Шах с вързани очи
През 1744, на 18-годишна възраст, Франсоа-Андре Деникен Филидор (1726 – 1795) очарова парижкото общество откакто игра по едно и също време две партии шах със завързани очи. И макар че губи една, а втората приключва с реми, самата проява прави Филидор в очите на съгражданите си шах занаятчия от най-голям диаметър и вдъхва нов живот в античната процедура за шаха със затворени очи.
Франсоа-Андре Деникен Филидор
През 8 век в Близкия изток Саид бин Джубаир (665 – 714) става първият състезател в историята, които се обръща с тил към дъската, до момента в който играе, а неговият съвременник Михамед бин Сирин също се радвал на способността да играе шах без да гледа фигурите. Но тъй като по това време по тези земи шахът бил mukarrah (неодобрен) по мюсюлманското законодателство, един от наблюдаващите на тези партии споделя за играчите, че „ те са в съюз със дявола “.
Слепият шах бил извънредно публикуван в арабския свят и историческите извори ни описват за състезател на име Аладин, който през 14 век доминирал съперниците си измежду благородниците на Египет. Друг „ кьорав “ шахматист, Низам ал-Аями, също играел по няколко игри по едно и също време, само че този път в Дамаск. До 16 век към този момент имало доста арабски играчи, които имали интелектуалните качества даже за 5 едновременни игри, в които да играят конкурентно на съперниците си.
Никое от дотук изброените събития не понижава достиженията на Филидор и публиката на мачовете му несъмнено била впечатлена, а не малко и не вярвали на това, което виждат. Изявени персони като Бенджамин Франклин, Жан-Жак Русо и Волтер желали да играят против него. През 1747 той към този момент живее в Лондон, където играе шах професионално, побеждавайки най-хубавите играчи в Англия.
L’analyse du je des Eschec
През 1748, Франсоа-Андре Филидор написва „ L’analyse du je des Eschecs “ („ Анализ на играта шах “), оповестена през 1749, където съгражда известната фраза „ les pions sont l’ame due jue “ – „ пешките са душата на шаха “. Тези думи са в директна диаметралност на практиките в играта по това време. Гросмайсторът Борис Алтерман отбелязва: „ Преди 500 години шахът е бил друг от през днешния ден. Пешките не са имали цената, която имат през днешния ден. Най-добрите играчи започвали игрите си с гамбити (дебюти, при които една от двете страни предлага при започване на партията жертва на фигура ). За тях пешките са били просто дребна цена, която заплащат, с цел да отворят хоризонтал или диагонал, да основат моментална офанзива против противниковия цар. Това е бил италианския жанр шах. Тогава всички дебюти към царския гамбит са били доста известни. “
Книгата на Филидор е известна, с изключение на с друго, и с това, че е първата, която показва разбор на по този начин нареченият мителшпил или междинния стадий на играта – по този начин тя дава тактика за същинската игра на шах и разказва концепциите зад тактики като профилактични ходове, жертви, блокади и „ подвижността на пешъчните обединения “.
Филидор продължава да играе „ кьорав “ шах като побеждава трима играчи в едновременна игра в Берлин през 1750 и прави едно реми и една загуба в шахматния клуб Парсло в Лондон на 27 май 1782. На идната година на 9 май, печели две и губи една партия още веднъж в едновременна сляпа игра отново в Лондон – тогава играчите даже подписват документ, който удостоверява провеждането на игрите в подобен формат, ако някой не повярва.
…
Последният му кьорав мач е на 20 юни 1795, в Парсло – той е против трима играчи като една от партиите на Филидор е разрешено да гледа дъската. И до ден сегашен резултатът не се знае. Великият шахматист умира на 31 август 1795.
