През 1831 г. едно необитаемо парче земя в отдалечено кътче

През 1831 година едно необитаемо парче земя в отдалечено кътче на Земята се трансформира в епицентър на събития, които водят до световни промени на планетата. Мащабно вулканично изригване изхвърля големи количества пепел и сяра в атмосферата, което провокира краткотрайно захлаждане на цялото Северно полукълбо. Това е довело до загуба на реколтата, апетит и голям брой човешки нещастия, само че повода за тези трагични промени остава мистерия в продължение на съвсем два века. Сега, с помощта на достиженията на актуалната просвета, откривателите съумяха да открият, че провинен за злополуката е вулканът Заварицки, ситуиран на остров Симушир в Курилския било.

Вулканът на Курилските острови е трансформирал климата на планетата преди 200 години

По какъв метод учените разкриха тайната на този тайнствен вулкан

Откритието стана допустимо с помощта на новаторски способи за разбор. Учените са изследвали микроскопични частици вулканична пепел, извлечени от ледените ядра на Гренландия, и са ги сравнили със скалните проби от калдерата на вулкана Заварицки. Съвпадението на химичните сформира е било толкоз тъкмо, че няма никакво подозрение в точността на идентификацията. Това оповестяват създателите нановата научна работа в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Този метод се трансформира в забележителна стъпка напред в проучването на античните вулканични изригвания. Ледените пластове на Гренландия и Антарктида от дълго време се употребяват като списък на информация за климата и естествените катаклизми, само че едвам през миналите няколко години научните технологии разрешават с толкоз огромна степен на подробност да се разпознават събития, случили се преди стотици години.

Ледени ядра, извлечени за проучване на химическия състав в Гренландия

Какви са последствията от изригването на този вулкан?

Изригването на вулкана Заварицки е довело до внезапно захлаждане на климата през интервала 1831-1833 година Между другото, това е второто внезапно захлаждане, обвързвано с изригване на вулкан през първата половина на XIX век. Явлението, известно като „ вулканична зима “, се предизвиква от солидните излъчвания на серен диоксид, който навлиза в стратосферата и образува фини частици. Тези частици отразяват слънчевата светлина, като понижават количеството топлота, достигащо до повърхността на Земята. Между другото, по същата причина „ зима “ може да има и след нуклеарна война, защото повърхността на планетата ще получава по-малко слънчева сила.

Последствията са трагични. Понижаването на температурата е довело до загуба на реколтата на обширни територии, изключително в Европа и Северна Америка. В хрониките от тези години се оповестява за всеобщ апетит и трагично утежняване на изискванията на живот. Тези събития са изиграли значима роля за смяна на метода на човечеството към естествените бедствия. Смята се, че от този интервал стартират интензивно да се развиват метеорологията и климатологията.

Снимка на вулкана Заварицки, направена от МКС

Вулканите не престават да заплашват човечеството

Вулкани от вида на Заварицки не престават да съставляват сериозна опасност за планетата. Изригвания като това през 1831 година са редки, само че последствията от тях могат да се отразят в продължение на десетилетия. Това слага предизвикването за по-внимателно наблюдаване на отдалечените и едва проучени вулкани. Между другото, напълно неотдавна Земята претърпя едно изключително мощно вулканично изригване, което можеше да има още по-сериозни последствия от изригването на вулкана Заварицки. Човечеството беше избавено от обстоятелството, че вулканът беше под водата, само че някои учени считат, че той въпреки всичко е повлиял на климата на планетата.

Учените акцентират, че актуалните способи за наблюдаване на вулканичната активност, като сателитно наблюдаване, сеизмични датчици и химически разбор на въздуха, не постоянно са задоволителни. Някои вулкани са ситуирани на труднодостъпни места, което затруднява тяхното проучване. Така да вземем за пример Курилският било, където е ситуиран вулканът Заварицки, е съвсем необитаем регион, което затруднява бързата реакция при възможни изригвания.

Настоящото проучване повдига и въпроса за световната подготвеност за нови огромни изригвания. Въпреки че човечеството разполага с доста по-усъвършенствани принадлежности, в сравнение с през XIX век, последствията от вулканичните бедствия остават непредсказуеми. Според специалистите интернационалната общественост от учени и държавни управления би трябвало да създаде тактики за съгласуване на напъните за минимизиране на рисковете за популацията и стопанските системи.

Вулканите не престават да съставляват сериозна опасност за човечеството

Какви могат да бъдат последствията от мощните вулканични изригвания?

Вулканичните изригвания засягат освен климата, само че и доста аспекти на живота на планетата. Емисиите им оформят нови пейзажи, обогатяват почвата с минерали и даже могат да оказват помощ в битката с световното стопляне. Но с тях са свързани и съществени опасности, и то освен едно световно захлаждане. Едно мощно изригване може да провокира по този начин наречения „ резултат на доминото “, при който едно изригване може да провокира промени в други райони заради промени в циркулацията на въздуха и водата. Това може да докара освен до краткотрайно захлаждане, само че и до трагична смяна на климата, както към този момент се е случвало в историята на нашата планета.

Също по този начин заради утежняването на качеството на въздуха едно сходно изригване може да се отрази неподходящо на човешкото здраве, да не приказваме за селското стопанство. Ето за какво проучването на вулканите, изключително на отдалечените и едва проучени вулкани като Заварицки, оказва помощ да се разбере предишното и да се подготвим за бъдещето.