Доц. Владимир Станев: Битката при Сливница е образец за героизъм и военна тактика
" През 1885 година България е напълно млада страна и до тогава не е взела участие във война. Единственият предходен военен опит е този на българските опълченци от Шипка. Сливница е идващият огромен героизъм, записан със златни букви в българската военна история. Това е един от най-ярките образци за подвиг и пример за тактическо управление на сражения. Логично е, че този образец въодушевява идващите генерации български военни да запишат нови златни страници в историята ни ", сподели в изявление за Mediapool историкът доцент Владимир Станев.
Той е началник на катедра " История на България " към Софийския университет и един от водещите специалисти в региона на новата българска история.
В навечерието на 140-годишнината от Сръбско-българската война и популярната борба при Сливница, в изявление за Mediapool доцент Станев описа повече за бойните дейности при Сливница, последствията от успеха, ролята на княз Александър I Батенберг и ориста на някои от героите в сражението.
Доц. Станев, по какъв начин се стига до Сръбско-българската война?
Сръбско-българската война е естествена последица от Съединението, оповестено малко по-рано. Част от балканските страни, отпред със Сърбия и Гърция, не са удовлетворени от този акт – те виждат в него опасност за своите ползи и най-много за упоритостите си към Македония.
Гърция няма директна граница с България и не може да я нападне, а и не смее да нападна Османската империя. Сърбия обаче, в лицето на своя държател крал Милан, има териториални искания както към Османската империя, по този начин и към България. Първоначално те са ориентирани главно към Османската империя, само че Австро-Унгария подтиква крал Милан да нападне точно България – като по-слаба, по-млада и по-неподготвена за военни дейности страна.
Кога стартират бойните дейности?
Бойните дейности стартират на 2 ноември 1885 година, когато след един инсцениран пограничен случай сърбите афишират война на България и навлизат на нейна територия.
Според сръбския проект за водене на бойните дейности техните сили са разграничени на две елементи. По-голямата, наречена Нишавска войска, включва четири дивизии и има за задача да превземе София. Другата – Тимошка дивизия, би трябвало да настъпи към Северозападна България и да превземе Видин, към който Сърбия също има искания. Българските погранични отряди съумяват да забавят сръбското нахлуване съвсем два дни. Сърбите доближават едвам до Сливница – ненадейно и нежелано за тях закъснение, което въобще не е било планувано в първичния им проект. Изминатото разстояние за това време не е изключително огромно, а заслугата за това е на малобройните, само че извънредно решителни български гранични елементи.
Във войната се включват доста български доброволци. Били ли са част от тези отряди?
В граничните отряди има доброволци, само че те не са преобладаващата част. Факт е, че България е напълно млада страна, за разлика от Сърбия. Ентусиазмът след Съединението е голям и българското население с ненаситност и по лично предпочитание се включва в редовете на българската войска като доброволци и опълченци. Не става дума единствено за етнически българи, а за хора от всички народности, живеещи в България. Българските гранични отряди са по-скоро редови елементи на армията. На Видинския военен спектакъл обаче вземат участие доста повече доброволци и опълченци. Под " опълченци " се имат поради хора, които са надвишили възрастта за готовност, само че по лично предпочитание се включват в сраженията.
Сърбите доближават Сливница на 4 ноември. Кога и за какво обаче българското командване взема решението главната отбранителна позиция да бъде точно там?
Българските ръководещи и висшите военни чакат удар от напълно друго място — от Османската империя. След Съединението Османската империя завзема с войски Кърджали и елементи от Родопите, тъй че е разумно да се чака опозиция точно от нея. Затова главните български сили са ориентирани на юг. Българският проект е за отбранителна война на южната граница. Още през октомври стартира да се прокрадва концепцията, че е допустима офанзива и въпреки това. България обаче няма силите за сражения на два фронта. Появява се предизвестие от Великите сили, че е допустима офанзива от запад.
Княз Александър I Батенберг прави много съществени опити да предотврати възможен предстоящ спор със Сърбия и изпраща двама свои персонални пратеници с писма до сръбския крал, като едното преднамерено е оповестено. Крал Милан отхвърля да одобри и пратениците, и писмата на българския княз. Така още от началото на октомври стартира подготовка и за сражения със Сърбия. Между 7 и 10 октомври е взето решение да се построи и укрепи позицията край Сливница.
Важно е да отбележим, че измежду самите български ръководещи има съществени съмнения по какъв начин да се постъпи при положение на война. Някои висши военни, както и самият български княз, въобще не са уверени, че позицията при Сливница е задоволително добра за сходна защита. Тя в действителност е последната бариера пред българската столица, а сърбите целят да завладяват София и българите да капитулират.
Правителството в лицето на Петко Каравелов, ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов и висши военни, като началник-щаба на българската войска Рачо Петров, въпреки всичко постановат мнението си — при Сливница стълкновение да има.
Доц. Станев, дано очертаем фронтовата линия при Сливница в навечерието на 5 ноември 1885 година
Използва се това, че при Сливница има възвишения, които дават опция да се управлява най-краткият път към София, а точно Пирот – Цариброд – Сливница – София. Българските войски са съсредоточени в покрайнините, ограждащи пътя. Те са главно в южната част, само че, несъмнено, има и елементи на север от основния път. Там е дясното крило на българите, отпред с ротмистър Анастас Бендерев. Най-южното, или лявото крило, както военните го назовават, е ръководено от капитан Михаил Савов – бъдещият помощник-главнокомандващ през Балканските войни. Командир на централното крило е капитан Олимпий Панов. И, несъмнено, на Сливница идва и главнокомандващият българската войска – княз Александър I Батенберг.
Какво се случва през идващите няколко дни? Как протичат бойните дейности при Сливница?
Ще опиша в резюме. Сърбите доближават Сливница вечерта на 4 ноември, само че е късно за нахлуване. Сраженията стартират още на сутринта на 5 ноември. Те са главно откъм десния фланг, където, макар очевидното числено предимство на съперника, Анастас Бендерев повежда своите войски и съумява да нанесе сериозен удар на сърбите. Превзема височината Мека Црев и това ги изненадва. Те не са очаквали, че ще бъдат атакувани при своето предимство. Това ги пречупва и те не реализират особени триумфи през този ден.
Още през нощта на 5 против 6 ноември стартират да идват първите подкрепления от южната граница. Те са минали сериозен преход в тежки метеорологични условия и се включват непосредствено в боевете. Но даже тогава сърбите имат числено предимство – съответствие 2:1 в артилерия и кавалерия и 1.5:1 при пехота. На този ден в сраженията се включват и останалите крила. Голяма е опасността за левия фланг, защото една сръбска дивизия се пробва да заобиколи сливнишката позиция от юг, с цел да превземе Брезник и да излезе на пътя за София. Тук е изпратен и даже рискуван един български отряд от 200 души, отпред с капитан Стефан Кисьов. Отрядът е разрушен, само че съумява да задържи съперника.
На 7 ноември сраженията се водят към този момент по цялата линия. Отново десният фланг, отпред с Анастас Бендерев, нападна. А с цел да бъде скрито настъплението, и централният фланг, управителен от Олимпий Панов, прави демонстративна офанзива. Увлечени от бойния си дух, българите минават в същинско нахлуване. Има тежки сражения – най-вече ръкопашни битки. Височината Три уши също е завладяна.
По лявото крило Михаил Савов се пробва да прикрие центъра, започвайки нахлуване. Разбира се, опасността по южния фланг е предотвратена с помощта на отряда на капитан Христо Попов, който разрушава сърбите при Гургулят и обезпечава успокоение на цялата позиция. Така е осъществена една гръмка победа за българите.
Боят при Мека црев, худ. Д. Гюдженов, Сн. Национален военноисторически музей
Какво следва от тази българска победа?
Няколко дни както князът, по този начин и военните не осъзнават мащаба на своята победа и едвам след два дни подреждат контранастъпление. Тези два дни са били нужни, с цел да се реорганизират българските войски, само че първоначално българите в действителност не осъзнават значимостта на триумфа си. Българските войски стартират да преследват съперника и при Драгоман му нанасят още едно проваляне. След това освобождават Цариброд и навлизат на сръбска територия. При Пирот се води последното огромно стълкновение за тази война. След тежки боеве българската войска завладява града и самодейността към този момент е напълно на нейна страна.
Още след прекосяването на българските войски в Сърбия Великите сили се пробват да се намесят и да спрат войната. Съюзът на тримата императори (Русия, Австро-Унгария и Германия – б.а.) е най-активен в тази посока. Има една легенда, която военните историци доста обичат – че в случай че Великите сили не са ни били спрели, ние сме щели да стигнем до Ниш, а по-късно и до Белград. Това е невероятно – както от позиция на релефа, по този начин и поради неналичието на нужното съоръжение на българската войска. Намесата на Великите сили, които постановат сключването на помирение, значително е в интерес на българите.
Кои са главните фактори за българския триумф и кои са другите военни офицери с основна роля за успеха?
Ключов фактор е изключителният военен дух на българите. Не става дума единствено за офицерите, а и за елементарните бойци и доброволци. Те се усещат нападнати без причина – и то от прилежаща страна, от народ, който считат за приятелски. Трябва да се бележит и техните умения, които изненадват задграничните наблюдаващи.
Що се отнася до офицерите, с изключение на към този момент упоменатите, би трябвало да отбележим името на бъдещия военачалник Стефан Тошев. Той управлява граничен отряд и поема първите сръбски удари. Успява да изтегли цялата си част до Сливница, където е тежко ранен.
Капитан Марин Маринов е пълководец на Видинския полк и умира, ръководейки офанзивата на височината Три уши при Сливница. С сходни дейности се вижда, че българските офицери не са от оня вид, които стоят в щаба зад фронтовата линия. Те управляват офанзивите отпред на своите хора. Това се трансформира в традиция в българската войска, която ще се прояви и в идващите войни. Неслучайно офицерският състав дава огромни жертви през Третото българско царство.
Трябва да споменем и капитан Коста Паница, който по-късно става един от ръководителите на македонското придвижване. По време на Сръбско-българската война той управлява самобитен отряд, формиран от остарели македонски харамии (разбойници – б.а.), войводи, възпитаници, студенти, доброволци. Той работи в най-северния фланг и съумява да всее огромен ужас при Сливница, като разрушава сърбите при Комщица. Отрядът му провокира такава суматоха в сръбския основен щаб, че крал Милан – още преди да е приключило сражението при Сливница – бяга назад в Сърбия.
Към редицата от доста български офицери, които вземат участие в Сръбско-българската война и печелят заслужена популярност, бих добавил и капитан Атанас Узунов. Той управлява защитата на северозападния бранш, т.е. Видин и Белоградчик. Фактически е оставен без военни подкрепления, а телеграфната линия е прекратена и няма сведения за обстановката край София. Въпреки това удържа сърбите и им нанася съществени удари.
Може ли да разкажете повече за прословутия поход на южните дивизии, прочут и като " похода на бързите нозе "? Често се твърди, че сходни военни походи не са се случвали от Наполеоновите войни, че даже и от времето на Римската империя.
До огромна степен това е изцяло основателна оценка. Славата на този поход е заслужена. Вярно е, че може би от време на време леко се преувеличава, само че всяка легенда има този детайл. До Белово войските от южния фланг на процедура употребяват влакове. От Белово няма ж.п. линия до София и войските се движат пешком. Те изминават стотици километри, бързайки в доста тежки метеорологични условия. В началото вали дъжд, след това се примесва със сняг. Всичко се случва в тиня, само че те се движат без отмора. Хранят се в придвижване – в случай че въобще съумеят. Твърди се, че нито един боец или доброволец не захвърля оръжието си. Подкрепят се взаимно и след близо два дни непрекъснато вървене се включват непосредствено в багра.
Българският княз Александър и неговият брат Франц Йосиф по време на борбата при Сливница на 17 ноември. Рисунка от Антон Пьотровски, сътрудник от България на “The Graphic ”, бр. 836, 28 ноември 1885, с. 609, Източник: Регионален исторически музей Пловдив
Kаква е ролята на княз Александър, който прекарва два дни на първа линия при Сливница?
Той е висшият главнокомандващ на всички български военни елементи. Батенберг е на Сливница и в късите моменти, когато няма бойни дейности, обикаля измежду бойците, храни се и беседва с тях. Това ускорява бойния дух. Голяма част от тези хора единствено са чували, че имат княз, а в този момент той е измежду тях, поддържа ги и ги води.
Ролята му е голяма и неслучайно го назовават " Героят от Сливница ". Неприятелите му акцентират, че на 7 ноември той напуща своята позиция и показва Олимпий Панов като заместител. В историята обаче има несъгласие към това събитие. Неговите недоброжелатели настояват, че се е уплашил, до момента в който подкрепящите го показват, че се е върнал в столицата, с цел да се оправи с зародили там проблеми около войната. Това, че той не участва в последния ден, не трансформира ролята му и обстоятелството, че е бил на първа линия при тежките боеве преди този момент.
Още по тематиката
6 септември 2025 08:30
Защо Батенберг, който добива ореола на воин, единствено няколко месеца по-късно е свален от престола и то от офицери, които е водил в същата война? Само съветската политика ли е повода или той самият прави съдбовна неточност в месеците след войната?
Той е свален от престола през август 1886 година и тези, които го детронират, фактически са били под негово командване при Сливница. Не мисля, че той е позволил някакви съдбовни неточности в оставащите няколко месеца — от ноември 1885 година до август идната година. Има едно струпване на напрежение. Русия, или по-точно съветският император Александър III, който е и братовчед на Батенберг, го ненавижда. Той мощно желае да го в профил от престола и декларира, че няма да се интересува от България, до момента в който Батенберг ръководи. Тази злоба е насъбрана от няколко години. Русия не поддържа Съединението, частично поради Батенберг, и по тази причина изтегля своите офицери от българската войска.
Русия прокарва политиката си посредством свои хора като Драган Цанков и доста други. Те основават разделяне в обществото сред русофили и русофоби. И двете групи обаче не са прави. Едните считат, че България не може без Русия. България обаче оцелява и без Русия. Другите считат, че България не може без Батенберг, само че и те бъркат, тъй като страната се оправя и без него. Не считам, че дейностите на княза водят до неговото премахване, а натрупалото се напрежение сред него и съветския император и почитателите на неговата политика.
А каква е ориста на офицерите русофили, които смъкват Батенберг?
Бих я определил като нерадостна. По-сложна е историята на Анастас Бендерев. Той е един от детронаторите на Батенберг, само че е воден от персонални претекстове, тъй като не е награден с ордена, който счита, че заслужава. Той оцелява и бяга в Русия през 1887 година, когато русофилите са преследвани в България. Остава в Русия до Октомврийската гражданска война и тогава се връща в България, макар че е бил канен да го направи и преди този момент.
Други, като Олимпий Панов и Атанас Узунов, които вземат участие в русофилските протести в Русе и Силистра през февруари 1887 година, нямат сходен късмет. Спорно е до каква степен те са осъзнавали какво вършат — дали в действителност са застанали отпред на тези протести, или просто са се оказали забъркани в тях. Те са наказани от боен съд и дружно с други персони, измежду които и възрожденци, са разстреляни. С това единствено се задълбочава разделянето в българското общество на русофили и русофоби. Още по-неприятното е, че са наказани и разстреляни от хора, с които са се сражавали един до друг в Сръбско-българската война.
Доц. Станев, тази война е известна като борбата сред генералите и капитаните. Основателно ли е това название?
Напълно. Към този миг измежду българските военни има единствено един майор. Русия изтегля своите командващи офицери. Така българските офицери остават главно с чин капитан. Те обаче се оказват добре подготвени и демонстрират забележителни военни умения. Именно от съветската военна школа е взет устремът за щикови офанзиви и ръкопашни битки. От тези млади капитани, които са към 25-годишни, израстват бъдещите генерали, които ще водят война през Балканските войни и Първата международна война. Сръбската войска е била по-опитна, само че българите демонстрират, че военният чин не всеки път е определящ.
Вдъхновение и образец ли е борбата при Сливница за останалите огромни военни триумфи по време на Третото българско царство?
Това е един от най-ярките образци за подвиг и пример за тактическо управление на сражения. През 1885 година България е напълно млада страна и до тогава не е взела участие във война. Единственият опит е на българските опълченци от Шипка. Сливница е идващият огромен героизъм, записан със златни букви в българската военна история. Логично е, че този образец въодушевява идващите генерации български военни, с цел да се запишат нови златни страници във военната ни история — като Дойран, завоя на Черна, интервенциите на военачалник Иван Колев в Добруджа, борбата при Добрич и доста други. Нашите блестящи военни флагове стартират точно от Шипка и Сливница, а по-късно има още доста славни сражения.
Той е началник на катедра " История на България " към Софийския университет и един от водещите специалисти в региона на новата българска история.
В навечерието на 140-годишнината от Сръбско-българската война и популярната борба при Сливница, в изявление за Mediapool доцент Станев описа повече за бойните дейности при Сливница, последствията от успеха, ролята на княз Александър I Батенберг и ориста на някои от героите в сражението.
Доц. Станев, по какъв начин се стига до Сръбско-българската война?
Сръбско-българската война е естествена последица от Съединението, оповестено малко по-рано. Част от балканските страни, отпред със Сърбия и Гърция, не са удовлетворени от този акт – те виждат в него опасност за своите ползи и най-много за упоритостите си към Македония.
Гърция няма директна граница с България и не може да я нападне, а и не смее да нападна Османската империя. Сърбия обаче, в лицето на своя държател крал Милан, има териториални искания както към Османската империя, по този начин и към България. Първоначално те са ориентирани главно към Османската империя, само че Австро-Унгария подтиква крал Милан да нападне точно България – като по-слаба, по-млада и по-неподготвена за военни дейности страна.
Кога стартират бойните дейности?
Бойните дейности стартират на 2 ноември 1885 година, когато след един инсцениран пограничен случай сърбите афишират война на България и навлизат на нейна територия.
Според сръбския проект за водене на бойните дейности техните сили са разграничени на две елементи. По-голямата, наречена Нишавска войска, включва четири дивизии и има за задача да превземе София. Другата – Тимошка дивизия, би трябвало да настъпи към Северозападна България и да превземе Видин, към който Сърбия също има искания. Българските погранични отряди съумяват да забавят сръбското нахлуване съвсем два дни. Сърбите доближават едвам до Сливница – ненадейно и нежелано за тях закъснение, което въобще не е било планувано в първичния им проект. Изминатото разстояние за това време не е изключително огромно, а заслугата за това е на малобройните, само че извънредно решителни български гранични елементи.
Във войната се включват доста български доброволци. Били ли са част от тези отряди?
В граничните отряди има доброволци, само че те не са преобладаващата част. Факт е, че България е напълно млада страна, за разлика от Сърбия. Ентусиазмът след Съединението е голям и българското население с ненаситност и по лично предпочитание се включва в редовете на българската войска като доброволци и опълченци. Не става дума единствено за етнически българи, а за хора от всички народности, живеещи в България. Българските гранични отряди са по-скоро редови елементи на армията. На Видинския военен спектакъл обаче вземат участие доста повече доброволци и опълченци. Под " опълченци " се имат поради хора, които са надвишили възрастта за готовност, само че по лично предпочитание се включват в сраженията.
Сърбите доближават Сливница на 4 ноември. Кога и за какво обаче българското командване взема решението главната отбранителна позиция да бъде точно там?
Българските ръководещи и висшите военни чакат удар от напълно друго място — от Османската империя. След Съединението Османската империя завзема с войски Кърджали и елементи от Родопите, тъй че е разумно да се чака опозиция точно от нея. Затова главните български сили са ориентирани на юг. Българският проект е за отбранителна война на южната граница. Още през октомври стартира да се прокрадва концепцията, че е допустима офанзива и въпреки това. България обаче няма силите за сражения на два фронта. Появява се предизвестие от Великите сили, че е допустима офанзива от запад.
Княз Александър I Батенберг прави много съществени опити да предотврати възможен предстоящ спор със Сърбия и изпраща двама свои персонални пратеници с писма до сръбския крал, като едното преднамерено е оповестено. Крал Милан отхвърля да одобри и пратениците, и писмата на българския княз. Така още от началото на октомври стартира подготовка и за сражения със Сърбия. Между 7 и 10 октомври е взето решение да се построи и укрепи позицията край Сливница.
Важно е да отбележим, че измежду самите български ръководещи има съществени съмнения по какъв начин да се постъпи при положение на война. Някои висши военни, както и самият български княз, въобще не са уверени, че позицията при Сливница е задоволително добра за сходна защита. Тя в действителност е последната бариера пред българската столица, а сърбите целят да завладяват София и българите да капитулират.
Правителството в лицето на Петко Каравелов, ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов и висши военни, като началник-щаба на българската войска Рачо Петров, въпреки всичко постановат мнението си — при Сливница стълкновение да има.
Доц. Станев, дано очертаем фронтовата линия при Сливница в навечерието на 5 ноември 1885 година
Използва се това, че при Сливница има възвишения, които дават опция да се управлява най-краткият път към София, а точно Пирот – Цариброд – Сливница – София. Българските войски са съсредоточени в покрайнините, ограждащи пътя. Те са главно в южната част, само че, несъмнено, има и елементи на север от основния път. Там е дясното крило на българите, отпред с ротмистър Анастас Бендерев. Най-южното, или лявото крило, както военните го назовават, е ръководено от капитан Михаил Савов – бъдещият помощник-главнокомандващ през Балканските войни. Командир на централното крило е капитан Олимпий Панов. И, несъмнено, на Сливница идва и главнокомандващият българската войска – княз Александър I Батенберг.
Какво се случва през идващите няколко дни? Как протичат бойните дейности при Сливница?
Ще опиша в резюме. Сърбите доближават Сливница вечерта на 4 ноември, само че е късно за нахлуване. Сраженията стартират още на сутринта на 5 ноември. Те са главно откъм десния фланг, където, макар очевидното числено предимство на съперника, Анастас Бендерев повежда своите войски и съумява да нанесе сериозен удар на сърбите. Превзема височината Мека Црев и това ги изненадва. Те не са очаквали, че ще бъдат атакувани при своето предимство. Това ги пречупва и те не реализират особени триумфи през този ден.
Още през нощта на 5 против 6 ноември стартират да идват първите подкрепления от южната граница. Те са минали сериозен преход в тежки метеорологични условия и се включват непосредствено в боевете. Но даже тогава сърбите имат числено предимство – съответствие 2:1 в артилерия и кавалерия и 1.5:1 при пехота. На този ден в сраженията се включват и останалите крила. Голяма е опасността за левия фланг, защото една сръбска дивизия се пробва да заобиколи сливнишката позиция от юг, с цел да превземе Брезник и да излезе на пътя за София. Тук е изпратен и даже рискуван един български отряд от 200 души, отпред с капитан Стефан Кисьов. Отрядът е разрушен, само че съумява да задържи съперника.
На 7 ноември сраженията се водят към този момент по цялата линия. Отново десният фланг, отпред с Анастас Бендерев, нападна. А с цел да бъде скрито настъплението, и централният фланг, управителен от Олимпий Панов, прави демонстративна офанзива. Увлечени от бойния си дух, българите минават в същинско нахлуване. Има тежки сражения – най-вече ръкопашни битки. Височината Три уши също е завладяна.
По лявото крило Михаил Савов се пробва да прикрие центъра, започвайки нахлуване. Разбира се, опасността по южния фланг е предотвратена с помощта на отряда на капитан Христо Попов, който разрушава сърбите при Гургулят и обезпечава успокоение на цялата позиция. Така е осъществена една гръмка победа за българите.
Боят при Мека црев, худ. Д. Гюдженов, Сн. Национален военноисторически музей
Какво следва от тази българска победа?
Няколко дни както князът, по този начин и военните не осъзнават мащаба на своята победа и едвам след два дни подреждат контранастъпление. Тези два дни са били нужни, с цел да се реорганизират българските войски, само че първоначално българите в действителност не осъзнават значимостта на триумфа си. Българските войски стартират да преследват съперника и при Драгоман му нанасят още едно проваляне. След това освобождават Цариброд и навлизат на сръбска територия. При Пирот се води последното огромно стълкновение за тази война. След тежки боеве българската войска завладява града и самодейността към този момент е напълно на нейна страна.
Още след прекосяването на българските войски в Сърбия Великите сили се пробват да се намесят и да спрат войната. Съюзът на тримата императори (Русия, Австро-Унгария и Германия – б.а.) е най-активен в тази посока. Има една легенда, която военните историци доста обичат – че в случай че Великите сили не са ни били спрели, ние сме щели да стигнем до Ниш, а по-късно и до Белград. Това е невероятно – както от позиция на релефа, по този начин и поради неналичието на нужното съоръжение на българската войска. Намесата на Великите сили, които постановат сключването на помирение, значително е в интерес на българите.
Кои са главните фактори за българския триумф и кои са другите военни офицери с основна роля за успеха?
Ключов фактор е изключителният военен дух на българите. Не става дума единствено за офицерите, а и за елементарните бойци и доброволци. Те се усещат нападнати без причина – и то от прилежаща страна, от народ, който считат за приятелски. Трябва да се бележит и техните умения, които изненадват задграничните наблюдаващи.
Що се отнася до офицерите, с изключение на към този момент упоменатите, би трябвало да отбележим името на бъдещия военачалник Стефан Тошев. Той управлява граничен отряд и поема първите сръбски удари. Успява да изтегли цялата си част до Сливница, където е тежко ранен.
Капитан Марин Маринов е пълководец на Видинския полк и умира, ръководейки офанзивата на височината Три уши при Сливница. С сходни дейности се вижда, че българските офицери не са от оня вид, които стоят в щаба зад фронтовата линия. Те управляват офанзивите отпред на своите хора. Това се трансформира в традиция в българската войска, която ще се прояви и в идващите войни. Неслучайно офицерският състав дава огромни жертви през Третото българско царство.
Трябва да споменем и капитан Коста Паница, който по-късно става един от ръководителите на македонското придвижване. По време на Сръбско-българската война той управлява самобитен отряд, формиран от остарели македонски харамии (разбойници – б.а.), войводи, възпитаници, студенти, доброволци. Той работи в най-северния фланг и съумява да всее огромен ужас при Сливница, като разрушава сърбите при Комщица. Отрядът му провокира такава суматоха в сръбския основен щаб, че крал Милан – още преди да е приключило сражението при Сливница – бяга назад в Сърбия.
Към редицата от доста български офицери, които вземат участие в Сръбско-българската война и печелят заслужена популярност, бих добавил и капитан Атанас Узунов. Той управлява защитата на северозападния бранш, т.е. Видин и Белоградчик. Фактически е оставен без военни подкрепления, а телеграфната линия е прекратена и няма сведения за обстановката край София. Въпреки това удържа сърбите и им нанася съществени удари.
Може ли да разкажете повече за прословутия поход на южните дивизии, прочут и като " похода на бързите нозе "? Често се твърди, че сходни военни походи не са се случвали от Наполеоновите войни, че даже и от времето на Римската империя.
До огромна степен това е изцяло основателна оценка. Славата на този поход е заслужена. Вярно е, че може би от време на време леко се преувеличава, само че всяка легенда има този детайл. До Белово войските от южния фланг на процедура употребяват влакове. От Белово няма ж.п. линия до София и войските се движат пешком. Те изминават стотици километри, бързайки в доста тежки метеорологични условия. В началото вали дъжд, след това се примесва със сняг. Всичко се случва в тиня, само че те се движат без отмора. Хранят се в придвижване – в случай че въобще съумеят. Твърди се, че нито един боец или доброволец не захвърля оръжието си. Подкрепят се взаимно и след близо два дни непрекъснато вървене се включват непосредствено в багра.
Българският княз Александър и неговият брат Франц Йосиф по време на борбата при Сливница на 17 ноември. Рисунка от Антон Пьотровски, сътрудник от България на “The Graphic ”, бр. 836, 28 ноември 1885, с. 609, Източник: Регионален исторически музей Пловдив
Kаква е ролята на княз Александър, който прекарва два дни на първа линия при Сливница?
Той е висшият главнокомандващ на всички български военни елементи. Батенберг е на Сливница и в късите моменти, когато няма бойни дейности, обикаля измежду бойците, храни се и беседва с тях. Това ускорява бойния дух. Голяма част от тези хора единствено са чували, че имат княз, а в този момент той е измежду тях, поддържа ги и ги води.
Ролята му е голяма и неслучайно го назовават " Героят от Сливница ". Неприятелите му акцентират, че на 7 ноември той напуща своята позиция и показва Олимпий Панов като заместител. В историята обаче има несъгласие към това събитие. Неговите недоброжелатели настояват, че се е уплашил, до момента в който подкрепящите го показват, че се е върнал в столицата, с цел да се оправи с зародили там проблеми около войната. Това, че той не участва в последния ден, не трансформира ролята му и обстоятелството, че е бил на първа линия при тежките боеве преди този момент.
Още по тематиката
6 септември 2025 08:30
Защо Батенберг, който добива ореола на воин, единствено няколко месеца по-късно е свален от престола и то от офицери, които е водил в същата война? Само съветската политика ли е повода или той самият прави съдбовна неточност в месеците след войната?
Той е свален от престола през август 1886 година и тези, които го детронират, фактически са били под негово командване при Сливница. Не мисля, че той е позволил някакви съдбовни неточности в оставащите няколко месеца — от ноември 1885 година до август идната година. Има едно струпване на напрежение. Русия, или по-точно съветският император Александър III, който е и братовчед на Батенберг, го ненавижда. Той мощно желае да го в профил от престола и декларира, че няма да се интересува от България, до момента в който Батенберг ръководи. Тази злоба е насъбрана от няколко години. Русия не поддържа Съединението, частично поради Батенберг, и по тази причина изтегля своите офицери от българската войска.
Русия прокарва политиката си посредством свои хора като Драган Цанков и доста други. Те основават разделяне в обществото сред русофили и русофоби. И двете групи обаче не са прави. Едните считат, че България не може без Русия. България обаче оцелява и без Русия. Другите считат, че България не може без Батенберг, само че и те бъркат, тъй като страната се оправя и без него. Не считам, че дейностите на княза водят до неговото премахване, а натрупалото се напрежение сред него и съветския император и почитателите на неговата политика.
А каква е ориста на офицерите русофили, които смъкват Батенберг?
Бих я определил като нерадостна. По-сложна е историята на Анастас Бендерев. Той е един от детронаторите на Батенберг, само че е воден от персонални претекстове, тъй като не е награден с ордена, който счита, че заслужава. Той оцелява и бяга в Русия през 1887 година, когато русофилите са преследвани в България. Остава в Русия до Октомврийската гражданска война и тогава се връща в България, макар че е бил канен да го направи и преди този момент.
Други, като Олимпий Панов и Атанас Узунов, които вземат участие в русофилските протести в Русе и Силистра през февруари 1887 година, нямат сходен късмет. Спорно е до каква степен те са осъзнавали какво вършат — дали в действителност са застанали отпред на тези протести, или просто са се оказали забъркани в тях. Те са наказани от боен съд и дружно с други персони, измежду които и възрожденци, са разстреляни. С това единствено се задълбочава разделянето в българското общество на русофили и русофоби. Още по-неприятното е, че са наказани и разстреляни от хора, с които са се сражавали един до друг в Сръбско-българската война.
Доц. Станев, тази война е известна като борбата сред генералите и капитаните. Основателно ли е това название?
Напълно. Към този миг измежду българските военни има единствено един майор. Русия изтегля своите командващи офицери. Така българските офицери остават главно с чин капитан. Те обаче се оказват добре подготвени и демонстрират забележителни военни умения. Именно от съветската военна школа е взет устремът за щикови офанзиви и ръкопашни битки. От тези млади капитани, които са към 25-годишни, израстват бъдещите генерали, които ще водят война през Балканските войни и Първата международна война. Сръбската войска е била по-опитна, само че българите демонстрират, че военният чин не всеки път е определящ.
Вдъхновение и образец ли е борбата при Сливница за останалите огромни военни триумфи по време на Третото българско царство?
Това е един от най-ярките образци за подвиг и пример за тактическо управление на сражения. През 1885 година България е напълно млада страна и до тогава не е взела участие във война. Единственият опит е на българските опълченци от Шипка. Сливница е идващият огромен героизъм, записан със златни букви в българската военна история. Логично е, че този образец въодушевява идващите генерации български военни, с цел да се запишат нови златни страници във военната ни история — като Дойран, завоя на Черна, интервенциите на военачалник Иван Колев в Добруджа, борбата при Добрич и доста други. Нашите блестящи военни флагове стартират точно от Шипка и Сливница, а по-късно има още доста славни сражения.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ