През 1900 г. във Франция е намерена каменна плоча с

През 1900 година във Франция е открита каменна плоча с рисунки – възрастта ѝ е оценена на 4000 години. Първоначално никой не можел да разбере какво съставлява, само че по-късно откривателите почнали да схващат, че става дума за антична карта. По-специално това станало ясно след сравняване на линиите върху камъка със актуалните схеми на близките региони – знаците показвали местоположението на реки, планини и антични селища, незнайни на науката. След това изобретение учените почнали да употребяват камъка като самобитна карта на съкровищата, благодарение на която е допустимо да се открият най-различни незнайни до момента археологически монументи.

Мистериозната находка на археолозите

Нанесената върху камъка „ карта на съкровищата “ е открита през 1900 година от френския археолог Пол дю Шателие при разкопки на заравяне в региона Бретан. Плочата е била една от стените на каменна крипта и ученият даже не е могъл да допусна какво тъкмо е разкрил.

Изследователят оставя находката в личния си музей, само че през 1924 година тя е добита от представители на настоящия Национален археологически музей на френския град Сен Жермен-ан-Лайе. Там за необикновената плоча е забравено до 2014 година – едвам след доста години учените вземат решение да проучат деликатно какви рисунки са гравирани върху камъка.

Най-древната карта на Европа

Заедно с сътрудници от други страни френските учени организират изследване и откриват, че на камъка са изобразени реките и планините на Рудуалек – територия на 500 км западно от Париж. Изследователите са сканирали плочата и благодарение на профилиран програмен продукт са сравнили нарисуваните върху нея линии с обозначенията на модерна карта на региона и те са съвпаднали на 80%. Така да вземем за пример продълговатата дупка с триъгълна форма подхожда на котловина в горното течение на река Ода. Също по този начин на повърхността на античната плоча се виждат линии, които демонстрират местоположението на реките Олн, Изол и Стер-Лаер.

Според учените камъкът демонстрира повърхност от към 21 на 30 километра. Вдлъбнатините и линиите под формата на затворени кръгове могат да демонстрират местоположението тук-там за погребения, места за рандеман на запаси и елементарни селища. Учените незабавно осъзнават, че могат да употребяват тази карта за търсене на незнайни на науката архитектурни монументи. А в селищата може да открият и персонални движимости на хората, живели в региона.

Плочата Сен-Белиц, открита във Франция

Намерената плоча с карта на региона получава името Сейнт Белес – през 2021 година учените афишират, че това е най-старата карта на Европа. Според един от тях това е първият случай, в който те употребяват антична карта за търсене на антични селища и други обекти. Обикновено античните монументи се откриват благодарение на радарни технологии и снимане на региона в фотоси от огромна височина. Понякога откритията се вършат инцидентно, по време на строителството на актуалните пътища и здания.

Плочата от Сейнт Белес не е малко камъче, а цяла огромна плоча

Изследователите към този момент са почнали да изследват околните територии, ориентирайки се по изображенията на античната карта. Засега обаче те не могат да споделят нищо забавно – допустимо е работата да отнеме към 15 години с потреблението на настоящия програмен продукт. Но в случай че кодът бъде усъвършенстван, това може да стане доста по-рано.

„ Това евентуално е най-старата карта на територия, която е сполучливо разпозната “, съобщи пред Би Би Си Клеман Николас, водещ създател на проучването, от университета в Борнмът, Англия. „ Има единствено няколко такива карти, издълбани в камък по целия свят. В общия случай те са единствено тълкования. Но това е първият път, когато на карта е изобразен регион в избран мащаб “.

Преди да стартират търсенето на „ съкровищата “, учените деликатно изследват мястото на откриването на плочата от Сент Белес. Анализът демонстрира, че плочата в действителност е била направена доста от дълго време, сред 1900-1640 година преди новата епоха. Най-вероятно заради промяната на властта тази карта не е била нужна, а плочата след това е употребена за построяването на каменна крипта, където е открита при започване на XX век. Както се оказа, този предмет след хиляди години се трансформира в извънредно скъпа находка за науката.

„ Ключов миг е, че гравьорите наподобява са трансформирали истинския релеф на повърхността на плочата, с цел да основат мечтаната триизмерна форма, която да подхожда на топографията на околния ландшафт “, пишат откривателите в своята публикация, като означават, че могилата Сен-Белек е с аспект към долината на картографирания район на река Одет.

Дали учените ще открият същински съкровища благодарение на античната карта, ще покаже единствено времето. За да бъдем обективни, би трябвало да отбележим, че откриването на съкровища в региона на археологията не е нещо извънредно. Понякога учените откриват тайници, които съдържат освен скъпи монети, само че и първокласни бижута. Според легендите в един от главните монументи на Древен Египет също се съхранява нещо доста скъпо.