На 2 юни честваме Ботев, честваме и надеждата да се разпали искра...
През 1876 година 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с боязън целуват родната земя. Окриля ги светлата концепция да се борят за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния терор на Османската империя.
Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за който любовта към родината е над всичко. " Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави " - уверен е той. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския транспортен съд " Радецки " от разнообразни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите облекла в сякаш градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев принуждава капитана да смъкна въстаниците при Козлодуй.
Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да възпламени искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в борба за избавление на България угасва на 1 юни (20 май по остарял стил). Тогава, след тежък пердах във Врачанския Балкан, на мръкване един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година - връх в освободителните битки на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване провокира необятен интернационален отзив и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 година
С двеминутен писък на сирени през днешния ден тъкмо в 12 ч. България отдава респект към починалите за нейната независимост.
Сирените в цялата страна ще излъчат акустичния сигнал " Въздушна заплаха ", подсети Министерството на вътрешните работи.
Официално този празник стартира да се отбелязва от 1901 година насам. На 2 юни същата година на връх Вола, мястото на гибелта на Ботев, се събират всички останали живи четници от Ботевата чета, които участват на тържествата.
За първи път сирените се чуват през 1948 година – навръх 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Сирените символизират съпричастността на българския народ към подвига на Ботев и починалите за свободата на България.
От 1953 година до 1988 година се празнува като Ден на Ботев и на починалите в битката срещу турското иго, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 година до 1990 година като Ден на Ботев и на починалите за национално и обществено избавление на България, от 1991 година до 1993 година като Ден на Ботев и на починалите за свободата на България.
При подаването на сигнала всички пешеходци и пътни транспортни средства в обитаемоте места в страната, следва да преустановят придвижването си по улиците и площадите, като останат на място.
Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за който любовта към родината е над всичко. " Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави " - уверен е той. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския транспортен съд " Радецки " от разнообразни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите облекла в сякаш градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев принуждава капитана да смъкна въстаниците при Козлодуй.
Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да възпламени искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в борба за избавление на България угасва на 1 юни (20 май по остарял стил). Тогава, след тежък пердах във Врачанския Балкан, на мръкване един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година - връх в освободителните битки на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване провокира необятен интернационален отзив и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 година
С двеминутен писък на сирени през днешния ден тъкмо в 12 ч. България отдава респект към починалите за нейната независимост.
Сирените в цялата страна ще излъчат акустичния сигнал " Въздушна заплаха ", подсети Министерството на вътрешните работи.
Официално този празник стартира да се отбелязва от 1901 година насам. На 2 юни същата година на връх Вола, мястото на гибелта на Ботев, се събират всички останали живи четници от Ботевата чета, които участват на тържествата.
За първи път сирените се чуват през 1948 година – навръх 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Сирените символизират съпричастността на българския народ към подвига на Ботев и починалите за свободата на България.
От 1953 година до 1988 година се празнува като Ден на Ботев и на починалите в битката срещу турското иго, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 година до 1990 година като Ден на Ботев и на починалите за национално и обществено избавление на България, от 1991 година до 1993 година като Ден на Ботев и на починалите за свободата на България.
При подаването на сигнала всички пешеходци и пътни транспортни средства в обитаемоте места в страната, следва да преустановят придвижването си по улиците и площадите, като останат на място.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ