицейската защита на публичната сигурност. Обаче в Германия този мироглед не е имал триумф.
В Русия, Н. В. Муравьов намира тази теория, замаскирана с желанието да се избегне въздействието на един орган, подвластен от държавното управление, върху самостоятелните съдии и да се отстранят вероятните спорове сред прокуратурата и полицията, " за нездравословна и разрушителна за правораздаването " ; при такова построение, споделя той, не ще има нито пазител на закона, нито държавен обвинител, а единствено " един полицейски служител допълнително. " И съставителите на съветските устави изрично отхвърлят такова построение на обсъждания институт, и то напълно основателно, защото включването на последния в състава на администрацията не дава отговор на назначението на прокуратурата да бъде орган на углавното гонене от името на закона и би я обърнало в подобен, който извършва не волята на закона, а тази на настоящата по убеждение администрация. И нашият закон приема, че прокурорският контрол е институция от правосъдното ведомство.
Като приема това, нашият закон по-нататък не слага прокуратурата и в състава на съда, като правосъдна гилдия или длъжностно лице, което се намира под негово шефство, както това е позволено в някои немски страни. Той и тук следва своя съветски пример, който прогласява обособяване на правосъдните функционалности от обвинителните, като постановява: " Прокурорският контрол е самостоятелен от правосъдната власт. "
" Прокуратурата, споделя И. Я. Фойницкий, би трябвало да бъде издигната като настрана институция, стоящо сред съда и държавното управление, имащо отпред върховен представител на прокурорската власт из средата на самата прокуратура и разполагаща както с длъжностни права, които да ѝ обезпечават авторитетност на мнението пред държавното управление, така и със средства, които биха ѝ давали опция да открива истината пред съда в най-пълен размер. На министъра на правораздаването, във връзка с прокуратурата, би трябвало да принадлежи властта на висше ръководство, само че в своята процесуална активност прокуратурата се нуждае от правосъден надзор, който, без да влиза в оценка на дейностите на обособените нейни членове, без да оказва въздействие върху тяхното служебно състояние и без да присвоява на съда насоката на обвинителната активност, би ограждал ползите на властта и популацията по обособените каузи. " И в Германия множеството видни правници се изричат, с цел да се избегне политическата нестабилност на прокуратурата, в интерес на особена организация за нея, самостоятелна и от изпълнителната власт на държавното управление. Такива видни адвокати като Келер и Тинш показват прокурора на висшия съд като натурален глава на прокуратурата, който, при липса на политически темперамент, съединява в себе си правосъдните гаранции с опцията за пламенно, уверено и еднакво управление.
Прокурорският контрол е основан при съдилищата. При окръжните и апелативните съдилища има по един прокурор и по няколко техни заместници, а при Върховния касационен съд - един основен прокурор и няколко прокурори на отделения. При мировите съдии прокурори няма: обвинителната функционалност пред тези съдии извършват частни лица, полицията и други административни управляващи в рамките, показани в закона Всеки прокурор има секретар и канцелария.
Начинът за назначение на служба по прокуратурата е подобен, по какъвто става назначението на съдиите. По зрелище на ръководителите на окръжните съдилища, взаимно с прокурорите и подпредседателите, апелативните съдилища в общо заседание, с присъединяване на всичките лица от прокурорския контрол, откриват дефинитивни описи за предопределение и покачване по реда на достолепието на показаните.
Министерството на правораздаването въз основа на тези описи сформира таблица, която има мощ за една година, като при съблюдаване реда в тях, подрежда показаните по старшинство на прослужените години и в отдели, равни на цифрата в длъжностите. Министърът има право на избор от първите трима удостоени...
За всяка вакантна служба на прокурор при Софийския областен съд или за заместници прокурори при апелативния съд, всеки апелативен съд показва по един претендент, а от тримата показани министърът избира един за предопределение. Прокурорите при апелативните съдилища и прокурорите на отделения при Върховния касационен съд се назначават всред трима претенденти, показани от общото заседание на съдиите и прокурорите на последния съд, по желание от министъра на правораздаването. На прокурорски длъжности могат да бъдат назначени и юристи, които са упражнявали специалността: за заместник-прокурори при областен съд - пет години, а за по-горни длъжности - толкоз години, колкото би било належащо да прослужат, в случай че бяха съдии или прокурори. Освен това, те би трябвало да бъдат удостоени от съответния съд: окръжния - за заместник-прокурори при същия съд, апелативния - за такива при апелативен съд и Върховния касационен - за по-горни прокурорски длъжности. По същия ред могат да бъдат назначени на прокурорска работа и адвокати, които служат по другите ведомства Всички прокурори се назначават с царски декрет, по предложение на министъра на правораздаването.
Този метод за предопределение и покачване в прокурорска работа има известни достойнства; с него се дава опция да се сортират почтени и готови лица за всяка служба, тъй като министърът на правораздаването не може самичък добре да познава качествата на всичките длъжностни лица от ведомството.
Служебното състояние на лицата от прокурорския контрол значително се разграничава от това на съдиите с присъщите негови черти - началата на йерархическа зависимост и единение.
Дейността на прокурорския контрол по предмета си бива съдопроизводствена, правосъдно административна и административна, а по наличие обвинителна, законоохранителна и изпълнителна.
От досегашното ревю за българската прокуратура стана ясно, че прокурорският контрол се намира при съдилищата и има за предмет на своите занятия най-вече правосъдните каузи, а това придава на неговата активност правосъден темперамент, и то основно в региона на углавното правораздаване. Понеже в най-новата структура на това правораздаване правосъдната власт в просторен смисъл на думата се разпада на съд, или правосъдна власт в стеснен смисъл на думата, съдия-следовател, или следствена власт, и прокурор, или обвинителна власт, последният получава състояние на орган на правосъдната власт.
Обаче по този начин издигнатото на правосъдна почва институция не скъсва връзката си със съпределното му административно ведомство. Като влизат в състава на магистратурата и като съставляват неразделна нейна част, прокурорите са подчинени на лицето, което стои отпред на висшето правосъдно ръководство - министъра на правораздаването, в резултат на което и самото институция има и държавен темперамент. Затова, въпреки и съпоставени в разпоредбите за назначение и повишение със съдиите, в своето служебно състояние прокурорските лица се разграничават от последните. В това отношение прокуратурата заема приблизително място сред съдиите и длъжностните лица от административното ведомство, по-близко до първите, само че и с известни черти на вторите.
Вътрешната организация на прокурорския контрол е издигната на известни начала, сред които не от малко значение са тези на йерархическа зависимост и единение. Те му дават опция да работи с нужната сила, пъргавост и увереност, толкоз нужни за триумфа на неговите задания, и основават взаимност в активността на неговите членове.
Началото на йерархическа зависимост още не основава цялостна взаимозависимост на прокуратурата, както и несменяемостта не значи още самостоятелност. Последната е едно от юридическите мероприятия за поръчителство вътрешната автономия на правосъдната власт, само че тя не е равнозначеща с независимостта. И наобратно, йерархическата зависимост и сменяемостта на лицата от прокурорския контрол не съставляват непреодолима спънка да се изработят такива мероприятия, които да обезпечават служебното състояние на тези лица и автономия в тяхната активност, доколкото това е належащо, с цел да се оградят от случайности и своеволия и да им се подсигурява известна рационална самостоятелност на убеждението при осъществяване дилемите на институцията, на което те са членове.
Въпросът за независимостта на прокуратурата е бил повдиган още през времето, когато тя е била в интервала на образуването си. В тези времена, когато прокурорските длъжности са се купували и станали наследствени, лицата от прокуратурата получили фактическа несменяемост и са имали опция в своите дейности да се управляват единствено от закона и съвестта си. Сами те се смятали правомерни представители на краля и не веднъж са заявявали това намерено.
Н. В. Муравьов привежда два присъщи случая на такива заявки, заимствани от известния Лебон. Когато крал Франсоа I желал да уволни основния си юрист de Rusé, тъй като бил самостоятелен, и предложил тази служба на Henri de Mesmes, последният отказал да одобри направеното му предложение и споделил на краля: " Господарю, той е юрист на короната, прислужник на своите обязаности, а не на вашите пристрастености ". По-после основният юрист Omer Talon в една тържествена тирада, произнесена в 1649 година, изразил същата мисъл от името на всички свои сътрудници пред Людовик XIV: " За славата на краля ние би трябвало да бъдем свободни хора, а не роби; достолепието на короната се мери с качествата на тези, които ѝ служат ".
Същият въпрос за независимостта на прокуратурата от изпълнителната власт във Франция се е повдигал не веднъж при Наполеон, сега на реставрацията на Бурбоните и изключително през 1882 година, когато в сената се е разисквал законопроектът за предварителното произвеждане. В литературата огромни престижи, като Беранже, Ортолан и Ледо и други, поддържат, че представителите на закона и обществените ползи пред съда, като влизащи в състава на магистратурата, са немислими без несменяемост; за опазване ползите на изпълнителната власт задоволителен е общият контрол.
Други не по-малки престижи, като Delpon, Mangin и други, наобратно, се изричат срещу несменяемостта на прокурорите по основание, че последните, въпреки и да принадлежат на правосъдното ведомство, са в това време и органи на държавното управление, натоварено с бранене на закона и гонене на закононарушенията, а за осъществяване на тази си задача то би трябвало да разполага с членовете на прокуратурата, тъй като без това реализирането на тази задача би се обърнало във нереалност. Обаче и тези съперници на несменяемостта не са за пасивно и механическо послушание на прокурора, а за известна самостоятелност, която по самата концепция на института би трябвало да е тъкмо указана в закона, с обозначение рамките на повиновението. Такава е и последната дума на законодателните работи във Франция. В тази страна държавните управления постоянно са поддържали сменяемостта на прокурорите, като гаранция за държавен надзор върху тяхната активност. В реалност, държавните управления постоянно са държали да имат прокуратурата в ръцете си, както това ясно и намерено се споделя в претекстовете към законопроекта за углавната процедура.
Въпросът за поръчителство независимостта на прокуратурата изключително живо се е дебатирал в Германия, където се е изтъквала грамадната социална значимост, обвинението да получи такова въодушевление, при което всеки незаконно нарушен интерес да може да бъде изнесен пред съда помимо и обратно даже на желанията на органите на изпълнителната власт. Предполагало се е да се отстрани подчинението на министъра на правораздаването, като на последния се остави единствено правото на контрол на същите учредения и в същите размери, както и над съдилищата, а назначенията, преместванията и уволненията на членовете на прокуратурата да се подчинят на разпоредбите, открити за съдиите. Обаче въпросът така е останал не изцяло позволен, като несменяемостта не е била призната, като се изключи Саксония, а в някои страни се открило за осъществяване на прокурорски длъжности да се назначават краткотрайно съдии, които във всеки миг могат да бъдат върнати в съда.
И в другите европейски страни, където има прокуратура, упоменатият въпрос е бил обсъден в литературата и в законодателните работи, само че несменяемостта на лицата от прокурорския контрол не е призната. В някои от тях, като в Русия и Австрия, са взети други ограничения за поръчителство служебното състояние на прокурорите, които на надлежното място посочихме; в това отношение заслужава изключително внимание югославянският законопроект от 1927 година
В организацията на нашия прокурорски контрол в взаимозависимост с осъществяването на тези многочислени и разнородни обязаности, които му са предоставени, не от малко значение е количествената страна. В това отношение изискванията, при които работят нашите прокурори, са едни от най-неблагоприятните. Според бюджета на страната по Министерството на правораздаването за 1927/28 година, цифрата на всичките лица от прокуратурата е 67, от които: 1) при окръжните съдилища - 27 прокурори и 26 техни заместници, 2) при апелативните съдилища - 3 прокурори и 9 техни заместници и 3) при Върховния касационен съд - 1 основен прокурор и 4 прокурори на отделения.
Това число съставлява една седма част от всичките съдии и една четвърта част от съдиите от общите съдилища, като не се турят в цифрата на последните съдиите-следователи и спомагателните съдии. Такова съответствие сред съдиите и прокурорите в никоя страна не съществува; дори в Русия, където числеността на прокурорските лица също се е смятала изключително дребна, то е било една втора. Като се има поради територията на царството и популацията, пада се приблизително по едно лице от прокурорския контрол при окръжните съдилища на към 110 000 поданици и на 2000 кв. км
Приведените цифри сами по себе си са задоволителни, с цел да се сформира разбиране, каква грамадна работа лежи върху едно нищожно число прокурори при изключително доста каузи. Особено неподходящо е ситуацията на прокурорските лица при окръжните съдилища, които съвсем нямат време за управление на дознанията и за наблюдения над предварителното разследване. Тази от такава значимост работа на окръжните прокурори затова се свежда към контрол отдалеко и явно не може да даде предстоящите резултати. Освен това, прокурорите при окръжните съдилища постоянно са заети с приемане и персонални пояснения с маса частни и длъжностни лица, контрол върху осъществяването на присъдите, контрол върху окръжните затвори и забележителна административна работа.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ