Полтавската битка – преломът в Северната война
През 1700 година Карл ХІІ разгромил съветската войска при град Нарва. Така почнала Северната война, в която основните съперници били Швеция и Русия. Тя траяла 21 години.
Карл ХІІ решил да завърши един път вечно с този съперник и да превземе Москва. През 1708 година той почнал огромен поход против Русия. По това време шведската войска била най-силната в Европа.
Руските селяни водели партизанска война и шведите гладували. Когато армията на Карл наближила Полтава, тя към този момент била изгубила в обособени битки, поради апетит и заболявания 1/3 от състава си и включвала към 35 хиляди души. На 28 април 1709 година самият крал пристигнал в лагера при града. Носели го на носилка, тъй като бил ранен в крайници.
Полтавският гарнизон се състоял от 4200 бойци. От април до юни шведите подхванали 20 несполучливи щурма на Полтава и изгубили повече от 6 хиляди бойци.
В края на юни Карл XII оставил против Полтава 2 полка с дребен отряд конница. Сега под директно негово предписание имало 26 пехотни батальона и 22 кавалерийски полка – общо 25 хиляди души, с които заел позиции на към 6 километра от града.
Руската войска се състояла общо от към 60 хиляди бойци. В сражението взели участие 25 хиляди пехотинци – само че част от тях даже не влезнали в багра. Руската конница наброявала към 21 хиляди души, множеството драгуни (конници, въоръжени с карабини).
Карл XII разполагал с 41 оръдия. По принцип, шведската войска по това време подценявала артилерията. Целият акцент се слагал върху мощната офанзива на шведската пехота – каролинерите, в компактен строй.
Петър I, в противен случай: обръщал огромно внимание на артилерията, която традиция водела началото си още от Иван Грозни. Затова в борбата при Полтава превъзходството на руснаците в оръдия било смазващо. Различни историци показват разнообразни данни за броя им в съветската войска – от 102 до 302.
Около 23.00 ч. на 26 юни 1709 година спящите шведи били събудени и им заповядали да се построят в бойни колони. Призори те излезли на полето пред съветските редути. Успели бързо да завладяват първите два незавършени редута. Третият редут обаче не могъл да бъде високомерен в придвижване. Междувременно съветските драгуни под командването на княз Меншиков тръгнали против шведите.
В първата фаза на борбата от съветска страна взели участие 17 драгунски полка – общо 10 хиляди кавалеристи, с 13 оръдия. Руската конница няколко пъти отблъснала офанзивите на шведската.
Около 4 ч. сутринта Петър I й наредил да се отдръпна, с цел да се избягнат повече загуби. Шведите решили, че съветската конница бяга и измежду тях се възцарило приповдигнато въодушевление. Офицерите поздравявали краля с успеха. Всички считали, че оставало единствено да бъде довършена съветската войска.
Преминаването през линията на руските редути обаче объркало бойния строй на шведската пехота, най-много колоната на генерал-майор К. Г. Роос. Лошо квалифицирания взлом на третия редут се провалил. Това довело до огромни загуби, изключително при офицерите. От 2600 души при започване на борбата в отряда на Роос останали към 1500. Той се отказал от по-нататъшно щурмуване на редута и заповядал оттегляне към Яковецката гора.
Петър I видял откъсването на тази част на шведската пехота от основните сили и изпратил там 5 пехотни батальона под командването на генерал-лейтенант Самуил декор Ренцел.
Към отряда на Роос се включила кавалерията на генерал-майор Шлипенбах. Той тръгнал да търси основните сили, само че се натъкнал на съветската конница и попаднал в плен. Това бил първият покорен шведски военачалник в борбата при Полтава.
Скоро Роос видял, че руснаците го обкръжават. След къса, само че яростна битка, останките от отряда му (вече единствено 300-400 души) избягали на юг през гората към шведските укрепления край Полтава. Там се предали на генерал-лейтенант декор Ренцел.
В 9 ч. сутринта главните линии на шведските пехотинци атакували съветската пехота. Въодушевени от наличието на краля си, дясното крило на шведската пехота гневно нападнало левия фланг на съветската войска. Шведите с щикова офанзива отблъснали 1-ви батальон от Новгородския полк и завладели десетина съветски оръдия.
Цар Петър I забелязал в точния момент това, взел 2-ри батальон от Новгородския полк и отпред на него се втурнал към рисковото място. Пристигането на царя поставило завършек на триумфа на шведите и редът на левия фланг бил възобновен. В това време на десния фланг съветската пехота на генерал-лейтенант Голицин, която се състояла от най-елитните полкове, атакувала шведската пехота и я обърнала в бягство. Два шведски батальона в центъра на Упландския полк били обкръжени и изцяло унищожени (от 700 души оживели единствено 14). Загинали полковник Густав Шернхьок и подполковник Аренд декор Пост. Шведите объркали бойния строй и почнали безредно оттегляне, което към 11 ч. се трансформирало в същинско бягство.
Виждайки разгрома, шведският крал напуснал бойното поле. Докато минавали назад през линията на редутите, които руснаците още веднъж заели, кралската защита понесла тежки загуби. Тук умрял историкът на краля – Густав Адлерфелт.
На бойното поле били пленени фелдмаршал Реншилд, генерал-майор Стакелберг, принцът на Вюртемберг полковник Густав Хорн, полковник Андерс Апелгрен, полковник Нилс Юленщерн. Руснаците завладели 137 флагове и щандарти.
Все още ехтели гърмежите на борбата, а Петър I още веднъж построил армията си и почнал да чества успеха. Пленените шведски генерали били поканени в празничната шатра. Там върнали шпагите на фелмаршал Реншилд и на принца на Вюртемберг.
Разгромът на шведската войска при Полтава довел до поврат в Северната война в интерес на Русия. Той поставил вечно завършек на експанзията на Швеция към Европа.
В наше време 10 юли (27 юни по остарелия календар) се чества в Русия като Ден на воинската популярност – в памет на Полтавската борба.
