През 1810 г. никой не би могъл да си представи,

През 1810 година никой не би могъл да си показа, че тринадесетото дете в фамилията на военния касиер майор Иван Иванович Пирогов и Елисавета Ивановна ще се трансформира освен в гордостта на фамилията, само че и ще популяризира страната си по целия свят. Николай Пирогов се интересува от медицина от детството си. Доктор Мухин, който лекувал брат му от простуда, прави толкоз необикновено усещане на дребния Коля, че на 14-годишна възраст, откакто съумял да добави още две години посредством машинация, той влиза в медицинския факултет на Московския университет. След като приключва на седемнадесет години и половина университета, Пирогов е утвърден за доктор и с най-хубавите приключили е изпратен в Берлин и Париж за стаж. На 26-годишна възраст той към този момент получава купата професор и даже оглавява хирургична клиника в университета в Дорпат. След 5 години той е поканен в Императорската здравна и хирургическа академия, където неговото здравно изкуство процъфтява. Там той, по-специално, се занимава с образование на военни лекари на нови способи на лекуване, създадени персонално от него….

„ Ампутирайте! Но бързо! ”

Нивото на развиване на военната медицина през съвсем целия 19 век било такова, че боец от която и да е европейска войска било доста по-вероятно да почине от едра шарка, скорбут или кървава диария, в сравнение с от противников огън. По време на потушаването на полското въстание (1863-1864 г.) Московският полк на гвардейските войски изгубил 10 души в стълкновение и 142 починали от заболявания. По времето на Кримската война лекарят на 17-та дивизия си спомня, че на 1000 бойци се падал един доктор, който имал един „ строшен ланцет “ и то непознат. Гореспоменатият ланцет, предходник на хирургическия скалпел, се употребявал главно за ампутация при пострадвания на ръцете и краката. При неналичието на антисептици, които ще бъдат открити по-късно – през 1865 година, отрязването на крайниците е единственият метод да се предотврати смъртоносната гангрена. Затова във всички армии по света хирурзите, които режат бързо, били изключително ценени – тъй че пациентът да се мъчи по-малко. Например, Главният хирург на армията на Наполеон – Лари, се прочул с обстоятелството, че за 36 часа на операционната маса след борбата при Бородино направил 200 ампутации.

Надежда – под анестезия

Приблизително това положение на военната медицина заварил Пирогов, когато през 1847 година той за първи път влиза в армията в Кавказ. Тогава село Солено влиза в историята на медицината като място, където етерът е употребен за първи път като анестезия в полеви условия. Това бил напълно нов способ. Пирогов оперирал особено в наличието на други ранени, с цел да убеди всички в облекчаващия болката резултат на етерните пари. Около 100 интервенции, осъществени непосредствено от него, по време на които не се чува нито един вик, били възприети от ранените като знамение. Етерната упойка разрешава на хирурга в обсадения Севастопол през 1854-1855 година да оперира на три маси по едно и също време. Тогава правил десетки интервенции дневно. Вярата на бранителите на Севастопол в техния доктор била толкоз огромна, че един път в превързочната, където бил Пирогов, докарали боец без глава, носели я настрана, и му я подали с думите: „ Нека господин Пирогов да я пришие. Той може да направи всичко. “ Основният принос на професора във военната медицина, обаче, не е обвързван с обичайното лекуване. Пирогов пръв потвърдил, че административните действия на бойното поле – съоръжение на болница, извеждане на ранените, грижи за медикаменти – са не по-малко, в случай че не и по-важни от положителния доктор и изострен ланцет. В условия, когато пътят от Севастопол до Симферопол лишава два дни, ранените постоянно завиждали на убитите. Фактът, че евакуационната работа скоро се появява в съветската войска, също се дължи на Пирогов.

След оповестяване на Руско-турската освободителна война, съветският император Александър II моли Пирогов, който по това време е към този момент на 67 години, да помогне за организирането на военните лечебни заведения в България. Пирогов получил неограничени права за деяние и на 10 октомври 1877 година идва на наша територия.

След престоя в Горна Студена, където била Главната квартира на съветската войска, хирургът се открива в с. Бохот, покрай обсадения Плевен.

Пирогов напълно провежда здравно обслужване на боевете за завладяването на мощно укрепения Горни Дъбник. Стриктен проект е изработен за най-ефективно разположение на превързочните пунктове. Създава се централен превързочен пункт, който бил на 6 км от фронта в село Садовец. Така ранените бързо успявали да се придвижат военновременната болница в Бохот.

По време на Освободителната война Пирогов посещава 10 от 13-те съветски военновременни лечебни заведения, 10 лазарета и 3 аптечни склада, изминавайки съвсем 700 км. Уважаваният доктор бил и на трите посоки на съветската войска: в Източното направление, в Южното направление и в Западното направление в Плевен и към Плевен, където е работил най-продължително.

Фрагмент с Пирогов (в центъра) от панорамата „ Защитата на Севастопол “. Снимка: Уикипедия

През 1881 година, когато Н. И. Пирогов отбелязва 50-годишнината от своята активност, Обществото на кишиневските лекари се обръща към него със следните думи: „ Съвременният съветски доктор знае единствено едно за Николай Пирогов, че той е единственият и незаместим преподавател “. Освен преподавател, имайки поради главните му достижения във военно-полевата медицина, той е същински гениий в медицината.

Именно той за първи път вкарва наложителното първично подбиране на ранените. Медикът ги разделял на четири групи. За смъртно ранените се грижели свещеници и медицински сестри. Със съществено ранените, нуждаещи се от незабавна помощ, лекарят се заемал незабавно. Тези, които не се нуждаели от незабавна интервенция, били изпращани в тила. Леко ранените, които можели бързо да бъдат върнати на фронта, били лекувани от фелдшери.

Още преди появяването на антисептиците, той отделял ранените с гнойни и гангренозни затруднения от тези, чиито рани били чисти. Това пособие да се избегне разпространяването на инфекцията.

В Севастопол той вкарва традицията да се употребява женски личен състав в грижата за ранените във военните лечебни заведения.

Пирогов е първият, който необятно употребява гипсовата отливка. Преди това гипсът съвсем в никакъв случай не се употребявал в медицината. С лимитирана приложимост била нишестената превръзка, постепенно съхнеща, напоена от гной и кръв и извънредно неуместна в полеви условия.

Великият доктор първи вкарва правилото на „ спестяващо “ лекуване на огнестрелни рани, което в доста случаи заобикаля ампутацията.

Ако би трябвало да обобщим обстоятелствата от живота на Пирогов, които го вършат популярен в региона на медицината:

1. Основното достижение в живота на Николай Пирогов безспорно е фактът, че точно той е изобретил актуалната упойка. По това време това било необикновено изобретение, което разрешило на пациентите да бъдат обезболени преди интервенцията.
2. Великият доктор и академик бил самоуверен. В късата биография на Николай Пирогов се загатва, че той е взел участие непринудено в 4 войни, само че нормално без да се показват аргументите. Всъщност Николай Иванович всякога ходел до най-горещите точки, с цел да тества на процедура нови способи на лекуване. Къде другаде можете да намерите повече пациенти за интервенция, в случай че не на фронтовата линия?
3. Предвид примитивните технологии от 19-ти век, смъртността измежду пациентите, изискващи комплицирани интервенции, е висока. Пациентите на Пирогов, обаче, оцеляват доста по-често и сполучливо се възвръщат, спрямо пациентите на неговите сътрудници хирурзи. Причината е елементарна – Николай Иванович непрекъснато изобретявал нещо ново, подобрявайки методите си.
4. Мечтата да стане доктор узрява в главата му като дете.
5. В допълнение към анестезията, Пирогов прави доста други изобретения, които издигнали медицината. И по този начин, той изобретява гипсова отливка за фиксиране на костите след фрактура, създава основите на топографската анатомия и е първият в света, който употребява неповторимо изкуствено съединяване за удължение на прекомерно къса кост.
6. В допълнение към хирургията, той има голям принос за развиването на анатомията като цяло. През годините Николай Пирогов е направил хиляди аутопсии, изучавайки и най-малките елементи от човешкото тяло.
7. Той има не по-малко значимо въздействие върху полевата медицина. Пирогов, първо, бил първият, който почнал да употребява труда на спомагателен медицински личен състав, като по този метод основал специалността на здравна сестра. И второ, точно той е основал сортирането на ранените. Това спомага за фрапантно понижаване на смъртността измежду бойците.
8. По време на една от войните Николай Пирогов оперира по едно и също време на три хирургически маси (с помощта на отряд от други хирурзи) и всяка интервенция му лишава приблизително към 10,5 минути. Общо по време на войната той е провел към 5000 интервенции.
9. Не е известно сигурно какъв брой интервенции е направил Пирогов през живота си, само че броят им надвишава 100 000. Той стопира да оперира, откакто брачната половинка му умира при раждане. Оттогава брилянтният хирург се е фокусирал напълно върху научната здравна активност, само че самият той в никакъв случай повече не е пипнал скалпела.
10. В имението си, ситуирано на територията на модерна Украйна, Николай Иванович оборудвал безвъзмездна болница. Всички пациенти приемал там, без изключение, и до края на живота си Пирогов живеел в това имение, оставяйки го единствено за малко.

Не инцидентно центърът за Спешна помощ в София се споделя „ Пирогов “. Така се отдава респект на индивидът, който се грижи неуморно за ранените бойци по време на Руско-турската освободителна война. Той е указал първите стъпки за опазването на здравето и незабавната помощ в страната ни, а в международен проект е учредител на военната хирургия.

Автор: Десислава Михалева