Пренебрегваната история на „Селяни, ядящи картофи“ на Ван Гог
През 1885 година, след месеци работа и щателна подготовка, Винсент ван Гог приключва „ Селяни, ядящи картофи “ – мрачен, динамичен портрет на селско семейство към маса за хранене. Той има огромни очаквания за творбата, вярвайки, че то е неговият билет за парижкия пазар на изкуството. Но картината е призната отрицателно, даже с гняв. „ Можеш да се оправиш и по-добре “, написа в писмо Антон ван Рапард, сътрудник художник и другар на Ван Гог.
Гог въпреки всичко обаче има високо мнение за картината макар рецензиите против нея. По-късно, по време на интервал на персонална рецесия, той в действителност прави проекти да работи върху втора версия.
Къщата на две фамилии, едно от които е Де Груут – модел на картината „ Селяни, ядящи картофи “
Работата му върху „ Селяни, ядящи картофи “ стартира, до момента в който живее с родителите си в Нуенен, селски град в Холандия, в който живеят доста фермери, служащи и тъкачи. Това е идеалното място за хващане на селския живот, предмет на интерес за Ван Гог и доста от неговите съвременници. Той се надява да се потвърди като художник на фигури, само че няма доста опит в рисуването на портрети на хора в цялостен растеж. Селската храна е известна тематика измежду художниците по това време и му разрешава да изобрази своите обекти седнали. Нехарактерно е, че той прави доста предварителни изследвания за картината като посещава къщата на Де Груут неведнъж, с цел да улови фамилията, до момента в който ядат вечерята си. Той скицира дребни елементи – часовник, подложка за лъжици, парче самун, ръка върху чайник – с цел да се приготви за картината.
Предварително проучване на картината
Но макар упоритата работа на Ван Гог и упоритостите му за „ Селяните “, картината не е показана на галерия по време на живота на художника, тъй като е посрещната от съвсем всеобщо отрицание.
В писмото си Рапард показва още сериозно пренебрежение към техническото осъществяване на картината. „ Защо този мъж отдясно няма коляно, стомах или бели дробове? Или са на гърба му? И за какво ръката му би трябвало да е толкоз къса? И за какво би трябвало да му липсва половината от носа?… Изкуството е прекомерно значимо, коства ми се, с цел да се третира толкоз пренебрежително. “
Този разбор би трябвало да е бил изключително травматичен за Гог, тъй като той изпитва проблеми с груповите композиции – род, на който Рапард е занаятчия.
Ван Гог изпраща писмото на приятеля си с отговор в отбрана на картината, в който твърди, че Антон е пропуснал същността на картината: „ Това, което се пробвам да реализира, е да не рисувам ръката, а жестът, не математически вярна глава, а цялостното изражение. Миризмата напразно, когато копач вдигне взор, да кажем, или говора. Животът, в резюме. “
Друго авансово проучване на картината
Картината не престават да се върти в съзнанието на Винсент, даже откакто се реалокира във Франция и усъвършенства доста друг – и в този момент емблематичен – жанр, дефиниран от ярки цветове и по-свободен рисунък. През април 1889 година, след рецесия с психическото си здраве, Ван Гог желае да бъде признат в болница в Сен-Реми-де-Прованс в южната част на Франция. През този по-затворен той стартира да възнамерява нова версия на „ Селяни, ядящи картофи “, като написа в писмо, че „ в този момент към този момент платното би трябвало да е изцяло, може би бих могъл да го преработя напълно по памет “.
Художникът обаче в никакъв случай не е реализира проектите си за втора картина. В края на юли 1890 година с утежняване на психическото му положение художникът се прострелва в гърдите и почива два дни по-късно.
Днес картината му се смята за едно от най-известните творби на Ван Гог – в звук с изказванието му, че тя е „ най-хубавото нещо, което съм направил “.
Ван Гог прави и литография на композицията, преди да се заеме с картината. Той изпраща усещания на брат си и в писмо до другар написа, че е направил литографията по памет за един ден.
Художникът опитва за първи път с литографията в Хага през 1882 година Въпреки че прави оценка дребните графични работи и е въодушевен колекционер на британски гравюри, той работи относително малко в графични среди. В писмо от към 3 декември 1882 година отбелязва:
„ Вярвам обаче, че би било огромна неточност да си представим, че такива неща, като да вземем за пример литографията „ Благодатта “ (семейство дървосекачи или селяни на масата) са основани с един обсег. Не, в множеството случаи солидността и ядрото на дребните творби се реализират единствено посредством доста по-сериозно изследване, в сравнение с си показват тези, които гледат от горната страна на илюстрацията… Както и да е, някои картини в големите си рамки наподобяват доста основни и по-късно човек остава сюрпризиран, когато в действителност те оставят у него празно и неудовлетворено възприятие. От друга страна, човек подценява непретенциозната дърворезба или литография или офорт понякога, само че се връща към него и с времето се привързва от ден на ден, и усеща нещо велико в него. “
