Стамен Григоров разгадава тайната на киселото мляко
През 1464 година френският крал Луи 11. е оздравял от мъчителни стомашни болки. Дотогава нищо не оказва помощ на величеството за облекчение на страданията му. Един арменец от Цариград обаче донася във френския кралски двор българско кисело мляко, или, с цел да сме по-точни – от Османската империя. И чудото става!
Киселото мляко се снабдява с положително име в Западна Европа. На изток – по нашите земи, то е познато най-малко 2000 години по-рано. Древногръцкият историк Херодот, живял през 5. век пр.н.е., написа, че киселото мляко е една от главните храни на траките, защото те отглеждали многочислени стада овце.
Но къде се крие лечебната мощ на тази странна храна? И за какво я има само по българските земи?
Отговорът идва чак през 1905 година Дава го един студент от Трънско,
който с помощта на интелекта и шанса си попада в Женева, където след дълго взиране под микроскопа открива тайната на киселото мляко.
Стамен Григоров се появява на белия свят през 1878 година в с. Студен извор като деветото от общо 12 деца на Гиго и Звезда. Учи в учебното заведение в Трън, след това приключва Първа мъжка гимназия в София. Успехът му е отличен и по щастливо стичане на събитията се среща с тогавашния френски пълномощен министър в България. С негова помощ Стамен отпътува да учи биология в Института по естествени науки в Монпелие, Франция. Не след дълго птичето на шанса каца за повторно на рамото му и богат трънчанин го подкрепя финансово да се запише в Медицинския факултет в Женева. Там известният бактериолог проф. Леон Масол го назначава за собствен основен помощник.
Това се случва при започване на 20. век. По същото време Иля Мечников - съветски биолог и физиолог, който живее в Париж и работи в института “Луи Пастьор ”, се прочува с проучванията си върху стареенето на хората. Мечников разгласява през 1903 година трудовете си, в които твърди, че старостта е болест, която е допустимо да се лекува.
По самодейност на института “Луи Пастьор ” е извършено изследване за дълголетието в десетки страни. То демонстрира, че
в България столетниците са най-вече – четирима на 1000 души.
Учените търсят обяснението в киселото мляко – съществена храна на българина, която се създава само в тук. Според Мечников евентуално киселото мляко стопира или предотвратява гниенето в червата, което предизвиква прибързано стареене.
Проф. Масол е заинтересован от тематиката и поръчва на своя помощник да изследва загадъчния балсам. Стамен Григоров донася от България в Женева гърне с кисело мляко и прекарва стотици часове в работа над бялата храна. През 1905 година настава съдбовният момент – под микроскопа му се открива бактерията вълшебник, оня млечнокисел микроб, който " създава " българското кисело мляко. Мистерията е разгадана!
Малко по-късно Григоров, траял проучванията си, разграничава една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. Веднага разгласява сведения за откритието си в влиятелното списание „ Ревю медикал дьо ла Сюис Романд ". През 1907 година кълбовидната бактерия е кръстена Стрептококус термофилус, а пръчковидната - Бацилус булгарикус.
Прочетете целия материал на уеб страницата на Obekti.bg
Киселото мляко се снабдява с положително име в Западна Европа. На изток – по нашите земи, то е познато най-малко 2000 години по-рано. Древногръцкият историк Херодот, живял през 5. век пр.н.е., написа, че киселото мляко е една от главните храни на траките, защото те отглеждали многочислени стада овце.
Но къде се крие лечебната мощ на тази странна храна? И за какво я има само по българските земи?
Отговорът идва чак през 1905 година Дава го един студент от Трънско,
който с помощта на интелекта и шанса си попада в Женева, където след дълго взиране под микроскопа открива тайната на киселото мляко.
Стамен Григоров се появява на белия свят през 1878 година в с. Студен извор като деветото от общо 12 деца на Гиго и Звезда. Учи в учебното заведение в Трън, след това приключва Първа мъжка гимназия в София. Успехът му е отличен и по щастливо стичане на събитията се среща с тогавашния френски пълномощен министър в България. С негова помощ Стамен отпътува да учи биология в Института по естествени науки в Монпелие, Франция. Не след дълго птичето на шанса каца за повторно на рамото му и богат трънчанин го подкрепя финансово да се запише в Медицинския факултет в Женева. Там известният бактериолог проф. Леон Масол го назначава за собствен основен помощник.
Това се случва при започване на 20. век. По същото време Иля Мечников - съветски биолог и физиолог, който живее в Париж и работи в института “Луи Пастьор ”, се прочува с проучванията си върху стареенето на хората. Мечников разгласява през 1903 година трудовете си, в които твърди, че старостта е болест, която е допустимо да се лекува.
По самодейност на института “Луи Пастьор ” е извършено изследване за дълголетието в десетки страни. То демонстрира, че
в България столетниците са най-вече – четирима на 1000 души.
Учените търсят обяснението в киселото мляко – съществена храна на българина, която се създава само в тук. Според Мечников евентуално киселото мляко стопира или предотвратява гниенето в червата, което предизвиква прибързано стареене.
Проф. Масол е заинтересован от тематиката и поръчва на своя помощник да изследва загадъчния балсам. Стамен Григоров донася от България в Женева гърне с кисело мляко и прекарва стотици часове в работа над бялата храна. През 1905 година настава съдбовният момент – под микроскопа му се открива бактерията вълшебник, оня млечнокисел микроб, който " създава " българското кисело мляко. Мистерията е разгадана!
Малко по-късно Григоров, траял проучванията си, разграничава една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. Веднага разгласява сведения за откритието си в влиятелното списание „ Ревю медикал дьо ла Сюис Романд ". През 1907 година кълбовидната бактерия е кръстена Стрептококус термофилус, а пръчковидната - Бацилус булгарикус.
Прочетете целия материал на уеб страницата на Obekti.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ