Експериментът Ландис – научен опит, който ужасява както участниците, така и учените
През 1924 година студенти от университет в Минесота са помолени да вземат участие в на пръв взор безопасен опит. Те били помолени просто да… покажат страсти. Но това се оказало доста по-мрачно, в сравнение с наподобява. Експериментът „ Ландис “ остава в историята като един от най-тревожните и страшни психически опити на XX век. Той почнал със фотоси на лица и приключил с смут и потрес – както за участниците, по този начин и за научната общественост.
Жестокият опит е извършен от психолога Карни Ландис в университета в Минесота през 1924 година Как е протекъл опитът Ландис
Психологът Карни Ландис почнал с въпрос за изражението на лицето и в последна сметка изплашил както участниците, по този начин и своите научни сътрудници.
Той желал да разбере дали хората имат универсални изражения на страстите – едни и същи „ лице на боязън “, „ лице на омерзение “ и други, както в учебниците. За задачата той боядисал лицата на учениците с черни линии, тъй че камерата да може ясно да записва придвижването на мускулите, и почнал да снима реакциите им на разнообразни дразнители – от почтена музика до електрически шокове и отвратителни медицински слайдове.
Но същинският пъкъл е бил последният стадий. На участниците в теста били връчени жив плъх и нож, като им било подредено да обезглавят животното. Ако индивидът откажел, Ландис го правел самичък, тъкмо пред него. Не е имало психическо образование или предизвестие, че ще би трябвало да убиват. Около две трети от участниците се подчинили, въпреки и със сълзи и треперещи ръце. Останалите следили проливането на кръв от ръцете на самия експериментатор.
Резултатите от опита Ландис
Резултатът е, че Ландис по този начин и не открива универсално изражение на лицето. Но той разкрил нещо друго: хората са склонни да вършат жестоки неща, в случай че им ги подреди човек в бяла престилка. Всъщност Ландис инцидентно изпреварва известния опит на Милграм – единствено че вместо копче с ток има плъх и същинска гибел. Научната стойност на работата му е извънредно съмнителна, само че етичният скандал е обезпечен.
Експериментът мигновено бил включен в листата на най-жестоките психически опити на XX век. Животните били измъчвани, студентите били травмирани, а осведомено единодушие никой не считал да даде. Участниците се оплаквали от дългогодишен стрес, гадене и вътрешни спорове. При това самият опит въобще не дал значими научни резултати. Само сбирка от две хиляди фотоси на страданието, заключени в архивите.
С течение на времето историята на Ландис се трансформира в прегледен образец за това за какво науката се нуждае от строга етична рамка. Днес нито един университет не би позволил сходно нещо да се повтори, даже и в името на огромно изобретение. По това време това изглеждаше като елементарен „ теоретичен интерес “. Този случай вечно остава в историята на логиката на психиката като предизвестие: в случай че не се слагат граници, даже най-безобидният въпрос може да докара до същински смут.
