В океанската зона на здрача: риба, която може да нахрани света - или да го унищожи
През 1789 година откривателите Алесандро Маласпина и Хосе де Бустаманте отплават от Кадис на първата испанска научна експедиция към света. В продължение на пет години Маласпина и Бустаманте учат и събират животни и растения в цялата испанска империя, която се простира по северното, централното и южното тихоокеанско крайбрежие на Америка и на запад до Филипините.
През 2010 година от Кадис потегля друга испанска експедиция, която наблюдава огромна част от първичния маршрут и учи днешния тип на океаните.
Екипът мери замърсители, пластмаси и химикали, които не са съществували по времето на Маласпина и Бустаманте. Те събират проби от морска вода и планктон. През цялото време на 31 000-километровото странствуване сонарът на кораба е включен, с цел да търси ехтене от дъното. Основните им цели? Малки сребристи рибки, които наподобяват на сардини или аншоа - единствено че с по-големи очи и редици от петна, които светят в тъмното.
Това са рибите фенери или светещи риби: има към 250 типа и те са освен най-разпространените риби в зоната на здрача в океаните, само че и най-разпространените гръбначни животни на планетата, написа „ Гардиън “.
Огромният им брой е видян за пръв път по време на Втората международна война, когато военноморските сонаристи виждат ехото от нещо, което наподобява като твърдо морско дъно, което се издига на повърхността през нощта и се спуска назад призори. Всъщност звуковите импулси се отразявали от плавателните мехури - вътрешните мехурчета, цялостни с газ - на милиарди риби фенери, които се събирали на гъсти пластове, скрити в дълбините, а по залез слънце изплували на хиляди метри, с цел да се хранят на повърхността. Всяка нощ, дружно с други животни, като да вземем за пример калмарите, които се хранят с тях, фенерите правят най-голямата миграция на животни на планетата.
Преди експедицията " Маласпина " през 2010 година, изследвания пресмятат, че в зоната на здрача има към един гигатона (1 милиарда тона) риба. Оказва се обаче, че това най-вероятно е било занижена оценка, защото рибите фенери заобикалят улова, като плуват надалеч от рибарските мрежи. Акустичното проучване на „ Маласпина “ не разчита на мрежи и през 2014 година проучванията му доведоха до нови оценки на изобилието на риби в зоната на здрача, които варират сред 10 и 20 гигатона. Перспективата за такава колосална популация повдига остарял въпрос: може ли рибата от зоната на здрача да помогне за изхранването на възходящото човешко население?
Твърде изкушаващо, с цел да се пренебрегва
Малко евентуално е рибите фенери да се появят непосредствено в чинията на някого - те са прекомерно мазни и цялостни с кости. Въпреки това поради високото им наличие на масло те могат да бъдат употребявани за храна на животни, най-много за рибни ферми. След откритието на „ Маласпина “ се допуска, че в случай че се улови единствено половината от по-ниската оценена маса на рибите от зоната на здрача - към момента големите 5 гигатона - тя теоретично би могла да се трансформира в задоволително рибно брашно, с цел да се получат 1,25 гигатона морска храна за ферми, което е доста повече от настоящия годишен улов на дива риба от 0,1 гигатона.
С огромно количество рибно брашно се изхранват сьомгата и скаридите в богатите на храна развити страни, а все по-голямо количество се продава като добавка към храната за домашни любимци. Освен това предходните опити за основаване на лов на риба на фенери, в това число от съветски и исландски флоти, са били търговски несполучливи. Досега риболовът в тези дълбоки води се е оказал прекомерно безценен, а рибното брашно - прекомерно на ниска цена.
Напоследък обаче, частично заради високите оценки на популациите на фенерите, се възнамерява да се изследва по какъв начин риболовът в зоната на здрача да стане доходоносен. Европейски Съюз финансира петгодишен проучвателен план за изследване на тези благоприятни условия. През 2017 година Норвегия е издала 46 лиценза за изследователски лов на риба в зоната на здрача. Тези риболовни действия евентуално ще се стремят да станат печеливши не посредством произвеждане на на ниска цена рибно брашно, а посредством доставяне на по-доходоносната " нутрацевтична " промишленост, доставяща артикули като омега-3 добавки и хапчета с рибено масло, които от ден на ден хора одобряват макар дребното доказателства за изгодите от тях.
Тези и други начинания за създаване на " лов на риба в здрача " отразяват непреодолимата нужда от лов на дива риба. На фона на самодейностите за резистентност и изхранване на света се появява противоположното съмнение, че в случай че тези риби не бъдат уловени, това би било някакво разхищаване. Често се употребява терминът " незадоволително експлоатирани ", като че ли единствената цел на тези животни е да бъдат в интерес на индивида. Идеята за хиляда трилиона блестящи риби, които каскадно минават през зоната на здрача, е прекомерно примамлива за мнозина, с цел да я пренебрегват.
За да се уловят задоволително фенери и да си заслужава усилието, тези риболовни стопанства евентуално ще би трябвало да употребяват големи средноморски тралове и да се насочват към рибите денем, когато те се струпват на огромни плитчини, които са лесни за разкриване със сонар. Мрежите няма да допират дъното и няма да унищожават1000-годишни корали, само че до момента в който пресяват и прецеждат откритата вода, те ще уловят други животни - акули, делфини, костенурки, които към този момент имат задоволително проблеми.
Последици за климата
За разлика от извънредно постепенно растящите дълбоководни типове, фенерите е по-вероятно да устоят на забележителен ловджийски натиск; те порастват доста по-бързо, а животът им се мери в месеци, като някои живеят по-малко от две години. Въпреки това риболовът в зоната на здрача би могъл да провокира различен тип злополука, като наруши метода, по който фенерите и други сходни типове оказват помощ за регулирането на климата.
Ежедневното им плуване нагоре-надолу основава жизненоважни връзки сред повърхността и дълбините, като подтиква " помпите за впръскване на частици ". Това е процесът, при който дребните рибки се хранят в плитчините, след което се спускат надолу, където се изяждат от по-големи риби, които остават в дълбините, като по този метод " изпомпват " въглеродния диоксид от атмосферата в дълбокия океан, където той може да бъде съхранен. Ако частиците потънат на дълбочина под 1000 метра, въглеродът може да се съхранява до 1000 години, преди да се върне на повърхността. Според изследване на континенталния скат край Западна Ирландия надълбоко живеещите риби улавят и съхраняват еквивалента на 1 млн. тона CO2 годишно.
Никой не може да бъде сигурен какъв брой бързо или сериозно може да отслабне тази биологична въглеродна помпа, в случай че риболовът в зоната на здрача наруши тази връзка сред повърхността и дълбините. Но съществува риск фенерните риби да са част от световната климатична система, която би трябвало да бъде оставена на мира.
Неотдавнашни произшествия демонстрират, че когато промишленият лов на риба навлиза в нови райони, с цел да лови нови типове, постоянно има опустошителни последствия за околната среда. Може ли същата неточност да бъде избегната в зоната на здрача? /БГНЕС
През 2010 година от Кадис потегля друга испанска експедиция, която наблюдава огромна част от първичния маршрут и учи днешния тип на океаните.
Екипът мери замърсители, пластмаси и химикали, които не са съществували по времето на Маласпина и Бустаманте. Те събират проби от морска вода и планктон. През цялото време на 31 000-километровото странствуване сонарът на кораба е включен, с цел да търси ехтене от дъното. Основните им цели? Малки сребристи рибки, които наподобяват на сардини или аншоа - единствено че с по-големи очи и редици от петна, които светят в тъмното.
Това са рибите фенери или светещи риби: има към 250 типа и те са освен най-разпространените риби в зоната на здрача в океаните, само че и най-разпространените гръбначни животни на планетата, написа „ Гардиън “.
Огромният им брой е видян за пръв път по време на Втората международна война, когато военноморските сонаристи виждат ехото от нещо, което наподобява като твърдо морско дъно, което се издига на повърхността през нощта и се спуска назад призори. Всъщност звуковите импулси се отразявали от плавателните мехури - вътрешните мехурчета, цялостни с газ - на милиарди риби фенери, които се събирали на гъсти пластове, скрити в дълбините, а по залез слънце изплували на хиляди метри, с цел да се хранят на повърхността. Всяка нощ, дружно с други животни, като да вземем за пример калмарите, които се хранят с тях, фенерите правят най-голямата миграция на животни на планетата.
Преди експедицията " Маласпина " през 2010 година, изследвания пресмятат, че в зоната на здрача има към един гигатона (1 милиарда тона) риба. Оказва се обаче, че това най-вероятно е било занижена оценка, защото рибите фенери заобикалят улова, като плуват надалеч от рибарските мрежи. Акустичното проучване на „ Маласпина “ не разчита на мрежи и през 2014 година проучванията му доведоха до нови оценки на изобилието на риби в зоната на здрача, които варират сред 10 и 20 гигатона. Перспективата за такава колосална популация повдига остарял въпрос: може ли рибата от зоната на здрача да помогне за изхранването на възходящото човешко население?
Твърде изкушаващо, с цел да се пренебрегва
Малко евентуално е рибите фенери да се появят непосредствено в чинията на някого - те са прекомерно мазни и цялостни с кости. Въпреки това поради високото им наличие на масло те могат да бъдат употребявани за храна на животни, най-много за рибни ферми. След откритието на „ Маласпина “ се допуска, че в случай че се улови единствено половината от по-ниската оценена маса на рибите от зоната на здрача - към момента големите 5 гигатона - тя теоретично би могла да се трансформира в задоволително рибно брашно, с цел да се получат 1,25 гигатона морска храна за ферми, което е доста повече от настоящия годишен улов на дива риба от 0,1 гигатона.
С огромно количество рибно брашно се изхранват сьомгата и скаридите в богатите на храна развити страни, а все по-голямо количество се продава като добавка към храната за домашни любимци. Освен това предходните опити за основаване на лов на риба на фенери, в това число от съветски и исландски флоти, са били търговски несполучливи. Досега риболовът в тези дълбоки води се е оказал прекомерно безценен, а рибното брашно - прекомерно на ниска цена.
Напоследък обаче, частично заради високите оценки на популациите на фенерите, се възнамерява да се изследва по какъв начин риболовът в зоната на здрача да стане доходоносен. Европейски Съюз финансира петгодишен проучвателен план за изследване на тези благоприятни условия. През 2017 година Норвегия е издала 46 лиценза за изследователски лов на риба в зоната на здрача. Тези риболовни действия евентуално ще се стремят да станат печеливши не посредством произвеждане на на ниска цена рибно брашно, а посредством доставяне на по-доходоносната " нутрацевтична " промишленост, доставяща артикули като омега-3 добавки и хапчета с рибено масло, които от ден на ден хора одобряват макар дребното доказателства за изгодите от тях.
Тези и други начинания за създаване на " лов на риба в здрача " отразяват непреодолимата нужда от лов на дива риба. На фона на самодейностите за резистентност и изхранване на света се появява противоположното съмнение, че в случай че тези риби не бъдат уловени, това би било някакво разхищаване. Често се употребява терминът " незадоволително експлоатирани ", като че ли единствената цел на тези животни е да бъдат в интерес на индивида. Идеята за хиляда трилиона блестящи риби, които каскадно минават през зоната на здрача, е прекомерно примамлива за мнозина, с цел да я пренебрегват.
За да се уловят задоволително фенери и да си заслужава усилието, тези риболовни стопанства евентуално ще би трябвало да употребяват големи средноморски тралове и да се насочват към рибите денем, когато те се струпват на огромни плитчини, които са лесни за разкриване със сонар. Мрежите няма да допират дъното и няма да унищожават1000-годишни корали, само че до момента в който пресяват и прецеждат откритата вода, те ще уловят други животни - акули, делфини, костенурки, които към този момент имат задоволително проблеми.
Последици за климата
За разлика от извънредно постепенно растящите дълбоководни типове, фенерите е по-вероятно да устоят на забележителен ловджийски натиск; те порастват доста по-бързо, а животът им се мери в месеци, като някои живеят по-малко от две години. Въпреки това риболовът в зоната на здрача би могъл да провокира различен тип злополука, като наруши метода, по който фенерите и други сходни типове оказват помощ за регулирането на климата.
Ежедневното им плуване нагоре-надолу основава жизненоважни връзки сред повърхността и дълбините, като подтиква " помпите за впръскване на частици ". Това е процесът, при който дребните рибки се хранят в плитчините, след което се спускат надолу, където се изяждат от по-големи риби, които остават в дълбините, като по този метод " изпомпват " въглеродния диоксид от атмосферата в дълбокия океан, където той може да бъде съхранен. Ако частиците потънат на дълбочина под 1000 метра, въглеродът може да се съхранява до 1000 години, преди да се върне на повърхността. Според изследване на континенталния скат край Западна Ирландия надълбоко живеещите риби улавят и съхраняват еквивалента на 1 млн. тона CO2 годишно.
Никой не може да бъде сигурен какъв брой бързо или сериозно може да отслабне тази биологична въглеродна помпа, в случай че риболовът в зоната на здрача наруши тази връзка сред повърхността и дълбините. Но съществува риск фенерните риби да са част от световната климатична система, която би трябвало да бъде оставена на мира.
Неотдавнашни произшествия демонстрират, че когато промишленият лов на риба навлиза в нови райони, с цел да лови нови типове, постоянно има опустошителни последствия за околната среда. Може ли същата неточност да бъде избегната в зоната на здрача? /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ