"Госпожо архитект,": Истории за първите жени архитекти в България
През 1923 година Надежда Нанчева е назначена на поста регионален проектант в Пловдив и управлява строителството в цялата област. Мара Захариева стои зад градежа на гаража за коли за спешна помощ на Сточна гара в София, чието в началото предопределение е било вехтошарски пазар. Във вътрешната част са били ситуирани 139 дюкяна, където са се продавали облекла, обувки, мебели, антики и остарели железа.
Такива любопитни истории събира книжката " Госпожо проектант, ", основана от Васил Макаринов и Теодор Караколев от фондация " Български архитектурен модернизъм ". Книжката е продължение на в Градската градина пред Народния спектакъл. Тя събира биографична и илюстративна информация за първите български архитектки, напомня необятно известни обстоятелства, само че и откроява нови значими елементи от културната история на България.
Образованието на българските дами архитекти
В годините след Освобождението до първото десетилетие на ХХ век България стартира да се урбанизира - основават се голям брой публични здания и културни институции. В този интервал архитектурата у нас е доминирана напълно от мъже, каквато е обстановка и в целия свят. Единици са дамите, които съумяват да пробият в тази консервативна мъжка специалност.
Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война обаче трансформират този непоколебим модел. Именно тогава доста дами отпътуват отвън България, получават архитектурно обучение и пробиват в тази мъжка до тогава специалност. За тези първи дами, които стартират да се занимават с архитектура в България, споделя книжката " Госпожо проектант, ".
© " Госпожо проектант, "
Надежда Нанчева на работно посещаване в Родопите
Изследването дава скъпа информация за мястото на дамите в Европа в края на XIX и началото на ХХ век. Именно това е моментът, в който те получават правото да учат в политехническите учебни заведения. В Мюнхен първите записани студентки по архитектура са в курса от 1907 година, а в Дрезден - от 1908 година Българките не закъсняват и незабавно се впускат в архитектурния свят. Първите приключили български студентки са Елена Маркова и Мария-Луиза Досева, които приключват образованието си в края на 1917 година
Любопитен миг е, че по-голямата част от българките следват образеца на мъжете и избират да учат в немските висши учебни заведения. Най-много българи и българки учат в Берлин, Мюнхен и Дрезден. Известни са единствено две дами, приключили във Франция - Стела Захариева (Париж) и Мария Сапарева (Париж и Лион).
© " Госпожо проектант, "
Виктория Ангелова-Винарова проектира известното Морско казино в Бургас дружно със своя брачен партньор
Проектите на дамите в българската архитектура
Пътят след образованието обаче не е елементарен и дамите архитекти мъчно се осъществят първоначално. Авторите на книжката описват, че някои вложители от частния бранш не желали да разпореждат планове на архитекти, други пък са гледали с подигравка на дамите в държавните институции.
Жените обаче съумяват относително бързо да се преборят с тези предубеждения и в средата на 40-те те към този момент се одобряват за равни на мъжете с тази специалност. Пример за това е Ричка Кръстанова, която става учител в новооткрития механически университет Държавна политехника. Освен това проектирането на най-голямата постройка по това време - Санаториума за гръдноболни в Радунци, е поверено на две дами - Виктория Ангелова-Винарова и Мара Захариева.
По жанр дамите не се разграничават от мъжете. Те изцяло се вписват в общите трендове на българската архитектура от този интервал. Сградата на Министерството на финансите да вземем за пример е дело на жена - Мария Сапарева. Ричка Кръстанова проектира част от обзавеждането на зала " България " в София след вредите от бомбардировките, а Виктория Ангелова-Винарова проектира известното Морско казино в Бургас дружно със своя брачен партньор.
Жените проектират и осъществят изцяло равностойни планове с мъжете в интервала и в случай че не е подписът на архитектката, не бихме могли да отличим нещо характерно " женско " в дадена сграда. Изложбата и книжката предизвикат това разделяне, само че като че ли значимото е тъкмо противоположното - да покажем, че разлики няма.
Васил Макаринов
Посланието на " Госпожо проектант, "
Създателите на книжката споделят, че задачата им не е била да разделят междувоенната архитектура на мъжка и женска. Фондация " Български архитектурен модернизъм " си слага всяка година дадена тематика на фокус. В предишни години са се фокусирали върху тематики като индустриалната архитектура, туризма и строителството на хижи. А " Госпожо проектант, " е разумно разследване на едноименната галерия, само че не и опит за опълчване сред мъже и дами.
Целта на създателите е да дават любопитна и скъпа информация за мястото на дамите в архитектурата през първата половина на ХХ век.
Не бих споделил, че не са задоволително изследвани жените-архитектки - най-малко в условен проект, защото има и доста неразучени мъже-архитекти. Може би огромната разлика е в информираността на хората през днешния ден, доста от които не знаят какъв брой рано в нашата история дамите са били извънредно еманципирани, характерно в тази специалност.
Теодор Колев
Посланието на книжката е по-скоро опазването на архитектурното завещание: " Посланието на " Госпожо проектант, " не се разграничава от това на всички останали наши планове: да обичаме историята и наследството, което нашите предшественици са ни завещали. Вярвам, че когато познаваме нашата среда, ще бъдем склонни да я пазим по-добре в нейния достоверен, хубав тип. А живеейки в едни градове, чиято хубост осъзнаваме, ще се усещаме и по-добре в тях ", споделя Васил Макаринов.
Неслучайно заглавието на книжката приключва със запетая, тъй като създателите имат вяра, че предстоят още доста проучвания в тази посока.
© " Госпожо проектант, "
Идейна схема на Ричка Кръстанова и Любен Тонев за плувен басейн и плаж при състезателен клуб А. С. - 23, София
Васил, Теодор и идеята на българския архитектурен модернизъм
Изложбата " Госпожо проектант, " показа 20 портрета на дами, които имат своя принос за архитектурата на XX век в два разнообразни подтекста. Първата част се концентрира върху немската действителност, а втората е българското допълнение към тематиката, формирана от фондация " Български архитектурен модернизъм ". Изложбата и книжката се реализират благодарение на фондация " Български архитектурен модернизъм " и. Графичното оформление е на Никол Дечева, а уредник и редактор е Елизабета Зайкова от Гьоте-институт - България, които са сътрудници на плана.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Такива любопитни истории събира книжката " Госпожо проектант, ", основана от Васил Макаринов и Теодор Караколев от фондация " Български архитектурен модернизъм ". Книжката е продължение на в Градската градина пред Народния спектакъл. Тя събира биографична и илюстративна информация за първите български архитектки, напомня необятно известни обстоятелства, само че и откроява нови значими елементи от културната история на България.
Образованието на българските дами архитекти
В годините след Освобождението до първото десетилетие на ХХ век България стартира да се урбанизира - основават се голям брой публични здания и културни институции. В този интервал архитектурата у нас е доминирана напълно от мъже, каквато е обстановка и в целия свят. Единици са дамите, които съумяват да пробият в тази консервативна мъжка специалност.
Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война обаче трансформират този непоколебим модел. Именно тогава доста дами отпътуват отвън България, получават архитектурно обучение и пробиват в тази мъжка до тогава специалност. За тези първи дами, които стартират да се занимават с архитектура в България, споделя книжката " Госпожо проектант, ".
© " Госпожо проектант, "
Надежда Нанчева на работно посещаване в Родопите
Изследването дава скъпа информация за мястото на дамите в Европа в края на XIX и началото на ХХ век. Именно това е моментът, в който те получават правото да учат в политехническите учебни заведения. В Мюнхен първите записани студентки по архитектура са в курса от 1907 година, а в Дрезден - от 1908 година Българките не закъсняват и незабавно се впускат в архитектурния свят. Първите приключили български студентки са Елена Маркова и Мария-Луиза Досева, които приключват образованието си в края на 1917 година
Любопитен миг е, че по-голямата част от българките следват образеца на мъжете и избират да учат в немските висши учебни заведения. Най-много българи и българки учат в Берлин, Мюнхен и Дрезден. Известни са единствено две дами, приключили във Франция - Стела Захариева (Париж) и Мария Сапарева (Париж и Лион).
© " Госпожо проектант, "
Виктория Ангелова-Винарова проектира известното Морско казино в Бургас дружно със своя брачен партньор
Проектите на дамите в българската архитектура
Пътят след образованието обаче не е елементарен и дамите архитекти мъчно се осъществят първоначално. Авторите на книжката описват, че някои вложители от частния бранш не желали да разпореждат планове на архитекти, други пък са гледали с подигравка на дамите в държавните институции.
Жените обаче съумяват относително бързо да се преборят с тези предубеждения и в средата на 40-те те към този момент се одобряват за равни на мъжете с тази специалност. Пример за това е Ричка Кръстанова, която става учител в новооткрития механически университет Държавна политехника. Освен това проектирането на най-голямата постройка по това време - Санаториума за гръдноболни в Радунци, е поверено на две дами - Виктория Ангелова-Винарова и Мара Захариева.
По жанр дамите не се разграничават от мъжете. Те изцяло се вписват в общите трендове на българската архитектура от този интервал. Сградата на Министерството на финансите да вземем за пример е дело на жена - Мария Сапарева. Ричка Кръстанова проектира част от обзавеждането на зала " България " в София след вредите от бомбардировките, а Виктория Ангелова-Винарова проектира известното Морско казино в Бургас дружно със своя брачен партньор.
Жените проектират и осъществят изцяло равностойни планове с мъжете в интервала и в случай че не е подписът на архитектката, не бихме могли да отличим нещо характерно " женско " в дадена сграда. Изложбата и книжката предизвикат това разделяне, само че като че ли значимото е тъкмо противоположното - да покажем, че разлики няма.
Васил Макаринов
Посланието на " Госпожо проектант, "
Създателите на книжката споделят, че задачата им не е била да разделят междувоенната архитектура на мъжка и женска. Фондация " Български архитектурен модернизъм " си слага всяка година дадена тематика на фокус. В предишни години са се фокусирали върху тематики като индустриалната архитектура, туризма и строителството на хижи. А " Госпожо проектант, " е разумно разследване на едноименната галерия, само че не и опит за опълчване сред мъже и дами.
Целта на създателите е да дават любопитна и скъпа информация за мястото на дамите в архитектурата през първата половина на ХХ век.
Не бих споделил, че не са задоволително изследвани жените-архитектки - най-малко в условен проект, защото има и доста неразучени мъже-архитекти. Може би огромната разлика е в информираността на хората през днешния ден, доста от които не знаят какъв брой рано в нашата история дамите са били извънредно еманципирани, характерно в тази специалност.
Теодор Колев
Посланието на книжката е по-скоро опазването на архитектурното завещание: " Посланието на " Госпожо проектант, " не се разграничава от това на всички останали наши планове: да обичаме историята и наследството, което нашите предшественици са ни завещали. Вярвам, че когато познаваме нашата среда, ще бъдем склонни да я пазим по-добре в нейния достоверен, хубав тип. А живеейки в едни градове, чиято хубост осъзнаваме, ще се усещаме и по-добре в тях ", споделя Васил Макаринов.
Неслучайно заглавието на книжката приключва със запетая, тъй като създателите имат вяра, че предстоят още доста проучвания в тази посока.
© " Госпожо проектант, "
Идейна схема на Ричка Кръстанова и Любен Тонев за плувен басейн и плаж при състезателен клуб А. С. - 23, София
Васил, Теодор и идеята на българския архитектурен модернизъм Изложбата " Госпожо проектант, " показа 20 портрета на дами, които имат своя принос за архитектурата на XX век в два разнообразни подтекста. Първата част се концентрира върху немската действителност, а втората е българското допълнение към тематиката, формирана от фондация " Български архитектурен модернизъм ". Изложбата и книжката се реализират благодарение на фондация " Български архитектурен модернизъм " и. Графичното оформление е на Никол Дечева, а уредник и редактор е Елизабета Зайкова от Гьоте-институт - България, които са сътрудници на плана.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ