Отшелници под наем: Градинските гномчета имат изненадващо мрачна история
През 18-ти век в Англия богатия хайлайф има един чудноват, само че наложителен фешън аксесоар за своята градина – космат дъртак, който живее в нея. Хора даже са предложили такава услуга – да бъдат аскет чартърен, който ще се облече като бедняк и ще живее в спонтанна пещера в нечии парцел. Собственикът, с изключение на възнаграждение, ще се грижи за индивида и ще може да беседва с него или просто ще го следи за свое развлечение.
Tази процедура може да наподобява смешна или може би жестока съгласно днешните стандарти, само че през Джорджианската ера това е било доста сериозен въпрос.
Излишно е да споделяме, че да си украсителен аскет звучи като много мизерна служба. Тя постоянно се разпорежда на селскостопански служащи или хора, чиято работа изначално била да поддържат градината на имението.
Описание на един възвишен дом в графство Шропшир, Англия, оповестено през 1784 година, изяснява по какъв начин парцелът разполага с „ добре проектирана дребна вила, която е лятна резиденция на аскет “.
„ Дръпваш камбана и ти отваря. Отшелникът нормално е в седнала поза, с маса пред себе си, върху която има череп, песъчлив часовник, книга и чифт очила. Почитаемият необут отец, чието име е Франсис, (ако е буден) постоянно се надига при приближаването на непознати. Той наподобява на към 90 години, само че има всичките си сетива, което е за удивление. Той е богатство надъхан и надалеч от като нелюбезен. “
Друг роман от 1797 година гласи: „ Отшелникът в никакъв случай не би трябвало да напуща мястото си и не би трябвало да беседва с никого в продължение на 7 години, през които не би трябвало също нито да се мие, нито да се почиства по какъвто и да било начин; би трябвало да остави косата и ноктите си и на двете си ръцете и на краката да порастват толкоз дълго, колкото природата им разрешава ”.
Произходът на наемните отшелници е неразбираем, само че Гордън Кембъл, почетен професор по ренесансови проучвания в университета в Лестър в Обединеното кралство, споделя, че практиката може да се наблюдава обратно до римския император Адриан и неговата вила в Тиволи, в днешна Италия, която разполага със скромна, уединена конструкция, издигната за един човек, който да се отдръпва в нея, с цел да медитира.
Манията от 18-ти век по наемните отшелници постоянно се приписва и на Карл V (1500 до 1558 година сл. н. е.), императорът на Свещената Римска империя и крал на Испания, който прекарва някои от последните си години на Земята в манастир, който е дом на медал на отшелници монаси. Благодарение на това позитивно внимание от страна на краля, става ненапълно фешън да се откажеш от земните си притежания и да станеш аскет като посветиш живота си на духовни размишления.
Какъвто и да е произходът й, до 19 век практиката съвсем изцяло изчезва. Както се изяснява в книгата на Кембъл по въпроса, „ градинският аскет се развива от антикварния друид и в последна сметка се трансформира в градинския гном “.
Фигурката на градинския гном става изключително известна в края на 18-ти век в Германия. Въпреки че се счита за отпратка към митологичната европейска концепция за невидими „ дребни хора “, които живеят подземен, Кембъл има вяра, че градинският гном също е намек към брадатите остарели клетници, които в миналото са живели като наемни отшелници.
И още за гномовете.
Те в допълнение са разпространявани, когато сър Франк Крисп, притежател на втората по величина сбирка от култивиран гноми в Обединеното кралство, отваря своето имение Фриър Парк, в град Хенли он Темз, за публични визити от 1910 до 1919 година Именно тук огромна част от феновете на градинарството и изобщо посетителите от целия свят може би виждат култивиран гноми за първи път.
Репутацията на немските гномове понижава след Първата международна война, само че те още веднъж стават известни през 30-те години след анимационния филм на Дисни „ Снежанка и седемте джуджета “, когато повече хора от работническата класа към този момент могат да си ги разрешат. Втората международна война и годините след нея означават спад в промишлеността, което кара множеството производители да спрат производството.
Градинските гномчета обаче още веднъж се прераждат – през 70-те години, със основаването на по-хумористични типове. През 90-те на предишния век шегите с тези фигурки – където хората крадат градинския гном от поляната на чужд човек и по-късно изпращат на притежателя фотоси на пленника, преди в последна сметка да го върнат – стават известни и от време на време сигат до новините.
