През 1911 г. капелмайсторът Тодор Наумов и Анета Балсачева минават

През 1911 година капелмайсторът Тодор Наумов и Анета Балсачева минават под венчило. Сватбата е отпразнувана тържествено в Княжево - в салона и градината на ресторант „ Шахов “. Гостите са пристигнали от Букурещ и Браила, участват доста родственици.

В тържеството взе участие Гвардейският духов оркестър под диригентството на Маестро Георги Атанасов, Музиката на 6-ти пехотен търновски полк с диригент Тодор Хаджиев и музиканти от 25-ти пехотен драгомански полк. Тогава за първи път са изпълнени композираните от капелмайстор Тодор Наумов особено за сватбения ден произведения – „ Ще те обичам постоянно “, „ Без теб не мога “, „ Любовен взор “, „ Сватбен валс “, „ Не е ли това очарователно “, „ Сбъднати фантазии “.

В този хубав интервал на същински усеща Тодор Наумов основава и валсовете „ Анета “, „ Пролетни мисли “, „ Пансионерка “, „ Хубавата брюнетка “. Сред тях са и маршовете „ Венета “ и „ Теодор “, отдадени от създателя на брачната половинка му и тяхната обич.

Известният си валс „ На мойта блага “ посвещава на скъпата си брачна половинка Анета. Композира го по време на Балканската война. Той влиза в репертоара на военните оркестри в страната и постоянно е изпълняван от тях.

Началото на своята диригентска и композиторска работа капелмайсторът Тодор Наумов слага в Свищов през 1907 година В крайдунавския град с оркестъра на 33-ти пехотен свищовски полк показва първите си концерти. В тях се чуват произведения на класици, само че и първите произведения на младия капелмайстор „ Марш на 33-ти пехотен свищовски полк “, както и други маршове, „ Дунав “, „ Идеал “, „ Пирин “, „ Охрид “, възпяли събития от националната ни история. В репертоара му са още няколко китки, валсове, мазурки, полки, гавоти и „ Крайдунавска интродукция “.

Той таман се е завърнал от Букурещ и Париж. Като дребен мечтае да се занимава с музика и това го води в Румъния. Завършва Букурещката консерватория с цигулка, комбинация и дирижиране. Преподават му румънски, френски и италиански учители. Препоръчан е от професорите си и образова високообразовани румънци и емигрирали българи. По това време посещава оперни и оперетни спектакли, което уголемява музикалната му просвета. Свири в оркестъра на Букурещката консерватория, както и в по-малки оркестри, с цел да препечели някоя пара. Като студент стартира да композира – маршове, валсове, хора, ръченици, полки, мазурки, гавоти, потпури, китки и други

След като приключва консерватория му оферират да остане в Румъния, само че той отхвърля. Една година специализира в Париж.
Роден е във Велес, ситуиран на двата бряга на Вардар, град с българско население, отечество на възрожденски поети и книжовници. Той е наследник на прочут по това време музикант, реализатор на канон – струнен музикален инструмент, публикуван в Близкия и Средния изток. Майка му Мария и сестра му Елена също са свирели на канон. Самият Тодор Наумов от дете се занимава с цигулка, която се трансформира в обичан негов инструмент. Владеел добре и клавишите на пианото.
Бъдещият капелмайстор получава главно обучение във Велес. Учи в известната българска солунска гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий “. Заминава за Цариград, където татко му работи като преподавател по канон и реализатор. Синът му взема уруци по цигулка, усъвършенства се, само че и учи френски език.

След като се завръща в България и остава известно време в Свищов, службата го води в Цариброд и Сливница. През 1910 година поема управлението на музикантската команда на 25 –ти пехотен драгомански полк. В продължение на единадесет години е в редовете на славните драгоманци. Докато е в Цариброд е оповестена готовност. Взема присъединяване във всички походи на Балканската и Световната война. Музикантите свирели бойни маршове и хора, с цел да укрепят българския дух. Когато драгоманският полк прибилижава турската граница покрай село Хамбарли, на 2 октомври 1912 година, в 13.30 ч. прозвучават тържествено звуците на военната духова музика, дирижирана от капелмайстора Тодор Наумов.

През Междусъюзническата и Първата международна война той още веднъж е в редовете на славните драгоманци. С тях дели наслади и страдания, победи и разочарования, които по-късно претворява в творбите си. На фронта извършва санитарна работа в лазарета на полка, преводач е при разпит на пленници.
За падналите в боевете мъже капелмайсторът написва четири погребални марша, наречени „ До безконечното жилище “.

След войната героичните драгоманци, вместо популярност и почести, получават съкращения и уволнения. Много са преместени от Цариброд в Горна Баня и София при неприятни условия. Тази орис има и капелмайсторът на полка дружно със своето семейство. След къса работа в Горна баня Тодор Наумов е изместен в Дупница, в 14-ти пехотен македонски полк.
По това време дупничани са решили да построят първата туристическа хижа в България. Наумов става част от въодушевеното им дело, композира една от най-жизнерадостните си произведения „ Туристическа интродукция “. Нарича я „ Скакавица “, на името на хижата. Посвещава я на туристите и хората от Дупница. Музикантът е част от културния живот на града, показва редица концерти. Поставя на сцена със свое музикално оформление пиесата на Чернодрински „ Македонска кървава женитба “.

Наумов е изместен през 1925 година в Ямбол, където е диригент, композитор, уредник на културния живот на града. Сред първите му прояви в Ямбол е присъединяване му в тържества във връзка 25 годишнината на сдружение „ Гусла “. Композира марша „ Гусла “ за хор и оркестър. За юбилея слага и вторите дейности на оперите „ Камен и Цена “ и „ Тахир Беговица “.
Успява да събере към себе си локални инструменталисти и основава духов и симфоничен военно-граждански оркестър. С тези оркестри Наумов изнася доста концерти в града. През август 1930 година Военния духов оркестър под диригентството на капелмайстор Тодор Наумов свири три пъти седмично: сряда и неделя в Градската градина, в петък – на площад „ Освобождение “.
В Ямбол основава редица произведения свързани с битката на българите от Македония за избавление и присъединение към България. Това е тематика, към която постоянно се връща в своето творчество. Написва през 1928 година операта „ Богданка “, обвързвана с битките на българите – македонци от Солунския край, музиката е построена върху македонския фолклор. Либретото е написано от учителя по литература в ямболската гимназия Йордан Кринчев. Операта се състои от 3 дейности и 2 картини. Македонската тематика намира място и в сюитата му „ Велешка женитба “, където посредством ярки македонски мелодии създателят пресъздава бита и душевността на хората от този край. В Ямбол композира операта „ Зидари “ по драмата на Петко Ю. Тодоров. Сред другите му произведения от този интервал са симфонията „ Съгласие “, увертюрата „ Монтенция “, „ Арабски концерт “, „ Балет “, в който взе участие огромната балерина Надя Винарова. Трудно е да се изброи всичко композирано в този интервал, само че за войните от ямболския полк основава „ Марш на 37-ма пиринска тайфа “.

През 1930 година отпътува в Кюстендил, назначен е за капелмайстор на военната музика на 13-та пехотна Рилска тайфа. Представя доста концерти в салоните на читалище „ Братство “, във военния клуб, в „ Трапезарията “, в казарми и учебни заведения, на градския площад, в градската градина и летовището в Хисарлъка, където през зимата се провеждат надпревари с шейни, а Тодор Наумов е там със своя оркестър. Под звуците на валсове, маршове и други развлекателни мелодии децата се спускат от местността „ Бохемия “ до основната улица „ Александрова “ под звуците на прелестната музика. По Коледа приготвя специфичен детски репертоар за най-малките и празника им във Военния клуб.
Музикалната стратегия на концертите му трае постоянно до 23 часа. Звучи Чайковски, Глинка, Бизе, Бетовен, Шуман, музика на български композитори. Но кюстендилци слушат първи сътворените произведения на своя капелмайстор.

В Кюстендил композира първата си военна опера „ Сине мой “. Тя е плод на мощните мемоари за Балканската война и Стамен Панчев, стихотворец и преподавател умрял в нея. Първото ù показване е на кюстендилска сцена в читалище „ Братство “ през 1932 година В този град композира доста свои творби. Има предпочитание преди гибелта си да напише опера за капитан Райчо Николов, взел участие в Освободителната война и умрял при съединението на Северна и Южна България.
Неговите концерти са били същински празници. Обикновени жители, военнослужещи или възпитаници се наслаждавали на творбите му. Понякога се организирали и сказки за наличието на музикалните творби или диалог на диригента със слушателите. Тодор Наумов раздавал измежду присъстващите особено готова покана, съдържаща наименования на музикални пиеси и въпроси: „ коя от тях желаете да чуете? “ Гражданите попълвали поканата, а след това изпитвали наслаждение, слушайки мечтаната от тях творба.

В концертите му са включени произведения и на Емануил Манолов, Димитър Хаджигеоргиев, Добри Христов, Маестро Г. Атанасов. Звучали са композиции и на самия капелмайстор Тодор Наумов.
Често приходите от концертите са употребявани за подмомагане на фамилиите потърпевши от войните, за сираците на починалите, за погашение възнаграждения на гостуващи артисти, инструменталисти и хористи, за подкрепяне на надарени възпитаници и студенти.
Тодор Наумов има необятни знания по литература, история и география. Познава гръцката и римската митологии. Разказва забавни моменти от живота на Александър Македонски, Наполеон, Цезар, Гарибалди, Пушкин, Лермонтов, само че и композитори – Пучини, Бетовен, Хайдн, Бизе. Любим композитор му е Верди, назовава го „ царят на мелодиите “. Високо цени Глинка и доста обича Чайковски. Прекланя се пред виртуозните осъществявания на Паганини.

Владее румънски и турски език, свободно приказва и написа на френски и гръцки. Привлича го рисуването, той самичък показва музикалните си хрумвания с четка и бои върху платното. Вглъбява се в себе си.
Със брачната половинка си Анета, която е учителка, канят посетители в дома си. Музиканти, поети, актьори художници. Водят се диалози, рецитират се стихове. Той свири на пино и цугулка, подхваща обичани мелодии – български, съветски, румънски, македонски, италиански. Друг път рецитира Ботев или Вазов. Обича да танцува валс, само че играе и хоро. Когато е в положително въодушевление прави серенади на другари.

В младостта си ловко язди, счита коня за благородно животно, което се привързва мощно към индивида. Разказвал за мъчителното му цвилене при гибелта на стопанина или насладата при среща след дълга разлъка. Наумов написа произведения, свързани с живота на кавалериста, в които се долавя неповторимия темп на конския тътен във вихъра на кавалерийската офанзива. Познати са неговите маршове „ Конница “, „ Кавалерийски сигнали “ увертюрата „ Хвърковатата българска кавалерия “, за която е награден със Значката на кавалерията.

Той живее в провинцията, само че постоянно посещава София, с цел да участва на музикални представления – оперни спектакли, симфонични и хорови концерти, гастроли на наши и непознати актьори. Когато Шаляпин идва в София през 1934 година Наумов раказва с екстаз за срещата с него. След столичните представления посещава сладкарниците „ Цар Освободител “, „ Охрид “, кафене „ Опера “, градината на Военния клуб, където през летните вечери свири Гвардейския оркестър. Отскача да прегледа музикалните магазини и компании на ул. „ Леге “ и „ Мария Луиза “. В столицата поддържа връзка с Маестро Георги Атанасов, Саша Попов, Панайот Пипков, Панчо Владигеров, с артистите Петър Райчев, Христина Морфова, Мария Золотович и други персони от музикалния и сценичен живот.
Понякога Наумов подхваща музикални експедиции за опазване на фолклора. Посещава селски събори, следи хорà по площадите, седянки, където пеят млади и остарели. Той слуша и нотира песните и мелодиите. Поседнал под дебелата сянка на някое дърво, обича да поддържа връзка със селските хора. Разговаря с тях за войните. Наумов е обработва и самичък е композира коледарски, сурвакарски и други песни.
Обичал извънредно музикантите, с които работи. Познавал характера им. Изисквал от тях дисциплинираност и акуратност, упорствал да имат изтънчен външен тип. Не приемал музиканти, които обичат чашката. Проверявал ги преди да стартира работа. Занимавал се съществено с тяхната теоретична подготовка. Помагал на музикантите в персоналния им живот. Държал е те да имат престиж. Обичал да споделя: „ Това са професионалисти-музиканти, не елементарни свирджии, би трябвало да се съхранява престижа им, с цел да свирят добре, би трябвало да почиват също добре “.
Капелмайсторът работи до късно в дома си – композира, оркестрира, аранжира, изследва партитури на други създатели, води си всякакви бележки. Свири свои произведения или произведения на други създатели. Радиото по това време таман навлиза в живота на хората. Слуша опери с присъединяване на известни солисти. Друг път кани приятели-музиканти, с цел да им се любуват дружно, както и на огромни симфонични творби.

Имал дълбоки знания в ориенталската музика. И тя намира място в неговите произведения – „ Арабски концерт “, „ Персийска роза “, „ Ориенталска сюита №1 и 2, танцовите пиеси „ Раст “, „ Нехавент “, „ Алейкюм селям “ и други
За да приближи елементарните хора до оперното изкуство, в градовете, които е работил, поставя същински старания за това време да сложи на сцена оперите „ Тахир Беговица “, „ Камен и Цена “, „ Македонска кървава женитба “, своята опера „ Сине мой “, оперетите „ Двамата Тюреновци “, „ Златното момиче “, „ Малката кибритопродавачка “, „ Девойчето и месеците “, както и други типичен известни творби.
Капелмайсторът Тодор Наумом умира на 21 ноември 1941 година в Кюстендил. Изпратен е с почести. Да се поклонят отиват възпитаници, бойци, хористи, оркестранти, представители на разнообразни сдружения. Духовият оркестър извършва композирания от самия него траурен марш „ До безконечното жилище “.