През 1867 г. (други източници твърдят, че става дума за

През 1867 година (други източници настояват, че става дума за 1872-а) група ловци се натъкват на шестгодишно момче в гъстите гори край Утар Прадеш в Индия. Шокирани са от гледката - няма подозрение, че детето е отгледано от вълци. Налице са всички поведенчески и физически характерности на дивото образование.  

Прототипът на Маугли си остава див до края на живота си

Дават му името Дина Саничар и го водят в сиропиталище. Там го учат да върви и приказва като човешко създание. Момчето мъчно стои на два крайници, ръмжи като вълк и избира да яде сурово месо. Докато гризе кокали си точи зъбите. Въпреки напъните на хората, които се грижат за него, Дина в никакъв случай не се научава да приказва свободно и остава дивак. 
Историята на Дина Саничар притегля вниманието на обществеността. Неговата орис въодушевява доста създатели и обликът на детето, отгледано от вълци, влиза в сюжета на разнообразни литературни творби, а по-късно и на филми. Една от най-известните книги на тази тематика е на Ръдиард Киплинг - „ Книга за джунглата “.
Детският психолог Уейн Денис написа през 1941 година в American Journal of Psychology, че „ дивият човек е мръсен “ и би „ ял неща, които цивилизованият човек счита за отвратителни “. Саничар се е хранил единствено месо, презирал е да носи облекла и точел зъбите си върху кокали. Не е бил глух, само че първоначално е издавал единствено скотски звуци. Дивите деца, изяснява Денис, са „ нечувствителни към топлота и мраз “ и имат „ слаба или никаква обвързаност към човешките същества “. 
Саничар обаче съумява да сътвори връзка с един човек: друго диво дете, което също било намерено в джунглата и доведено в сиропиталището. Исторически архиви от това време съдържат мемоари на някой си отец Ерхард, доброволец в приюта: „ Странна връзка на благосклонност свърза тези две момчета и по-голямото научи по-младото да пие от чаша. “ 
Вероятно на никое място митът за дивото дете не е толкоз публикуван, колкото в Индия, където историите за „ вълчи деца “ са се предавали през вековете. Според India Today единствено през предишния век са регистрирани над 50 сходни случая. 

Историята за Ромул и Рем - красива, само че нереалистична

Може би най-известният западен мит за дивите деца е този за Ромул и Рем, момчета близнаци, които са били изоставени на брега на река Тибър, кърмени и отгледани от вълци и по-късно върнати в цивилизацията, с цел да основат Рим - центъра на цивилизацията. Но историята на Саничар е е печален меродавен образец за това, че можете да извадите момчето от джунглата, само че не можете да извадите джунглата от момчето. Саничар и съвсем всички диви деца в никакъв случай не съумяват да се интегрират изцяло в обществото, а нещастно съществуват до гибелта си някъде по средата сред животинското и човешкото.
Голяма част от пропастта сред дивата природа и цивилизацията е обвързвана с езика. Саничар по този начин и не се научава да приказва. Много след казусът с него учените доближават до откритието си, че има „ сериозен интервал “ за проучване на език. Ако той бъде пропуснат, би било невероятно за мозъка да се нагоди към човешката връзка. Ноам Чомски в своите „ Синтактични структури “ споделя, че езикът е базисен за човешкия опит. Ако хора без езици бъдат изоставени на остров, сподели Чомски, след потомство или две те ще основат собствен личен. Саничар може и да не е приказвал хипотетичния си майчин език, само че както психологът Люсиен Малсън написа в книгата си „ Вълчи деца “, индийчето е съчетало други, „ по-груби, по-малко човешки “ форми на връзка - прояви на неспокойствие и гняв, писък, ръмжене и мятане.
След 20 години контакт с хора, човешките постижения на Саничар са много семпли. Въпреки че може да върви изправен, той се движи доста по-умело на четири крайници. Може да се облича самичък, въпреки и мъчно. Някак си се оправя с чашата и чинията си. Той продължава да души храната, преди да я изяде. Яде сурово месо. Единственият човешки табиет, който непринудено възприема, било пушенето. Саничар става буен пушач. Умира през 1895 година, съгласно някои от туберкулоза.
Източник