Копнеж по нови неща
През 1848 година император Франц Йосиф I алегорично раздира със брадва една книжна верига, опъната сред двата каменни бряга на теснината Железни врата и по този начин се поставя краят на монопола върху корабоплаването по Дунав от Турската империя. По-късно след решенията на Парижката конференция от 1856 година се основава интернационална комисия, формирана от представители на Великите сили, която управлява навигацията по реката. Така най-дългата река в Европа се трансформира в в действителност европейска река.
По реката се придвижва всичко – зърно, кожи, мед, восък от Изток на Запад, а по противоположния път от Запад на Изток– съвременни мебели, артикули и товари за бита, непознати дотогава. И най-много – нови хрумвания за света и индивида. За българите, обитаващи огромна част от Балканския полуостров, това придвижване въплъщава техният блян към новото. Един странник от това време го определил като: „ Копнеж по нови неща “! Даже го написал на латински: Novarum rerum cupidi. Красиво звучи.
Някои от по-образованите и будни българи се възползвали и от концепциите на напредналата по това време Европа. А някои си останали с мебелите. Същото следим и през днешния ден!
През последните 35г българската страна си сложи шест стратегически цели и пет от тях бяха изпълнени. Това демонстрира, че когато страната изиска да направи нещо- тя има и силите, и опцията да го направи. Друг въпрос е, че от време на време страната не си слага за цел да направи значими за нас нещата. Точно за това желая да поговорим.
Първата цел след политическите промени беше - да изградим демократична страна . Постигнахме я през 2001г и за тези, които към момента повтарят че сме в преход ще припомня, че демократична страна значи многопартийна система, разделяне на управляващите, свободни избори и пазарна стопанска система. През 2001г имахме многопартийна система, за трети път избирахме демократично президент, имахме независимост на словото и даже по думите на мой сътрудник който събира тази информация през 90-те години в България са били издавани повече от 200 вестника. Някои с 1 брой само че въпреки всичко!
Втората цел беше - да ни одобряват в НАТО. Постигнахме я през 2004г.
Третата цел беше - да влезем в Европейски Съюз . Постигнахме я през 2007г
Четвъртата цел беше - да влезем в Шенгенското пространство . Тук малко се забавихме, тъй като до момента в който от предходните ни цели имаше изгода целият Европейски Съюз, то от влизането в Шенген имахме изгода единствено ние. Затова някои наши сътрудници взеха решение да ни позабавят- на тях им беше към този момент все едно. Но въпреки всичко през 2025г задачата беше реализирана.
Петата цел- влизането в еврозоната - ще достигнем през 2026г.
Както виждаме всички значими цели, които са свързани с външните връзки и зависят освен от нас, само че и от нашите сътрудници в Европейски Съюз бяха сполучливо реализирани. Държавата сподели: „ Това е нашата цел! “- и последователно задачите бяха достигнати. Единствено ШЕСТАТА цел, която зависеше единствено и само от нашите вътрешни връзки, не беше реализирана. И от това всичко останало стартира да наподобява малко…недоправено. Защото шестата цел беше и си остава ДОБРА ПРАВОСЪДНА СИСТЕМА.
Ако се опитаме да си представим страната като жив организъм ще забележим, че тя има ръце, крайници, глава, тяло- всички органи, с цел да може да живее пълностоен живот. Само че главата в държавния организъм се съставлява от Правосъдната система. Знаете какво става с човек, който е физически здрав, само че главата му не е наред. С други думи, нещо става с мозъка му. Подобно е ситуацията и в нашата страна. Нещо се движи, нещо се прави, някакви дейности се правят в една или друга посока- само че си проличава, че липсва основното, липсва мисъл и съгласуваност. Ето това е, което най-вече стресира българите. Те усещат, че мозъкът на страната не е наред и се заплащат, че някое държавно управление може да извърши тежа грешка- и няма да има кой да го поправи. Защото кое е вярно и кое е неверно в човешкото общество взема решение правосъдната система. Когато тя не е наред- можем да подвигаме доста звук и пара, само че да вървим в неверна посока. А когато го разберем, ще бъде към този момент късно!
Както казахме, в случай че страната си сложи цел (както в този момент ясно и изрично сподели: Ще влезем в еврозоната! - тя несъмнено ще я реализира. Затова си мисля, че страната не изиска или не съумя да си сложи като съществена цел Правосъдната система. Вярно е, че имаше и не престават да се водят доста диалози по тематиката, имаше доста лозунги и обещания, които приличаха повече на шамански заклинания в сравнение с не действителни дейности, имаше мятане на оставки и ритуално късане на ризи пред публиката. Но в последна сметка- задачата не беше реализирана, не е реализирана все още и надали скоро ще бъде реализирана. Защото няма единение по тематиката, тъй като доста от политиците от всички обединения намират ситуацията в което се намира правосъдната система за комфортно за тях, доста от по-младите политици изобщо не са осведомени с понятия като чест, морал, отговорност, закон (поради неточности в просветителната система през 90-те години). От това страдаме,както споделих, всички ние българските жители. От това страдат непознатите вложения,защото обратно на някои разбирания вложителите не отиват там където заплатите на служащите са ниски, а там където има сигурност в държавните дейности и самостоятелна правосъдна система (справка- Сингапур!).
Но не е единствено това! Благодарение на неналичието на добра правосъдна система политиците (от всички цветове) си разрешават да дават обещание преди избори и по-късно изкусно да се изплъзват от казаните думи. Или казано по-ясно- да ни лъжат За образец ще посоча тези няколко стратегически цели, които страната не изиска да разгласи като ОБЩОДЪРЖАВНИ и заради тази причина те не бяха достигнати. От това нашият живот наподобява много комплициран. Ето някои от тези дейности, които страната обещаваше да предприеме, трябваше да предприеме, само че …не го направи.
Енергиен хъб на Балканите - спомняме си, че преди демократичните промени ние бяхме енергиен център на Балканите. В момента внасяме сила от всевъзможен тип. Изпуснахме опцията да създадем подобен център в по-ново време (той даже беше определян като „ Голям шлем “- газ, нефт и атомна енергия) и в този момент се чудим накъде да тръгнем в това отношение. А силата нараства! На всичкото от горната страна не съм чул страната да разгласи като цел постигането на сходен резултат.
Магистралите - за последните 35г беше довършена единствено една автомагистрала, и то доста неприятно. Останалите са в непрекъснат градеж. Държавата не споделя: „ Цел номер едно е построяването на тази или онази автомагистрала “ и по-късно да сложи периоди за осъществяване. Не, става дума непрекъснато за инфраструктурни проекти- в това разбиране може да сложите всичко, което се построява от бетон и тухли. И от това нищо не следва като деяние. Една автомагистрала от 30 км я строим 6 години! След което се хвалим с нейното изграждане. Ето това е резултатът от неналичието на ясна, държавно избрана цел „ Строеж на автомагистрали! “
Селското стопанство като цел - знаем, че преди време България беше огромен производител на плодове и зеленчуци. В момента селското стопанство е оставено на самотек и от това производството на плодове, зеленчуци, месо и мляко е в окаяно положение. Срамно е даже да си помислим, че българската земя не може да изхрани все по-намаляващото население на България. Вярно е, че на фермерите които създават зърно им беше дадена свободата и опцията да работят и да печелят добре, само че това никога не е задоволително с цел да кажем че селското стопанство е наред. Отново липсва това, за което говорим- държавна цел. Държавата не е споделила: „ Нашата цел номер едно е възобновяване на селското стопанство! “ И по тази причина не го прави. А за какво не е казала- всеки самичък може да си отговори
Транспортен център - постоянно сме имали претенцията да бъдем транспортен център свързващ Европа и Изтока. Имаше време,когато българските превозвачи бяха най-хубавите превозвачи сред Европа и Близкия Изток. Постепенно ние изгубихме това преимущество, други страни го превзеха. Държавата не си сложи преди време цел в работата на релсовия и авиотранспорта. Или даже беше сложена противоположна цел- БДЖ беше съвсем ликвидирана. В момента настойчиво се приказва за покупката на нови влакове, само че покупката на нови влакове е положително дело единствено за страните, които ги продават. За нас те нямат съвсем никакво значение тъй като целият релсов път е в неприятно положение. Хубаво е да се возиш в съвременен, топъл през зимата и студен през лятото вагон. Но единствено при изискване, че локомотивите не горят през седмица! Да не приказваме за националния транспортьор „ Балкан “, който беше продаден на безценица и по-късно дълги години чакахме основаването на народен транспортьор. През това време изпуснахме опцията да станем промеждутъчен транспортен център и да построим съвременно летище. Истанбул получи тази опция, тъй като турската страна си беше сложила държавна цел да го направи. И го направи!
Можем да приказваме още дълго за задачите, които са витално значими за българските жители, само че които в никакъв случай не са били витално значими за политиците, ръководещи страната. Без значение кои са те! Здравеопазване, обучение, просвета, доставяне с вода, изсичане на горите, системата от язовири и напояване, справяне с естествени и човешки бедствия и така нататък и т.н.- читателите несъмнено ще продължат тези разсъждения. Отново повтарям- не би трябвало да имаме вяра на политиците когато се оплакват от неналичието на пари. Има липса на откровено предпочитание и положително управление. Когато страната слага значима цел пред себе си тя ще откри и пари, и хора и време с цел да я реализира. Важно е откровеното предпочитание за постигането на значимите цели. За доста политици този безпорядък наподобява е добра атмосфера за персонално развиване.
За нас, останалите българи, остава Копнеж по нови неща - както е било с нашите прародители преди
По реката се придвижва всичко – зърно, кожи, мед, восък от Изток на Запад, а по противоположния път от Запад на Изток– съвременни мебели, артикули и товари за бита, непознати дотогава. И най-много – нови хрумвания за света и индивида. За българите, обитаващи огромна част от Балканския полуостров, това придвижване въплъщава техният блян към новото. Един странник от това време го определил като: „ Копнеж по нови неща “! Даже го написал на латински: Novarum rerum cupidi. Красиво звучи.
Някои от по-образованите и будни българи се възползвали и от концепциите на напредналата по това време Европа. А някои си останали с мебелите. Същото следим и през днешния ден!
През последните 35г българската страна си сложи шест стратегически цели и пет от тях бяха изпълнени. Това демонстрира, че когато страната изиска да направи нещо- тя има и силите, и опцията да го направи. Друг въпрос е, че от време на време страната не си слага за цел да направи значими за нас нещата. Точно за това желая да поговорим.
Първата цел след политическите промени беше - да изградим демократична страна . Постигнахме я през 2001г и за тези, които към момента повтарят че сме в преход ще припомня, че демократична страна значи многопартийна система, разделяне на управляващите, свободни избори и пазарна стопанска система. През 2001г имахме многопартийна система, за трети път избирахме демократично президент, имахме независимост на словото и даже по думите на мой сътрудник който събира тази информация през 90-те години в България са били издавани повече от 200 вестника. Някои с 1 брой само че въпреки всичко!
Втората цел беше - да ни одобряват в НАТО. Постигнахме я през 2004г.
Третата цел беше - да влезем в Европейски Съюз . Постигнахме я през 2007г
Четвъртата цел беше - да влезем в Шенгенското пространство . Тук малко се забавихме, тъй като до момента в който от предходните ни цели имаше изгода целият Европейски Съюз, то от влизането в Шенген имахме изгода единствено ние. Затова някои наши сътрудници взеха решение да ни позабавят- на тях им беше към този момент все едно. Но въпреки всичко през 2025г задачата беше реализирана.
Петата цел- влизането в еврозоната - ще достигнем през 2026г.
Както виждаме всички значими цели, които са свързани с външните връзки и зависят освен от нас, само че и от нашите сътрудници в Европейски Съюз бяха сполучливо реализирани. Държавата сподели: „ Това е нашата цел! “- и последователно задачите бяха достигнати. Единствено ШЕСТАТА цел, която зависеше единствено и само от нашите вътрешни връзки, не беше реализирана. И от това всичко останало стартира да наподобява малко…недоправено. Защото шестата цел беше и си остава ДОБРА ПРАВОСЪДНА СИСТЕМА.
Ако се опитаме да си представим страната като жив организъм ще забележим, че тя има ръце, крайници, глава, тяло- всички органи, с цел да може да живее пълностоен живот. Само че главата в държавния организъм се съставлява от Правосъдната система. Знаете какво става с човек, който е физически здрав, само че главата му не е наред. С други думи, нещо става с мозъка му. Подобно е ситуацията и в нашата страна. Нещо се движи, нещо се прави, някакви дейности се правят в една или друга посока- само че си проличава, че липсва основното, липсва мисъл и съгласуваност. Ето това е, което най-вече стресира българите. Те усещат, че мозъкът на страната не е наред и се заплащат, че някое държавно управление може да извърши тежа грешка- и няма да има кой да го поправи. Защото кое е вярно и кое е неверно в човешкото общество взема решение правосъдната система. Когато тя не е наред- можем да подвигаме доста звук и пара, само че да вървим в неверна посока. А когато го разберем, ще бъде към този момент късно!
Както казахме, в случай че страната си сложи цел (както в този момент ясно и изрично сподели: Ще влезем в еврозоната! - тя несъмнено ще я реализира. Затова си мисля, че страната не изиска или не съумя да си сложи като съществена цел Правосъдната система. Вярно е, че имаше и не престават да се водят доста диалози по тематиката, имаше доста лозунги и обещания, които приличаха повече на шамански заклинания в сравнение с не действителни дейности, имаше мятане на оставки и ритуално късане на ризи пред публиката. Но в последна сметка- задачата не беше реализирана, не е реализирана все още и надали скоро ще бъде реализирана. Защото няма единение по тематиката, тъй като доста от политиците от всички обединения намират ситуацията в което се намира правосъдната система за комфортно за тях, доста от по-младите политици изобщо не са осведомени с понятия като чест, морал, отговорност, закон (поради неточности в просветителната система през 90-те години). От това страдаме,както споделих, всички ние българските жители. От това страдат непознатите вложения,защото обратно на някои разбирания вложителите не отиват там където заплатите на служащите са ниски, а там където има сигурност в държавните дейности и самостоятелна правосъдна система (справка- Сингапур!).
Но не е единствено това! Благодарение на неналичието на добра правосъдна система политиците (от всички цветове) си разрешават да дават обещание преди избори и по-късно изкусно да се изплъзват от казаните думи. Или казано по-ясно- да ни лъжат За образец ще посоча тези няколко стратегически цели, които страната не изиска да разгласи като ОБЩОДЪРЖАВНИ и заради тази причина те не бяха достигнати. От това нашият живот наподобява много комплициран. Ето някои от тези дейности, които страната обещаваше да предприеме, трябваше да предприеме, само че …не го направи.
Енергиен хъб на Балканите - спомняме си, че преди демократичните промени ние бяхме енергиен център на Балканите. В момента внасяме сила от всевъзможен тип. Изпуснахме опцията да създадем подобен център в по-ново време (той даже беше определян като „ Голям шлем “- газ, нефт и атомна енергия) и в този момент се чудим накъде да тръгнем в това отношение. А силата нараства! На всичкото от горната страна не съм чул страната да разгласи като цел постигането на сходен резултат.
Магистралите - за последните 35г беше довършена единствено една автомагистрала, и то доста неприятно. Останалите са в непрекъснат градеж. Държавата не споделя: „ Цел номер едно е построяването на тази или онази автомагистрала “ и по-късно да сложи периоди за осъществяване. Не, става дума непрекъснато за инфраструктурни проекти- в това разбиране може да сложите всичко, което се построява от бетон и тухли. И от това нищо не следва като деяние. Една автомагистрала от 30 км я строим 6 години! След което се хвалим с нейното изграждане. Ето това е резултатът от неналичието на ясна, държавно избрана цел „ Строеж на автомагистрали! “
Селското стопанство като цел - знаем, че преди време България беше огромен производител на плодове и зеленчуци. В момента селското стопанство е оставено на самотек и от това производството на плодове, зеленчуци, месо и мляко е в окаяно положение. Срамно е даже да си помислим, че българската земя не може да изхрани все по-намаляващото население на България. Вярно е, че на фермерите които създават зърно им беше дадена свободата и опцията да работят и да печелят добре, само че това никога не е задоволително с цел да кажем че селското стопанство е наред. Отново липсва това, за което говорим- държавна цел. Държавата не е споделила: „ Нашата цел номер едно е възобновяване на селското стопанство! “ И по тази причина не го прави. А за какво не е казала- всеки самичък може да си отговори
Транспортен център - постоянно сме имали претенцията да бъдем транспортен център свързващ Европа и Изтока. Имаше време,когато българските превозвачи бяха най-хубавите превозвачи сред Европа и Близкия Изток. Постепенно ние изгубихме това преимущество, други страни го превзеха. Държавата не си сложи преди време цел в работата на релсовия и авиотранспорта. Или даже беше сложена противоположна цел- БДЖ беше съвсем ликвидирана. В момента настойчиво се приказва за покупката на нови влакове, само че покупката на нови влакове е положително дело единствено за страните, които ги продават. За нас те нямат съвсем никакво значение тъй като целият релсов път е в неприятно положение. Хубаво е да се возиш в съвременен, топъл през зимата и студен през лятото вагон. Но единствено при изискване, че локомотивите не горят през седмица! Да не приказваме за националния транспортьор „ Балкан “, който беше продаден на безценица и по-късно дълги години чакахме основаването на народен транспортьор. През това време изпуснахме опцията да станем промеждутъчен транспортен център и да построим съвременно летище. Истанбул получи тази опция, тъй като турската страна си беше сложила държавна цел да го направи. И го направи!
Можем да приказваме още дълго за задачите, които са витално значими за българските жители, само че които в никакъв случай не са били витално значими за политиците, ръководещи страната. Без значение кои са те! Здравеопазване, обучение, просвета, доставяне с вода, изсичане на горите, системата от язовири и напояване, справяне с естествени и човешки бедствия и така нататък и т.н.- читателите несъмнено ще продължат тези разсъждения. Отново повтарям- не би трябвало да имаме вяра на политиците когато се оплакват от неналичието на пари. Има липса на откровено предпочитание и положително управление. Когато страната слага значима цел пред себе си тя ще откри и пари, и хора и време с цел да я реализира. Важно е откровеното предпочитание за постигането на значимите цели. За доста политици този безпорядък наподобява е добра атмосфера за персонално развиване.
За нас, останалите българи, остава Копнеж по нови неща - както е било с нашите прародители преди
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ