Уран продължава да бъде загадка за учените заради заблуда относно магнитното му поле
През 1781 година с помощта на английския астроном от немски генезис Уилям Хершел Уран става първата планета, открита благодарение на телескоп. Този леден свят - третият по величина в нашата Слънчева система, 243 години по-късно все по този начин остава мистерия. Оказва се даже, че някои от нещата, които учените са считали, че знаят за планетата, в действителност не са правилни, съобщи Ройтерс, позовавайки се на обява в сп. " Нейчър астронъми ".
Голяма част от знанията за Уран идват от данни, събрани през 1986 година, когато роботизираният галактически уред на НАСА " Вояджър 2 " прави близко прехвръкване край планетата.
Сега обаче учените са открили, че сондата е посетила Уран в миг на необикновени условия - натоварен безоблачен вятър, което е довело до неправилни наблюдения за нея, и по-специално за нейното магнитно поле.
Слънчевият вятър съставлява високоскоростен поток от заредени частици (плазма), изхвърлян от горните пластове на атмосферата на звезда. Когато източникът му е звезда, друга от Слънцето, той е именуван звезден вятър.
Авторите на актуалното проучване са създали обзор на осеммесечните данни от времето на визитата на " Вояджър 2 " и са открили, че галактическият уред се е " срещнал " с Уран единствено няколко дни откакто слънчевият вятър е „ смачкал “ магнитосферата му - защитния магнитен балон на планетата, до към 20 % от нормалния й размер.
" Установихме, че изискванията на безоблачен вятър, които са били налице по време на прелитането, се появяват единствено в 4 % от случаите. Прелитането е станало по време на оптималния пик на интензивността на слънчевия вятър за целия осеммесечен интервал ", споделя физикът и водещ създател на проучването Джейми Ясински от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА.
" Щяхме да следим доста по-голяма магнитосфера, в случай че " Вояджър 2 " беше дошъл една седмица по-рано ", добавя ученият.
По-ранно посещаване евентуално щеше да покаже, че магнитосферата на Уран е сходна на тази на Юпитер, Сатурн и Нептун - другите великански планети в Слънчевата система, споделят откривателите. Магнитосферата е област от пространството към планета, в която господства й магнитното поле, създавайки защитна зона против слънчева и галактическа радиация.
Наблюденията на " Вояджър 2 " оставят неправилно усещане за магнитосферата на Уран като лишена от плазма и притежаваща извънредно интензивни пояси от високоенергийни електрони. Плазмата - четвъртото положение на материята след твърдите тела, течностите и газовете - е газ, чиито атоми са се разпаднали на високоенергийни субатомни частици. Тя е постоянно срещана характерност в магнитосферата на други планети, тъй че ниската й централизация, следена към Уран, е озадачаваща.
" Плазмената среда на всяка планетарна магнитосфера нормално се образува от плазма от слънчевия вятър, плазма от всички луни, намиращи се в нея, и плазма от атмосферата на планетата ", споделя Ясински.
" На Уран не видяхме плазма от слънчевия вятър или от луните, а тази, която беше измерена, беше доста слаба ", добавя ученият.
Уран, който наподобява синьо-зелен на цвят поради метана, съдържащ се в атмосферата, формирана най-вече от водород и хелий, е с диаметър към 50 700 километра. От осемте планети в Слънчевата система единствено Юпитер и Сатурн са по-големи от него.
Поради необичайния си надолнище Уран наподобява, че обикаля към Слънцето като търкаляща се топка. Планетата има 28 известни луни и два комплекта пръстени.
Наблюденията на " Вояджър 2 " демонстрират, че двете му най-големи луни - Титания и Оберон - постоянно обикалят отвън магнитосферата. Според новото проучване те са склонни да остават вътре в защитния балон, което улеснява учените да откриват с магнитни способи евентуални океани под повърхността.
Смята се, че двете луни са съществени претенденти в системата на Уран да приютяват океани с вода в течно положение, споделя съавторът на проучването Кори Кокран.
Учените са нетърпеливи да узнаят дали в океаните под повърхността на луните във външната Слънчева система има условия, подобаващи за поддържане на живот. На 14 октомври НАСА изстреля галактически апарат на задача към луната на Юпитер Европа в търсене на отговори на този въпрос.
