Човекът, който даде на света очи
През 1925 година шотландският откривател Джон Логи Беърд реализира нещо, което за времето си звучи като научна фантастика
Замисляли ли сме се в миналото какъв брой естествено одобряваме екраните към нас? След дълъг ден просто натискаме отдалеченото и в момент светът оживява... лица приказват, очи гледат, истории се разпростират в светлина и цвят. Днес това е толкоз е всекидневно, че забравяме какъв брой необикновено е в действителност да виждаме хора, които не са там, и да споделяме време и страсти през един екран.
Преди по-малко от век това било чиста магия до момента в който през 1925 година шотландският откривател Джон Логи Беърд не постигнал нещо, което до тогава звучало като научна фантастика. Той сполучливо предава движещо се изображение на човешко лице - първият различим ефирен облик в историята. Лицето принадлежи на 20-годишния тогава офис служащ Уилям Тейнтън, който, без да подозира, ще влезе в историята като първата телевизионна звезда. Почти четири десетилетия по-късно той ще се върне пред камерите на , с цел да опише за оня " вманиачен ", само че и популярен миг, когато човечеството за първи път се видя на екран.
Още през 1850 година учени и изобретатели стартират да търсят метод да предават облици от разстояние. Идеята за " далечно виждане ", взето от гръцката tele (бел. ред. далеч) и латинската vision (бел. ред. виждане) се върти в мозъците на инженери, само че реализацията й наподобява невъзможна. Необходими били още седем десетилетия и един изцяло неконвенционален човек, който вместо с академична лаборатория, разполага с изхвърлени велосипедни лампи, дървени плоскости и кутии от бисквити.
Джон Логи Беърд, наследник на духовник от Хелънсбърг, бил човек с нежно здраве, само че безпределно твърдоглав дух. Заради здравословните си проблеми е разгласен за неспособен за работа в Първата международна война и стартира работа в електроенергийна компания.
Изобретателският му дух обаче не му давал покой. Вдъхновен от къс роман на английския публицист Хърбърт Уелс Беърд взема решение да направи изкуствени диаманти от въглерод, употребявайки големи количества електричество, само че вместо това провокира краткотраен срив в електрозахранването на Глазгоу.
След поредност от неуспехи Беърд въпреки всичко намира щастието в предприемачеството. След като продава бизнеса си през 1923 година, той се открива в Хейстингс, където морският въздух лекува белите му дробове. Там, в дребна стаичка, превърната в лаборатория, стартира опитите, които ще трансформират света вечно. Работната му среда е надалеч от стерилна... примес от кабели, прахуляк и риск от токови удари запълвали пространството. С неподготвено съоръжение като кутия за чай, лампи, мотори и остарял велосипед, Беърд основава първия машинален ефирен уред. В центъра на системата му стои въртящ се диск на Нипков, който сканира изображението ред по ред благодарение на фотоклетки и мощна светлина. Сигналите се предават и преобразуват назад в движеща се картина. Докато в една зимна нощ на 1925 година върху дребен екран се появява първият човешки контур, предаден онлайн.
" Тогава ми се стори разчувствуван и малко вманиачен ", ще каже години по-късно първият ефирен воин Уилям Тейнтън.
След като претърпява електрически удар в Хейстингс, Беърд се мести в Лондон и наема апартамент в Сохо, който трансформира в нова лаборатория. Температурата там била толкоз висока, че опитите ставали непоносими за живи хора, по тази причина изобретателят в началото употребявал кукла. Скоро обаче взема решение, че му би трябвало " същинско лице " или в неговите очи - опитно зайче.
Така Беърд се спуска по стълбите в постройката и безусловно издърпва младия Уилям Тейнтън, работещ на етажа под него. " Беърд ме сграбчи за яката и изглеждаше толкоз разчувствуван, че и една дума не ми сподели ", споделя Тейнтън пред BBC.
Когато влиза в лабораторията младият мъж е шокиран от хаоса: висящи кабели, въртящи се дискове, остарели акумулатори и лампи, които хвърлят заслепяваща светлина. " Апаратурата беше в окаяно положение ", споделя той. " Имаше картонени дискове с велосипедни лещи и няколко мотора, които въртяха диска. " По негови думи Беърд го сложил пред предавателя и му споделил само: " Не мърдай. "
Но жегата ставала непоносима. " Започнах да чувствам по какъв начин ме пекат жив ", спомня си Тейнтън. За напъните си да стои спокойно той получава половин крона от Беърд, алегорично наречената " първа телевизионна такса ". " Издръж още няколко секунди, в случай че можеш ", споделил му Джон.
Изобретателят му наредил да изплези езика си и да прави гримаси, с цел да ревизира дали придвижването ще се улови. И в оня миг се случва чудото... Беърд вижда лицето му на екрана.
" Той дотича при мен, вдигнал ръце, и сподели, че ме е видял на екрана. Той беше основал първата същинска телевизионна картина. До този миг аз не знаех какво е телевизия. Нямаше изясненост, виждаха се единствено сенки и линии, които се спускаха надолу. "
За да разбере защо приказва Беърд, Тейнтън отива на негово място и вижда на екрана лицето му - размазано, със сенки и линии, само че движещо се. " Казах му, че не мисля, че е нещо изключително ", признава Тейнтън. " Това е единствено началото ", отвърнал му Беърд. " Ще видите, че малкия екран ще бъде във всеки дом в страната и в целия свят ", зарекъл се.
И по този начин на 26 януари 1926 година Джон Логи Беърд провежда първата обществена проява на телевизия в света в Лондон пред членове на Кралското общество. Присъстващите не могат да повярват на очите си, когато виждат движещо се изображение, предадено в действително време.
Макар че по-късно неговата механична система е изместена от електронните тв приемници, Беърд остава пионерът, който проправи пътя за бъдещето. Той опитва и с цветна телевизия, триизмерни изображения и даже с предаване на ефирен сигнал през Атлантическия океан доста преди времето си.
Джон Логи Беърд умира през 1946 година, оставяйки след себе си освен откритие, а цялостен нов свят. През 1951 година, пет години след гибелта му, Уилям Тейнтън се връща в Сохо за откриването на синя паметна плоча в чест на индивида, който го направи първата телевизионна звезда. На церемонията един от ораторите споделя: " Истинският му монумент не е тук, а във всяка телевизионна антена, издигната над всеки покрив. "
И в действителност единствено няколко години след този спомен през 1969-а милиони хора по света гледат кацането на Луната. Научната фантастика, която въодушевила Беърд, към този момент е станала факт. А този " малко вманиачен шотландец " се оказва индивидът, който даде на света очи.
Замисляли ли сме се в миналото какъв брой естествено одобряваме екраните към нас? След дълъг ден просто натискаме отдалеченото и в момент светът оживява... лица приказват, очи гледат, истории се разпростират в светлина и цвят. Днес това е толкоз е всекидневно, че забравяме какъв брой необикновено е в действителност да виждаме хора, които не са там, и да споделяме време и страсти през един екран.
Преди по-малко от век това било чиста магия до момента в който през 1925 година шотландският откривател Джон Логи Беърд не постигнал нещо, което до тогава звучало като научна фантастика. Той сполучливо предава движещо се изображение на човешко лице - първият различим ефирен облик в историята. Лицето принадлежи на 20-годишния тогава офис служащ Уилям Тейнтън, който, без да подозира, ще влезе в историята като първата телевизионна звезда. Почти четири десетилетия по-късно той ще се върне пред камерите на , с цел да опише за оня " вманиачен ", само че и популярен миг, когато човечеството за първи път се видя на екран.
Още през 1850 година учени и изобретатели стартират да търсят метод да предават облици от разстояние. Идеята за " далечно виждане ", взето от гръцката tele (бел. ред. далеч) и латинската vision (бел. ред. виждане) се върти в мозъците на инженери, само че реализацията й наподобява невъзможна. Необходими били още седем десетилетия и един изцяло неконвенционален човек, който вместо с академична лаборатория, разполага с изхвърлени велосипедни лампи, дървени плоскости и кутии от бисквити.
Джон Логи Беърд, наследник на духовник от Хелънсбърг, бил човек с нежно здраве, само че безпределно твърдоглав дух. Заради здравословните си проблеми е разгласен за неспособен за работа в Първата международна война и стартира работа в електроенергийна компания.
Изобретателският му дух обаче не му давал покой. Вдъхновен от къс роман на английския публицист Хърбърт Уелс Беърд взема решение да направи изкуствени диаманти от въглерод, употребявайки големи количества електричество, само че вместо това провокира краткотраен срив в електрозахранването на Глазгоу.
След поредност от неуспехи Беърд въпреки всичко намира щастието в предприемачеството. След като продава бизнеса си през 1923 година, той се открива в Хейстингс, където морският въздух лекува белите му дробове. Там, в дребна стаичка, превърната в лаборатория, стартира опитите, които ще трансформират света вечно. Работната му среда е надалеч от стерилна... примес от кабели, прахуляк и риск от токови удари запълвали пространството. С неподготвено съоръжение като кутия за чай, лампи, мотори и остарял велосипед, Беърд основава първия машинален ефирен уред. В центъра на системата му стои въртящ се диск на Нипков, който сканира изображението ред по ред благодарение на фотоклетки и мощна светлина. Сигналите се предават и преобразуват назад в движеща се картина. Докато в една зимна нощ на 1925 година върху дребен екран се появява първият човешки контур, предаден онлайн.
" Тогава ми се стори разчувствуван и малко вманиачен ", ще каже години по-късно първият ефирен воин Уилям Тейнтън.
След като претърпява електрически удар в Хейстингс, Беърд се мести в Лондон и наема апартамент в Сохо, който трансформира в нова лаборатория. Температурата там била толкоз висока, че опитите ставали непоносими за живи хора, по тази причина изобретателят в началото употребявал кукла. Скоро обаче взема решение, че му би трябвало " същинско лице " или в неговите очи - опитно зайче.
Така Беърд се спуска по стълбите в постройката и безусловно издърпва младия Уилям Тейнтън, работещ на етажа под него. " Беърд ме сграбчи за яката и изглеждаше толкоз разчувствуван, че и една дума не ми сподели ", споделя Тейнтън пред BBC.
Когато влиза в лабораторията младият мъж е шокиран от хаоса: висящи кабели, въртящи се дискове, остарели акумулатори и лампи, които хвърлят заслепяваща светлина. " Апаратурата беше в окаяно положение ", споделя той. " Имаше картонени дискове с велосипедни лещи и няколко мотора, които въртяха диска. " По негови думи Беърд го сложил пред предавателя и му споделил само: " Не мърдай. "
Но жегата ставала непоносима. " Започнах да чувствам по какъв начин ме пекат жив ", спомня си Тейнтън. За напъните си да стои спокойно той получава половин крона от Беърд, алегорично наречената " първа телевизионна такса ". " Издръж още няколко секунди, в случай че можеш ", споделил му Джон.
Изобретателят му наредил да изплези езика си и да прави гримаси, с цел да ревизира дали придвижването ще се улови. И в оня миг се случва чудото... Беърд вижда лицето му на екрана.
" Той дотича при мен, вдигнал ръце, и сподели, че ме е видял на екрана. Той беше основал първата същинска телевизионна картина. До този миг аз не знаех какво е телевизия. Нямаше изясненост, виждаха се единствено сенки и линии, които се спускаха надолу. "
За да разбере защо приказва Беърд, Тейнтън отива на негово място и вижда на екрана лицето му - размазано, със сенки и линии, само че движещо се. " Казах му, че не мисля, че е нещо изключително ", признава Тейнтън. " Това е единствено началото ", отвърнал му Беърд. " Ще видите, че малкия екран ще бъде във всеки дом в страната и в целия свят ", зарекъл се.
И по този начин на 26 януари 1926 година Джон Логи Беърд провежда първата обществена проява на телевизия в света в Лондон пред членове на Кралското общество. Присъстващите не могат да повярват на очите си, когато виждат движещо се изображение, предадено в действително време.
Макар че по-късно неговата механична система е изместена от електронните тв приемници, Беърд остава пионерът, който проправи пътя за бъдещето. Той опитва и с цветна телевизия, триизмерни изображения и даже с предаване на ефирен сигнал през Атлантическия океан доста преди времето си.
Джон Логи Беърд умира през 1946 година, оставяйки след себе си освен откритие, а цялостен нов свят. През 1951 година, пет години след гибелта му, Уилям Тейнтън се връща в Сохо за откриването на синя паметна плоча в чест на индивида, който го направи първата телевизионна звезда. На церемонията един от ораторите споделя: " Истинският му монумент не е тук, а във всяка телевизионна антена, издигната над всеки покрив. "
И в действителност единствено няколко години след този спомен през 1969-а милиони хора по света гледат кацането на Луната. Научната фантастика, която въодушевила Беърд, към този момент е станала факт. А този " малко вманиачен шотландец " се оказва индивидът, който даде на света очи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ