Библиотеката на Ашурбанипал
През 1846 година не изключително сполучливият английски юрист Хенри Лейърд избягал от мъгливия Лондон на Изток, където винаги го привличали горещите пустини и легендите за антични градове, заровени под пясъците. Той не бил историк или археолог – само че извадил шанс. Лейърд попаднал на столицата на Асирийската империя – Ниневия, която от дълго време била известна от Библията и към този момент близо 3 хиляди години чакала да бъде открита.
Ниневия била столица съвсем 90 години, като най-големия си подем постигнала при Ашурбанипал – управлявал в интервала 669 – 633 г прочие Хр. По време на царуването на Ашурбанипал „ цялата земя била един кротичък дом “, войни съвсем не се водели. Свободното си време царят посвещавал на своята огромна пристрастеност – библиотеката, която той събирал освен с въодушевление и обич, само че систематично и с дълбоки знания по античното „ библиотекознание “.
През 1854 година в библиотеката на Ашурбанипал проникнал Ормузд Расам – иракски археолог и историк на английска работа. Лейърд намерил инцидентно няколко плочки. Сред руините на царския замък той разкопал няколко пространства, където като че ли преднамерено били изсипани хиляди керамични плочки с клинописна книжовност. По-късно, учените преброили над 30 хиляди керамични „ страници “.
Преди това, за Асирия се знаело единствено от писанията на Херодот и други древногръцки историци, които на собствен ред черпали тази информация от персите. Сега най-голямата сензация в научните среди било откриването на Епоса за Гилгамеш и описанието на огромен потоп, сходен на оня, за който споделя Библията. По време на пожарите, когато градът бил завладяван от мидийските и вавилонските войски, „ глинените книги “ се изпекли и по този метод били непокътнати в продължение на хилядолетия. За страдание, доста от тях били счупени. Ормузд Расам деликатно опаковал керамичните плочки в сандъци и ги изпратил в Лондон – само че били нужни още 30 години, с цел да бъдат изучени и преведени.
Бибилотеката на Ашурбанипал съхранявала по страниците на своите керамични книги големи сведения за богатата просвета на Шумер и Акад. Плочките разказали на света, че античните математици от Вавилон не се ограничавали единствено с четирите аритметични дейности. Те с лекост изчислявали проценти, измервали площта на разнообразни геометрични фигури, създали комплицирана таблица за умножение, познавали степенуването и извличането на корен квадратен. Разделението на дните по седмици също се появило в Месопотамия. Там били сложени и основите на актуалната астрономия. Асирийците с право могат да настояват, че са изобретили книгопечатането – тъй като, вместо да преписват всякога стотиците царски укази, държавни и икономически документи, изрязвали на дъска нужните надписи и по-късно ги отпечатвали върху глинените плочки. Така бил основан първообразът на печатарската машина.
В библиотеката на Ашурбанипал керамичните книги били подредени в непоколебим ред. В долната част на всяка плочка се показва цялостното заглавие на книгата, а до него – номерът на страницата. Освен това, при доста плочки последният ред се повтаря при започване на идната „ страница “. В библиотеката имало и азбучник, в който се записвали заглавието, броят на редовете, браншът на знанието, отделът, в който е книгата. Намирането на самата книга не било мъчно, тъй като на всеки рафт бил прикован дребен глинен етикет с името на раздела – тъкмо като в актуалните книгохранилища.
Библиотеката съдържала исторически текстове, сборници със закони, медицински справочници, описания на пътешествия, речници с шумерски сричкови знаци и граматични форми, даже и речници на непознатите думи – защото Асирия била обвързвана с съвсем всички страни от Близкия Изток. Глината за страниците била от най-високо качество. Първо я месили дълго, а по-късно оформяли плочките с размери 32х22 см и 2.5 см дебелина. Когато плочката била подготвена, писарят пишел върху нея с триъгълна железна пръчица.
Ашурбанипал бил измежду най-образованите хора на своето време. Баща му Асархадон желал да направи сина си висш сановник, по тази причина младежът изучавал всички антични науки. Той запазил любовта към книгите за цялостен живот – по тази причина и отделил няколко стаи на втория етаж на двореца си, където основал библиотеката.
По негова заповед във всички кътчета на обширната му страна писари правели копия на разнообразни литературни творби. Те работили прекомерно професионалнто и върху доста плочки поставяли надпис, който удостоверявал идентичността на копието и оригинала: „ От антични писмена записано, а след това сверено “. Всъщност, всички държавни служители имали задължението да попълнят библиотеката. Намерени са няколко глинени плочки с царски заповеди, да вземем за пример: „ Драгоценни плочки, които нямаме в Ашур, да се намерят и доставят при мен “.
Както виждаме, даже през днешния ден можем да намерим в древността поучителни образци по какъв начин би трябвало да се поставят грижи за запазване и предаване към бъдещето на скъпите културни монументи.
