Популярните и екзотични жени детективи
През 1858 година в Англия влиза в действие Законът за брачните каузи от миналата година. Въпреки че се помни основно с това, че прави вероятни разводите за хората, които не са от елита, той има и забележителен непряк резултат: основава нов пазар за частни детективи; пазар, който ще пораства през идващия половин век и ще отвори нова кариерна пътека за доста дами.
Новият закон дава опция както на мъжете, по този начин и на дамите да подадат молба за бракоразвод с колегата си, без да е нужен частен парламентарен акт, както беше преди. Мъжете могат да търсят бракоразвод заради прелюбодейството на съпругите си, само че дамите в това патриархално, незаслужено общество би трябвало освен да потвърдят, че брачният партньор им е направил прелюбодейство, само че също по този начин се нуждаят от спомагателен мотив, като да вземем за пример, че мъжът им ги е изоставил, бил е нечовечен към тях или ги е насилвал.
За да се потвърди блудничество, думата на брачна половинка или брачна половинка не е задоволителна. Те се нуждаят от солидни обстоятелства и, за предпочитане, от очевидец, който да поддържа изказванията им. Но кой би бил подготвен да бъде очевидец и вероятно да се яви в съда за бракоразвод? Разводите бързо ще се трансфорат в огромна вест – все по-достъпната, непрестанно възходяща преса бързо се научава да цялостни страниците си с такива скандални истории.
Доказателствата на очевидците също се включват в пресата, имената им стават обществено притежание и това явно не е изключително прелестно за доста членове на учтивото общество. Следователно са нужни други хора, които не са свързани със засегнатите страни. Тук се намесват частните детективи.
Частните детективи следят мъж или жена, обвинени в прелюбодейство. Могат да се интегрират в семейството на двойката, с вярата да подслушат подозрителни диалози. В някои случаи работата е по-подходяща за дама детектив, която работи под прикритие. Еманципацията на дамите в този миг набира все по-голяма мощ и няколко детективи от нежния пол също са и мощен покровител на суфражистите.
С еманципацията на дамите, към този момент откритите мъжки детективи, като Хенри Слейтър и Морис Мозер (чието лично бивше протеже и държанка Антония Мозер след това ще сътвори своя лична детективска агенция), употребяват все по-често дами детективи при делата за бракоразвод, насочвайки вниманието на обществеността към техните умения за „ секрети наблюдения, определяне какво вършат хората, къде отиват, компанията, с която са “.
Ясно е, че тези дами са скъп запаси в исковете за бракоразвод и макар че оживялата документация обикновено пропуща детайлности като присъединяване на частни детективи, вестниците съдържат няколко образеца за дами детективи, които дават показания в съда в каузи за бракоразвод.
Един от първите случаи, прегледани от частния детектив Кейт Ийстън, е през 1903 година, когато тя дава показания при развода на сър Робърт Макконъл и младата му брачна половинка Елси. Сър Робърт, някогашен лорд-кмет на Белфаст, упреква Елси в прелюбодейна връзка, довела до раждането на нелегално дете. За да потвърди прелюбодейството й, той назначава мъж детектив на име Джон Робинсън, претрупан да следи жилището на Елзи в Лондон, и Ийстън, който е нает да гледа хотел в Брайтън, където Елси отсяда.
Ийстън съумява да изясни на съда, че е видяла хипотетичния ухажор на Елси да посещава хотела и да я назовава с нейното лично име – последното е обществено неприемливо по това време, защото допуска интимно другарство сред двамата, което не би трябвало да съществува.
Повечето детективи от женски пол не акцентират своята женственост. Въпреки че могат да се популяризират като „ дами детективи “, знаейки, че относителната им необичайност ще ги открои на препълнен пазар, те избират да изтъкнат подобни умения като на техните сътрудници от мъжки пол: опит, секретност, качества, езикови умения и контакти. Това е кариера, при която дамите усещат, че се състезават на същото равнище като мъжете.
Детективите от мъжки пол, изключително тези, които ръководят лични организации, разпознават привлекателността на дамите детективи (и тяхната сравнителна актуалност) и популяризираха личната си работа с тях. Когато усещат, че дамите детективи може би стават прекомерно елементарни и прекомерно признати, с цел да бъдат забавни за новините, те оферират на пазара други, може би по-модерни или необикновени умения, с които разполагат. Хенри Слейтър, един от най-известните частни детективи в Лондон, разгласява реклами в периодическото издание The Lady Cyclist през 1896 година, в която споделя, че разполага с „ детективи колоездачи “, които наподобява са дами, наети от него, за да следят хора с велосипед.
Подобни тактики за гласност наподобяват краткотрайни – за разлика от съществуването на дами частни детективи, които не престават да практикуват и през днешния ден в цяла Англия, като някои към момента популяризират услугите си, като обръщат внимание на своя пол, предполагайки, че те са необичайност. И въпреки всичко от близо 150 години не е чак такава необичайност, каквато можем да си представим.
