Възраждане: Преосноваването на българската държава започва с отварянето на училища
През 19-ти век преосноваването на българската страна стартира с отварянето на учебни заведения. Това се споделя в позиция на партия " Възраждане ", публикувана до медиите.
Ето и цялостният текст на позицията:
През 19-ти век преосноваването на българската страна стартира с отварянето на учебни заведения.
Равният достъп до обучение е значим фактор в просветителната система на страната. В страната ни в последните 22 години, по данни в Националния статистически институт налични от 2000 година насам, са закрити 1123 учебни заведения, като 367 (33%) са закрити в последните 12 години. Средно на година през последните 22 години се закриват по 51 училищa, a през последните 12 години приблизително на година се закриват по 31 учебни заведения. При детските градини обстановката не е по-различна. Закрити са 1432 детски градини, като 474 (33%) са закрити в последните 12 години. Средно на година през последните 22 години се закриват по 65 детски градини, a през последните 12 години приблизително на година се закриват по 40 детски градини.
Това принуждава доста фамилии да сменят адресната си регистрация, да изоставен родното си място и да се реалокират в по-голям град, с цел да могат да обезпечат равен достъп и по-добри благоприятни условия за обучение на децата си. Така няколко огромни града се трансформират в гостоприемници на по-голяма част от популацията в страната. Образователната система в тези градове се натоварва и постоянно не може да предложи места за всички възпитаници, а в други обитаеми места просветителни институции затварят порти заради липса на възпитаници.
Разкриването на нови учебни заведения и детски градини и запазването на към този момент съществуващите във всяко обитаемо място е от голяма значимост за оправянето с демографската рецесия и развиването на районите в страната ни. То би трябвало да бъде в основата на държавната просветителна политика.
Овладяването на българското обучение от непознати фондации е проблем, сразяващ националното ни съзнание. След като непознати фондации нахлуха в него през Министерството на образованието, в този момент доста учебни заведения означават на интернет платформите си, че работят непосредствено с американската фондация - „ Америка за България “ и директно финансираната от тях „ Заедно в час “. Която и да е непозната страна няма място в българското обучение посредством своите фондации, тъй като това води до обезличаване на националната ни еднаквост и замяна на самосъзнанието на генерации българчета.
Съдържанието на учебниците и тяхното многообразие също не е в интерес на българското обучение. То би трябвало да бъде деликатно преценено от работни групи с присъединяване на всички имащи връзка с просветителната система – специалисти, шефове, учители, родители, преподаватели по съответния предмет. Броят на учебниците по предмет би трябвало да се понижи и да се приключи изнудването на родителите, които са принудени да купуват скъпи учебници от избрани издателства.
Повече практични занимания в учебно заведение ще докара до преобразяване на българското учебно заведение в институция, която с изключение на обучение и образование, дава опция и за струпване на обществени умения. Осигуряване на положително партньорство сред приблизително обучение, висше обучение и българските бизнесмени ще докара до разрешаването и на кадровата рецесия, която следим във всички сфери на образованието.
Това са част от проблемите, а техните решения ще бъдат подхванати от „ Възраждане “ в кратковременен проект, с цел да действа вярно една от най-важните сфери в страната – просветителната.
Ето и цялостният текст на позицията:
През 19-ти век преосноваването на българската страна стартира с отварянето на учебни заведения.
Равният достъп до обучение е значим фактор в просветителната система на страната. В страната ни в последните 22 години, по данни в Националния статистически институт налични от 2000 година насам, са закрити 1123 учебни заведения, като 367 (33%) са закрити в последните 12 години. Средно на година през последните 22 години се закриват по 51 училищa, a през последните 12 години приблизително на година се закриват по 31 учебни заведения. При детските градини обстановката не е по-различна. Закрити са 1432 детски градини, като 474 (33%) са закрити в последните 12 години. Средно на година през последните 22 години се закриват по 65 детски градини, a през последните 12 години приблизително на година се закриват по 40 детски градини.
Това принуждава доста фамилии да сменят адресната си регистрация, да изоставен родното си място и да се реалокират в по-голям град, с цел да могат да обезпечат равен достъп и по-добри благоприятни условия за обучение на децата си. Така няколко огромни града се трансформират в гостоприемници на по-голяма част от популацията в страната. Образователната система в тези градове се натоварва и постоянно не може да предложи места за всички възпитаници, а в други обитаеми места просветителни институции затварят порти заради липса на възпитаници.
Разкриването на нови учебни заведения и детски градини и запазването на към този момент съществуващите във всяко обитаемо място е от голяма значимост за оправянето с демографската рецесия и развиването на районите в страната ни. То би трябвало да бъде в основата на държавната просветителна политика.
Овладяването на българското обучение от непознати фондации е проблем, сразяващ националното ни съзнание. След като непознати фондации нахлуха в него през Министерството на образованието, в този момент доста учебни заведения означават на интернет платформите си, че работят непосредствено с американската фондация - „ Америка за България “ и директно финансираната от тях „ Заедно в час “. Която и да е непозната страна няма място в българското обучение посредством своите фондации, тъй като това води до обезличаване на националната ни еднаквост и замяна на самосъзнанието на генерации българчета.
Съдържанието на учебниците и тяхното многообразие също не е в интерес на българското обучение. То би трябвало да бъде деликатно преценено от работни групи с присъединяване на всички имащи връзка с просветителната система – специалисти, шефове, учители, родители, преподаватели по съответния предмет. Броят на учебниците по предмет би трябвало да се понижи и да се приключи изнудването на родителите, които са принудени да купуват скъпи учебници от избрани издателства.
Повече практични занимания в учебно заведение ще докара до преобразяване на българското учебно заведение в институция, която с изключение на обучение и образование, дава опция и за струпване на обществени умения. Осигуряване на положително партньорство сред приблизително обучение, висше обучение и българските бизнесмени ще докара до разрешаването и на кадровата рецесия, която следим във всички сфери на образованието.
Това са част от проблемите, а техните решения ще бъдат подхванати от „ Възраждане “ в кратковременен проект, с цел да действа вярно една от най-важните сфери в страната – просветителната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ