През 1807 г. сред френските ловци в района на връх

През 1807 година измежду френските ловци в региона на връх Монткалм (Пиренеи) се популяризират клюки за подивяла жена, която живее по планинските скатове в най-недостъпните места. Пъргава, бърза, гъвкава, тя елементарно се измъква от преследващите я хора. Ловците разказват дивата жена като високо, едва, удивително красиво младо момиче с дълга коса.

Селяните вземат решение да заловен дивата хубавица. Устройват й засада, обкръжават я и я залавят. Дивачката стартира неистово да крещи, да пищи и да хапе. Селяните въпреки всичко съумяват да я вържат, завиват я в одеяло и я отнасят в къщата на локалния духовник.

Свещеникът подрежда да отвържат пленницата и съумява да я успокои. Обитателката на планините се оказва жена на междинна възраст. Красотата й се оказва пресилена, тъй като е останала в предишните й младини. Но дивата жена в действителност е доста сръчна и мощна. Оказва се също, че дамата напълно не е дивачка - тя знае чудесно по какъв начин да употребява мебели, съдове, принадлежности за хранене (лъжица, нож, вилица) и схваща разликата в обществения статус на селяните и свещеника.

Падрето се пробва да разбере коя е тя, от кое място идва и по какъв начин се е озовала в планината, само че дамата оставя всички въпроси без отговор, макар че по избрани признаци излиза наяве, че тя всичко схваща. Жената очевидно се стреми да резервира в загадка предишното си. Но погледът и държанието й я издават. Очевидно е, че това възприятие за лично достолепие е попито с майчиното мляко в стените на фамилния палат на богато аристократично семейство.

Жената се оставя да я преоблекат. Приготвят й стая и я оставят да нощува, заключена с ключ. На сутринта стаята е празна. Пленницата чупи прозореца и бяга назад в планината, като захвърля облеклата по пътя. За странната преживелица научава магистратът Верние от град Вик-Десос. Той провежда акция и дамата е хваната за повторно. Верние я настанява в дома си и някак съумява да я предразположи да приказва. Подозренията на свещеника за високия генезис на мистериозната жена се удостоверяват изцяло. Обноските, стилът на речта ясно издават в нея благородник от най-висока класа.

От обособени фрагменти на изречения съдията научава, че дамата е избягала от Франция със брачна половинка си по време на Великата гражданска война, страхувайки се от репресии. В планината бегълците са нападнати от контрабандисти и ограбени. Съпругът умира в борбата. Жената остава сама. Няколко години тя живее в заснежените планини.

Предпазливите въпроси за какво не е слязла при хората дамата пренебрегва. Верние подозира, че „ дивата “ и нейното семейство принадлежат към пламенните последователи на свалената френска кралска династия. И най-вероятно тя и брачният партньор й са взели участие в скрит план, ориентиран към възобновяване на монархията във Франция. Верние рапортува съмненията си на регионалната префектура.

Скоро съдията получава писмена заповед: неотложно да вкара в пандиза хванатата жена, като сложи засилена защита. Става ясно, че с нейната по-нататъшната орис ще се занимава специфичен чиновник, който към този момент е на път. Документът е подписан от министъра на полицията Жозеф Фуше.

Жената е настанена в изолатор. Лежи с часове на леглото, без да мърда, след което изпада в нервност. Пристигналият чиновник я разпитва всеки ден, само че тя настойчиво мълчи за предишното си и единствено повтаря със слаб глас молбата да я пуснат да се върне в планината. Бързо се топи пред очите на съдниците си. На 29 октомври 1808 година умира.