На този ден: Роден е гениалният композитор Лудвиг ван Бетховен
През 1770 година е роден великият немски композитор Лудвиг ван Бетхо̀вен
Лудвиг ван Бетхо̀вен е немски типичен композитор, представител на Виенската школа, значима фигура в преходния интервал сред класицизма и романтизма. Смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката, той въодушевява голям брой композитори, музиканти и слушатели генерации наред.
В множеството източници се показва за рождена дата 16 декември 1770 година, като се има поради, че е бил кръстен на 17 декември 1770 година в град Бон. Семейството му е от фламандски генезис. Дядо му Лудвиг е велможа капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а татко му Йохан — артист (тенор) в ерцхерцог-архиепископската шапка, също в Бон. Майка му, Мария Магдалена, постоянно е описвана като нежна и тиха жена с положително сърце. Лудвиг се обръща към нея като към „ най-хубавия ми другар “. Мария Магдалена ражда седем деца, четири от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите оживели момчета.
Необикновеният музикален гений на Бетховен се демонстрира още в ранно детство. Баща му, човек с подчертана податливост към алкохола, стартира да се грижи за неговото развиване по принудителен и хаотичен метод. На 26 март 1778 година в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред аудитория. Баща му, в желанието си да го показа като новия Моцарт, афишира, че синът му е шестгодишен. Поради това Бетховен постоянно се е считал за по-млад от действителните си години. Дори когато доста по-късно той вижда кръщелното си удостоверение, отхвърля да повярва и го приписва на родения две години по-рано и умрял като дете негов брат Лудвиг Мария.
Курфюрстът Максимилиан Франц, също впечатлен от гения на Бетховен, го изпраща през 1787 година във Виена, с цел да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си обучение. Моцарт отхвърля на Бетховен частни уроци като показва, че е ангажиран. Неговият престой там продължава не повече от две седмици. Почти незабавно след идването му при започване на април татко му го уведомява, че положението на болната му от туберкулоза майка се е влошило и упорства да се завърне неотложно в Бон. След гибелта на Мария Магдалена същата година алкохолизмът на Йохан се утежнява и през 1789 година е уволнен от шапката. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг.
През 1792 година Бетховен се реалокира да живее във Виена, където бързо се прочува като пианист виртуоз. Взима уроци от Йозеф Хайдн, Албрехтсбергер и Салиери. Все още не е прочут като композитор. Във Виена концертира като пианист и написа музика до утежняването на слуха си.
Освен от прогресивна загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Напуска Виена и заживява в Хайлигенщад през 1802 година. Глухотата му пречи да поддържа връзка, по тази причина Бетховен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, само че в никакъв случай не дава отговор на глас, тъй като не е желал другите да схванат, че слухът му е повреден. Пише Хайлигенщадско наследство - писмо до братята си Карл и Йохан, с цел да им заяви, че слухът му се утежнява и да им завещае инструментите си. " С наслада чакам гибелта ", написа Бетховен.
Умира на 56-годишна възраст във Виена на 26 март 1827 година по време на гръмотевична стихия. Според виенския патолог Кристиян Райтер дългогодишното му страдалчество и гибелта са породени от оловно натравяне. На погребението на Бетховен на 29 март 1827 година, участват сред 10 000 и 30 000 души.
През 1920 година България става член на Обществото на народите
Обществото на народите, кратко ОН, е интернационална организация, съществувала сред Първата и Втората международна война. Нейните цели са намаление степента на въоръженост, разрешаването на интернационалните разногласия и подобряването на международното богатство.
Дипломатическата философия на Обществото съставлява коренна смяна в мисленето, спрямо предходните 100 години. Създаденият на Виенския конгрес (1815) модел преглежда Европа като поле на съюзи сред националните страни, създавайки равновесие на силите, поддържано от мощни войски и секрети съглашения. Според новото разбиране Обществото на народите работи като държавно управление на държавните управления, като позволява разногласия сред обособените страни по открит и правноориентиран метод. Идеята за основаването на Обществото е на американския президент Удроу Уилсън.
Лишено от лични въоръжени сили и подвластно от Великите сили за налагане на решенията си, Обществото на народите мъчно се оправя със дилемите си. След няколко забележителни триумфа и други първи провали, Обществото в последна сметка се оказва некомпетентно да предотврати враждебността от страна на фашистките страни през 30-те години. Началото на Втората международна война демонстрира, че Обществото се е провалило в главната си цел – попречване на огромен боен конфликт. Организацията на обединените народи (ООН) заменя Обществото на народите с по-голям триумф, като наследява някои негови организации и организации.
През 1934 година публично са приключени и осветени постройките на ректората и библиотеката на Софийския университет
В края на 1909 година – 38 909 тома книги и 280 заглавия на списания, 1912 година – 80 000 тома книги и 510 заглавия на периодически издания, 1930 година – 170 000 тома, излиза наяве, че дребното помещение на ул. Московска №49 прекомерно бързо става незадоволително за потребностите на тогавашната постройка на библиотеката. През 1906 година се афишира интернационален конкурс за построяването на постройка на Университетската библиотека. Спечелва го френският проектант Бреасон. Намеренията са да бъде издигната двуетажна постройка в двора на царския манеж на ул. Шипка. По-късно решението е анулирано и е подредено на Бреасон да приспособи последния етаж на Ректората за библиотека .
Усилията на акад. Стоян Аргиров довеждат до нов конкурс и през 1931 година стартира градежът на първата профилирана библиотечна постройка в България по план на известните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. През декември 1934 година се открива новата постройка на Университетската библиотека, която е оповестена за монумент на културата.
Втората международна война прекъсва действието на библиотеката. Част от фонда и каталозите са евакуирани през януари 1944 година Читалните са затворени. При бомбардировките над София през март 1944 година са унищожени 15 000 тома. От 1945 година библиотеката още веднъж е отворена за своите читатели.
Към днешна дата Университетската библиотека „ Св. Климент Охридски “ е библиотечно-информационен, културен и учебен комплекс, състоящ се от Централна библиотека и 26 филиални библиотеки към факултети, катедри и специалности.
Университетската библиотека е независимо звено в структурата на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Библиотеката обезпечава библиотечно и научно-информационно обслужване на преподавателите, студентите и чиновниците на Университета, както и на външни консуматори. Фондът на библиотеката е над 2 400 000 библиотечни единици – научна и образователна литература; старопечатни, редки и скъпи издания; периодика; електронни носители и други материали.
Лудвиг ван Бетхо̀вен е немски типичен композитор, представител на Виенската школа, значима фигура в преходния интервал сред класицизма и романтизма. Смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката, той въодушевява голям брой композитори, музиканти и слушатели генерации наред.
В множеството източници се показва за рождена дата 16 декември 1770 година, като се има поради, че е бил кръстен на 17 декември 1770 година в град Бон. Семейството му е от фламандски генезис. Дядо му Лудвиг е велможа капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а татко му Йохан — артист (тенор) в ерцхерцог-архиепископската шапка, също в Бон. Майка му, Мария Магдалена, постоянно е описвана като нежна и тиха жена с положително сърце. Лудвиг се обръща към нея като към „ най-хубавия ми другар “. Мария Магдалена ражда седем деца, четири от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите оживели момчета.
Необикновеният музикален гений на Бетховен се демонстрира още в ранно детство. Баща му, човек с подчертана податливост към алкохола, стартира да се грижи за неговото развиване по принудителен и хаотичен метод. На 26 март 1778 година в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред аудитория. Баща му, в желанието си да го показа като новия Моцарт, афишира, че синът му е шестгодишен. Поради това Бетховен постоянно се е считал за по-млад от действителните си години. Дори когато доста по-късно той вижда кръщелното си удостоверение, отхвърля да повярва и го приписва на родения две години по-рано и умрял като дете негов брат Лудвиг Мария.
Курфюрстът Максимилиан Франц, също впечатлен от гения на Бетховен, го изпраща през 1787 година във Виена, с цел да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си обучение. Моцарт отхвърля на Бетховен частни уроци като показва, че е ангажиран. Неговият престой там продължава не повече от две седмици. Почти незабавно след идването му при започване на април татко му го уведомява, че положението на болната му от туберкулоза майка се е влошило и упорства да се завърне неотложно в Бон. След гибелта на Мария Магдалена същата година алкохолизмът на Йохан се утежнява и през 1789 година е уволнен от шапката. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг.
През 1792 година Бетховен се реалокира да живее във Виена, където бързо се прочува като пианист виртуоз. Взима уроци от Йозеф Хайдн, Албрехтсбергер и Салиери. Все още не е прочут като композитор. Във Виена концертира като пианист и написа музика до утежняването на слуха си.
Освен от прогресивна загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Напуска Виена и заживява в Хайлигенщад през 1802 година. Глухотата му пречи да поддържа връзка, по тази причина Бетховен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, само че в никакъв случай не дава отговор на глас, тъй като не е желал другите да схванат, че слухът му е повреден. Пише Хайлигенщадско наследство - писмо до братята си Карл и Йохан, с цел да им заяви, че слухът му се утежнява и да им завещае инструментите си. " С наслада чакам гибелта ", написа Бетховен.
Умира на 56-годишна възраст във Виена на 26 март 1827 година по време на гръмотевична стихия. Според виенския патолог Кристиян Райтер дългогодишното му страдалчество и гибелта са породени от оловно натравяне. На погребението на Бетховен на 29 март 1827 година, участват сред 10 000 и 30 000 души.
През 1920 година България става член на Обществото на народите
Обществото на народите, кратко ОН, е интернационална организация, съществувала сред Първата и Втората международна война. Нейните цели са намаление степента на въоръженост, разрешаването на интернационалните разногласия и подобряването на международното богатство.
Дипломатическата философия на Обществото съставлява коренна смяна в мисленето, спрямо предходните 100 години. Създаденият на Виенския конгрес (1815) модел преглежда Европа като поле на съюзи сред националните страни, създавайки равновесие на силите, поддържано от мощни войски и секрети съглашения. Според новото разбиране Обществото на народите работи като държавно управление на държавните управления, като позволява разногласия сред обособените страни по открит и правноориентиран метод. Идеята за основаването на Обществото е на американския президент Удроу Уилсън.
Лишено от лични въоръжени сили и подвластно от Великите сили за налагане на решенията си, Обществото на народите мъчно се оправя със дилемите си. След няколко забележителни триумфа и други първи провали, Обществото в последна сметка се оказва некомпетентно да предотврати враждебността от страна на фашистките страни през 30-те години. Началото на Втората международна война демонстрира, че Обществото се е провалило в главната си цел – попречване на огромен боен конфликт. Организацията на обединените народи (ООН) заменя Обществото на народите с по-голям триумф, като наследява някои негови организации и организации.
През 1934 година публично са приключени и осветени постройките на ректората и библиотеката на Софийския университет
В края на 1909 година – 38 909 тома книги и 280 заглавия на списания, 1912 година – 80 000 тома книги и 510 заглавия на периодически издания, 1930 година – 170 000 тома, излиза наяве, че дребното помещение на ул. Московска №49 прекомерно бързо става незадоволително за потребностите на тогавашната постройка на библиотеката. През 1906 година се афишира интернационален конкурс за построяването на постройка на Университетската библиотека. Спечелва го френският проектант Бреасон. Намеренията са да бъде издигната двуетажна постройка в двора на царския манеж на ул. Шипка. По-късно решението е анулирано и е подредено на Бреасон да приспособи последния етаж на Ректората за библиотека .
Усилията на акад. Стоян Аргиров довеждат до нов конкурс и през 1931 година стартира градежът на първата профилирана библиотечна постройка в България по план на известните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. През декември 1934 година се открива новата постройка на Университетската библиотека, която е оповестена за монумент на културата.
Втората международна война прекъсва действието на библиотеката. Част от фонда и каталозите са евакуирани през януари 1944 година Читалните са затворени. При бомбардировките над София през март 1944 година са унищожени 15 000 тома. От 1945 година библиотеката още веднъж е отворена за своите читатели.
Към днешна дата Университетската библиотека „ Св. Климент Охридски “ е библиотечно-информационен, културен и учебен комплекс, състоящ се от Централна библиотека и 26 филиални библиотеки към факултети, катедри и специалности.
Университетската библиотека е независимо звено в структурата на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Библиотеката обезпечава библиотечно и научно-информационно обслужване на преподавателите, студентите и чиновниците на Университета, както и на външни консуматори. Фондът на библиотеката е над 2 400 000 библиотечни единици – научна и образователна литература; старопечатни, редки и скъпи издания; периодика; електронни носители и други материали.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ