През 1880 година възстановената българска държава приема Закон за правото

...
През 1880 година възстановената българска държава приема Закон за правото
Коментари Харесай

Будители върху банкноти: Кой ни гледа от българските пари?

През 1880 година възобновената българска страна приема „ Закон за правото на резание монети в Княжеството “. На идната година в Англия са изсечени първите български монети след Освобождението.

Първите банкноти се появяват през 1885 година - те били с номинал 20 и 50 лева А две години по-късно е отпечатана и първата столевка. Във времето от Освобождението до през днешния ден българските пари се трансформират с хода на историята, запечатвайки в себе си политически, стопански и културни трансформации.

Днес от книжните пари в обращение имаме номинали от 5, 10, 20, 50 и 100 лв., напомня dir.bg. Банкнотите от 1 и 2 лв. - надлежно с лика на Св. Иван Рилски и на Паисий Хилендарски - бяха сменени с железни монети, като резервираха изображенията на двамата будители.

Българска народна банка употребява деноминацията на българския лев през 1999 година, с цел да наложи нов метод в графичното оформление на парите у нас и избора на лицата върху тях.

Приетата идея е излизане от обичайното мислене за парите като израз на власт и ориентиране към исторически персони с висок принос към българския културен живот. Изключение прави банкнотата от 20 лв., на която е изобразен политик (Стефан Стамболов).

Решението коя историческа персона да бъде изобразена на банкнотите се взема от Управителния съвет на Българска народна банка, като за съвещания се употребява живописен съвет от историци, художници, изкуствоведи.

Автор на дизайна на огромна част от банкнотите, които и през днешния ден са в обращение, е художникът Кирил Гогов, един от създателите на герба на България.

Кой ни гледа от българските банкноти през днешния ден?

5 лв.: Иван Милев

Иван Милев е художник, занаятчия на темперната и акварелната техника и един от основните представители на българския сецесион. На предната страна на банкнотата до облика на създателя е показан и откъс от неговата картина „ Изкуството и тръненият венец “. На гърба на банкнотата са показани елементи от други негови картини: „ Жътварка “, „ Българска мадона “, „ Змейова женитба “.



Художникът умира от инфлуенца няколко седмици преди да навърши 30 години. Оставя след себе си картини, фрески, рисунки, сценография, дневници. Любопитна е историята на 30 негови платна, които по време на Втората международна война щерка му оставя на предпазване в тогавашната Търговска банка. Пътят на Мария я води в чужбина,

а когато през 1957 година взема решение да извади от банковия трезор картините и да ги изложи, се оказва, че те са изчезнали.

Официалната версия е, че огнярът на банката простъпка ги е изгорил по време на бомбандировки - само че мнозина считат, че в действителност са изнесени по частни сбирки.

10 лв.: Петър Берон

Д-р Петър Берон е създател на „ Буквар с разнообразни поуки “ - първият новобългарски учебник. Този труд става прочут като Рибния буквар поради изображението на кит и делфин в кря на книгата. Виден академик, просветник и енциклопедист, доктор Петър Берон владее 9 езика, създател е на към 20 научни труда. Той е квалифициран доктор, увлича се и по естествените науки. С неговата финансова поддръжка са открити над 20 учебни заведения у нас. На гърба на банкнотата са изобразени скици от научните му писания, както и телескопът му.



Тази банкнота се смята за моста сред старите и новите пари преди и след деноминацията на лв. от 1999 година Ликът на доктор Петър Берон за пръв път се появява върху банкнотите от 10 000 лв. от 1997 година, с цел да се резервира две години по-късно и върху новите десетолевки.

Любопитен факт е, че доктор Петър Берон не е разрешавал да бъде рисуван или фотографиран.

Към днешна дата има изрично два потвърдени негови портрета - скицирани скришом от близкия му другар Николай Павлович.

20 лв.: Стефан Стамболов

Стефан Стамболов е единствената политическа персона, изобразена върху актуалните български банкноти. Той е общественик и бунтовник, стихотворец и публицист. Образът му е спорен, само че неговият принос и роля в одобряването на българската държавност го подреждат измежду най-значимите персони в историята на страната след Освобождението.



На лицевата страна на банкнотата от 20 лв. са изобразени портрет на Стефан Стамболов, откъс от негова авторска стихосбирка и щемпел на Българския благотворителен комитет „ Единство “. На гърба виждаме постройката на Народното събрание, фрагменти от Орлов мост и Лъвов мост.

До 2019 година тази банкнота беше най-оборотната у нас, до момента в който 50-левките не я изместиха по многочисленост в обращение.

50 лв.: Пенчо Славейков

Пенчо Славейков е български стихотворец, учредител на литературния кръг „ Мисъл “. Пенчо е най-малкият наследник на възрожденския публицист и публицист Петко Р. Славейков. През 1884 година случай бележи вечно живота на поета - заледяване върху леда на р. Марица го оставя неработоспособен за цялостен живот. Именно след този случай Славейков развива своя метафизичен гений в поезията и се обръща към тематиката за свръхчовека.



На лицевата страна на банкнотата са изобразени портрет на писателя, фрагменти от постройките на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ и Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. На гърба са включени фрагменти от произведения на поета, илюстрация на птица от негова стихосбирка и фигура на поетесата Мара Белчева - неговата най-голяма обич.

100 лв.: Алеко Константинов

Авторът на романа „ Бай Ганьо “ и пътеписа „ До Чикаго и обратно “ с изключение на публицист е и юрист и държавник, учредител на Българския туристически съюз.

На лицевата страна на банкнотата има портрет на Щастливеца, както и детайли, свързани с туристическото придвижване у нас (напр. еделвайсът с профил на писателя). Виждаме и заглавната страница на пътеписа „ До Чикаго и обратно “. На гърба е изобразена първата страница от „ Бай Ганьо “, фигурата на писателя, както и детайли, свързани с живота и творчеството му.



„ Че съм щастливец, това го знае цяла България, само че туй, което никой не знае, то е, че през днешния ден нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това събитие по никакъв начин не ми попречи обаче да запазя своето царствено великолепие. “ - написа Алеко Константинов във фейлетона си „ Страст “.

Емисията от 2019 година печели премия за висока сигурност при печатните технологии поради положителната си отбрана и техническа трудност на дизайна.

 

 

 

 

 

 
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР