Научното име на първата динозавърска кост идва от неприличния ѝ външен вид
През 1676 година от кариерата за варовик „ Стоунсфийлд “ в Оксфордшир, Англия, е извадена голяма бедрена кост. Смята се, че тя е принадлежала на първия разказан динозавър – Megalosaurus bucklandii. Но откривателите ѝ по това време не са знаели с какво си имат работа. Затова, когато по-късно е изобразена в „ The Natural History of Oxfordshire “, през 1677 година (първата известна оповестена илюстрация на динозавърска кост), тя изглеждаща като две огромни, заоблени топки с набръчкана повърхнина – и надлежно получава името Scrotum humanum.
Любопитната номенклатура следва скоро откритият биномен метод на назоваване на типовете, въведен от Линей през 1758 година Системата се употребява и през днешния ден, като се ползват латинско име на рода и кратко име на типа – точно заради което сме известни като Homo sapiens.
В отбрана на Робърт Плот, който разказва и илюстрира костта, той е бил напълно наясно, че тя в действителност не е великански чифт вкаменени тестиси. Доказателства за това се съдържат в някои от бележките му, които са включени в публикацията на Оливие Рипел от 2021 година
„ Имам една [кост], изкопана от кариера в Корнуел и дадена ми от гениалния сър Томас Пенисън, която има тъкмо формата на най-долната част на бедрената кост на човек или най-малко на някакво животно, с capita femoris inferiora, сред която са предната… и по-голямата задна синусова кост, върха на мощна връзка, която се издига от бедрото и която дава безвреден път на съдовете, спускащи се в крайници: И малко над синуса, където наподобява, че костта е счупена и се вижда костния мозък в кухината ѝ. “
Робърт Плот
Въпреки това Плот е слисан от големия размер на екземпляра. Тя е прекомерно огромна, с цел да е човешка, макар че изглеждала по същия метод като нашите бедрени кости – само че е прекомерно огромна даже за коне или крави. Той също по този начин не има вяра на теорията, че това е светиня от бойните слонове, докарани в района още по римско време. Така че какво е?
Тъй като бил набожен човек, Плот предположил, че може да принадлежи на колосите, за които се споделя в Библията, когато написал: „ при изискване, че ясно се вижда, че през всички епохи на света е имало мъже и дами с симетричен растеж, даже до наши дни “. Плот постоянно е виждал в разнообразни находки черти, сходни на човешките, като постоянно ги е сравнявал с неща като бъбреци, мозък, очи, уши, сърца и гърди.
Може би тук всичко малко се обърква към нашия остарял другар Scrotum humanum, защото Рипел декларира, че името се появява едвам когато по-късно екземплярът е разказан още веднъж в обява, илюстрирана и издадена от Ричард Брукс. Изглежда, че изображението на Брукс на сходния на тестиси кокал може да е възприело прекомерно безусловно сравнението на Плот, защото заглавието на фигурата неправилно е увековечило внушителния му тип с любопитното научно име.
Сега то се счита за така наречен nomen dubium – име със подозрително приложение – само че е било шлагер за френския мъдрец от XVIII в. Жан-Батист-Рене Робине. В началото Робине взема решение, че теорията за камъните допуска, че те не са скални остатъци от отминал живот, а лични живи организми, които се развиват, порастват и даже се развъждат. В тази връзка е елементарно да се разбере за какво Робине толкоз доста е харесвал Scrotum humanum.
„ На камъка, наименуван Scrotum humanum […], освен външната му форма подражава на тази част от индивида “, написа той. „ Вътрешната организация също е аналогична. Когато докоснем този каменен скротум, съвсем усещаме, че всеки тестис е затворен в лична мускулна торбичка, както е в същинския човешки скротум. Друга специфичност на този камък е, че може да се види горната част на нещо като канал, който е напълнен с гъбесто вещество, много сходно на уретера. “
Доколко тъкмо е това изложение, може да се спори заради обстоятелството, че се счита, че Робинe не е виждал или докосвал непосредствено екземпляра… Сега се счита, че това е бедрената кост на мегалозавъра, първият разказан динозавър, само че защото екземплярът е липсващ, наподобява, че в никакъв случай няма да стигнем до дъното на тази тайнственост.
