Монголската империя и българите в средата на XIII век
През 1242 година редица български градове са опустошени от монголите, завръщащи се от похода си в Средна Европа
Отношенията сред България и средновековната Монголска империя към момента не са оценени задоволително в нашата историография
От 17 до 28 юни 2025 година под управлението на проф. Николай Овчаров беше извършена първата по рода си научна експедиция в Монголия. Осъществен с поддръжката на “Експлорърс клуб България ”, този перспективен българо-монголски план включваше проф. Николай Кънев, заместител ректор на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий ” и декан на Историческия факултет, инж. Младен Станев, ръководител на Асоциацията на българите по света, младия и надарен публицист Георги Карамфилов от “Нова телевизия ” и пишещия тези редове. От монголска страна участваха проф. Нямдягийн Гамбат и доцент Нанжит Баямбаакхуу от Академията на науките в Улан Батор, като по места се включиха музейни експерти и краеведи.
Още при започване на експедицията посетихме емблематичния град Хархорин (средновековният Каракорум), столицата на “световната империя ” на монголите. В скромното през днешния ден градче е модерният музей “Хархорум ”, в който са събрани неповторими артефакти на международното културно завещание от поречието на Орхон. Музейния комплекс е построен през 2009-2011 година с финансовата помощ на Япония. Наред с скъпите артефакти от праисторията, бронзовата ера и античните монголски страни в музейната експозиция преобладават тези от времето, в което Хархорин е столица на империята, включително монети на Чингис хан, Угедей, Хубилай и други нейни владетели. Ще се опитаме да покажем връзката на Каракорум / Хархорин с нашата история, колкото и необичайно да звучи това на пръв взор.
“Световната ” Монголска империя, най-обширната като сухоземна територия в човешката история, е основана от великия поробител Чингис хан (роден през 1162 година, управлявал през 1206-1227 г.). Надарен с изключителна политическа вътрешен глас и желязна воля, Темуджин, каквото е рожденото му име, с военна мощ и ловка дипломация сплотява разпокъсаните монголски племена. В Европа, включително у нас, името на едно от тях - татарите,- се трансформира в главен маркер за монголите. Повече по тематиката читателят може да научи от нашата книга с доктор Георги Владимиров “Златната орда и българите ” (2009, второ издание - 2021 г.).
Обединените монголи завоюват земите от Алтай и Сибир до Великата китайска стена. Чингис организира смели административни, законодателни и военни промени. През 1211-1214 година империята Цзин в Северен Китай е подчинена от новите господари на Централна Азия. Следващата цел е могъщият Хорезъм, заемащ големи територии в Средна Азия, Афганистан и Иран. Използвайки вътрешните несъгласия в разноплеменната империя, Чингис побеждава нейния държател Мохамед II в серия борби, придружени от съсипия в блестящите градове на Средна Азия. Следва завоюването на Азербайджан, Армения, Грузия и аланите още веднъж с реки от кръв... На север монголските сили срещат ожесточената опозиция на Волжка България, за която си коства да разкажем различен път в нашата поредност. Тук за първи път монголите търпят съществено проваляне - така наречен “битка на овните ” през 1223 година
След гибелта на монголския престолонаследник Джучи властта над новозавладените земи в Източна Европа минава в ръцете на Бату, внук на Чингис, който през 1242-1243 година основава на така наречен Златна орда. Върховното ръководство в “монголския свят ”, който към момента е обединен, е поето от чичото на Бату - хан Угедей (1229-1241), който продължава промените и възнамерява нови завоевания. През 1235 година в Каракорум висшият родов съвет (курултай) взема решение за боен поход към Европа. Огромната войска, събрана в огромната си част от покорените номадски нации, дефинитивно опустошава Волжка България и куманите, главният съдружник на Второто българско царство. През 1237 година всеобща “вълна ” кумани бяга към България от “меча на татарите ”. В едно по-късно арабско уведомление се споделя, че куманите търсят избавление “... оттатък морето при Унус хан... ” (Иван Асен II). Търновският цар се пробва да настани неканените “гости ” в отвъддунавските земи и ненапълно съумява - най-изобилната куманска топонимия (имена на реки, местности, селища и др.) e на територията на днешна Румъния. Поне част от куманите обаче срещу волята на Иван Асен прекосяват България и се заселват по долното течение на Марица. След поредност обрати, в последна сметка са привлечени от никейския император Йоан III Дука Ватаци, който ги преселва в Мала Азия. Нова вълна кумани идва в България през Унгария и се заселва в северозападните български земи (Белград, Браничево, Видин) напролет на 1241 година Всичко това е резултат от политиката, реализирана по волята на могъщия хан Угедей от по този начин далечния Каракорум!
През 1237-1238 година Бату покорява съветските княжества, а на 6 декември 1240 година е опустошен Киев - сърцето на Киевска Рус. Монголските пълчища, изпратени “... да завладеят северните страни... ”, са проведени в мощна войска съгласно обичайна монголска тактика. Центърът е под командването на Бату, подпомаган от остарелия боец и непостижим боен пълководец Субетей багатур, който съгласно Лев Гумильов е от мащаба на най-великите пълководци в международната история! Дясното крило е поверено на Орда, лявото - на Кадан. Основният удар е против Унгария, считана за подобаваща база за бъдещи завоевания в Евроха. Кампанията, невиждана по своите мащаби за европейския ХIII в., стартира напролет на 1241 година Дясното крило прегазва Южна Полша, Силезия (Шльонск) и Чехия, до момента в който силите на Бату навлизат в Унгария през проходите на Карпатите и разгромяват крал Бела IV в борбата на р. Шайо. Кадан настава през Трансилвания и преследва победения маджарски държател до Адриатическо море. Отделни флангови отряди на лявото крило засягат отвъддунавските земи на Второто българско царство, само че търпят проваляне. Неочакваната вест отеква в цяла Европа - царят на българите “почти разрушил татарите... ” Уви, прекъсването на нашествениците не е по силите нито на България, нито на някоя друга от европейските страни в оня миг. Сред многото писания, отдадени на монголския поход на запад, ще отбележим неотдавна излязлата книга на сръбския историк проф. Александър Узелац “От Урал до Цариград ” (2023 г.).
Нейде при започване на 1242 година до Бату доближава вестта за гибелта на великия хан Угедей (11 декември 1241 г.). Той неотложно поема към Каракорум, с цел да взе участие в избора на новия висш държател. На връщане монголските пълчища минават през българските земи. От крайбрежието на Адриатика през Сърбия с войските си Кадан навлиза в рамките на България. Навремето дружно с проф. Георги Атанасов обърнахме внимание на груповите монетни находки, които чертаят маршрута на монголите и отразявят ужаса на популацията. От Призрен и Ниш, а евентуално и през Скопие и Велбъжд (Кюстендил), монголите минават през Средец (София) - Искърския пролом - Червен бряг - Ловеч - Севлиево - Търново. Групировката на самия Бату навлиза от Унгария и Хърватско през Белград - Браничево - Видин по дунавския път. Хърватският хронист Тома Сплитски споделя: “След като прекосили цяла Сърбия, те пристигнали в България. Там двамата им вождове [Бату и Кадан] събрали своите пълчища, с цел да ги преброят... ” Водените три хиляди пленници ( “... унгарци, славяни и други чужденци... ”) са свиреп избити точно в България. Двете татарски армии влизат във взаимоотношение в региона на Търново. Според персийския историк Рашид-ад-дин “Тирнин ” е високомерен от Кадан “... след огромни сражения... ” Проучванията в Търново не удостоверяват завладяването на столицата, само че са факт три групови монетни съкровища, свидетелстващи за ужаса, обхванал популацията. Книжовникът Теодор Граматик оповестява за “... нашествието на безбожните татари, когато в България царуваше Калиман Асен, наследник на Иван Асен, в лето 6751 (1242-1243)... ”
На продължението на монголския поход в източните български земи (Велики Преслав, Червен, Шумен, Дръстър (Силистра), Килия в делтата на Дунав и др.) и връзките на България с далечния Каракорум ще се спрем в идната публикация от тази поредност.
Отношенията сред България и средновековната Монголска империя към момента не са оценени задоволително в нашата историография
От 17 до 28 юни 2025 година под управлението на проф. Николай Овчаров беше извършена първата по рода си научна експедиция в Монголия. Осъществен с поддръжката на “Експлорърс клуб България ”, този перспективен българо-монголски план включваше проф. Николай Кънев, заместител ректор на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий ” и декан на Историческия факултет, инж. Младен Станев, ръководител на Асоциацията на българите по света, младия и надарен публицист Георги Карамфилов от “Нова телевизия ” и пишещия тези редове. От монголска страна участваха проф. Нямдягийн Гамбат и доцент Нанжит Баямбаакхуу от Академията на науките в Улан Батор, като по места се включиха музейни експерти и краеведи.
Още при започване на експедицията посетихме емблематичния град Хархорин (средновековният Каракорум), столицата на “световната империя ” на монголите. В скромното през днешния ден градче е модерният музей “Хархорум ”, в който са събрани неповторими артефакти на международното културно завещание от поречието на Орхон. Музейния комплекс е построен през 2009-2011 година с финансовата помощ на Япония. Наред с скъпите артефакти от праисторията, бронзовата ера и античните монголски страни в музейната експозиция преобладават тези от времето, в което Хархорин е столица на империята, включително монети на Чингис хан, Угедей, Хубилай и други нейни владетели. Ще се опитаме да покажем връзката на Каракорум / Хархорин с нашата история, колкото и необичайно да звучи това на пръв взор.
“Световната ” Монголска империя, най-обширната като сухоземна територия в човешката история, е основана от великия поробител Чингис хан (роден през 1162 година, управлявал през 1206-1227 г.). Надарен с изключителна политическа вътрешен глас и желязна воля, Темуджин, каквото е рожденото му име, с военна мощ и ловка дипломация сплотява разпокъсаните монголски племена. В Европа, включително у нас, името на едно от тях - татарите,- се трансформира в главен маркер за монголите. Повече по тематиката читателят може да научи от нашата книга с доктор Георги Владимиров “Златната орда и българите ” (2009, второ издание - 2021 г.).
Обединените монголи завоюват земите от Алтай и Сибир до Великата китайска стена. Чингис организира смели административни, законодателни и военни промени. През 1211-1214 година империята Цзин в Северен Китай е подчинена от новите господари на Централна Азия. Следващата цел е могъщият Хорезъм, заемащ големи територии в Средна Азия, Афганистан и Иран. Използвайки вътрешните несъгласия в разноплеменната империя, Чингис побеждава нейния държател Мохамед II в серия борби, придружени от съсипия в блестящите градове на Средна Азия. Следва завоюването на Азербайджан, Армения, Грузия и аланите още веднъж с реки от кръв... На север монголските сили срещат ожесточената опозиция на Волжка България, за която си коства да разкажем различен път в нашата поредност. Тук за първи път монголите търпят съществено проваляне - така наречен “битка на овните ” през 1223 година
След гибелта на монголския престолонаследник Джучи властта над новозавладените земи в Източна Европа минава в ръцете на Бату, внук на Чингис, който през 1242-1243 година основава на така наречен Златна орда. Върховното ръководство в “монголския свят ”, който към момента е обединен, е поето от чичото на Бату - хан Угедей (1229-1241), който продължава промените и възнамерява нови завоевания. През 1235 година в Каракорум висшият родов съвет (курултай) взема решение за боен поход към Европа. Огромната войска, събрана в огромната си част от покорените номадски нации, дефинитивно опустошава Волжка България и куманите, главният съдружник на Второто българско царство. През 1237 година всеобща “вълна ” кумани бяга към България от “меча на татарите ”. В едно по-късно арабско уведомление се споделя, че куманите търсят избавление “... оттатък морето при Унус хан... ” (Иван Асен II). Търновският цар се пробва да настани неканените “гости ” в отвъддунавските земи и ненапълно съумява - най-изобилната куманска топонимия (имена на реки, местности, селища и др.) e на територията на днешна Румъния. Поне част от куманите обаче срещу волята на Иван Асен прекосяват България и се заселват по долното течение на Марица. След поредност обрати, в последна сметка са привлечени от никейския император Йоан III Дука Ватаци, който ги преселва в Мала Азия. Нова вълна кумани идва в България през Унгария и се заселва в северозападните български земи (Белград, Браничево, Видин) напролет на 1241 година Всичко това е резултат от политиката, реализирана по волята на могъщия хан Угедей от по този начин далечния Каракорум!
През 1237-1238 година Бату покорява съветските княжества, а на 6 декември 1240 година е опустошен Киев - сърцето на Киевска Рус. Монголските пълчища, изпратени “... да завладеят северните страни... ”, са проведени в мощна войска съгласно обичайна монголска тактика. Центърът е под командването на Бату, подпомаган от остарелия боец и непостижим боен пълководец Субетей багатур, който съгласно Лев Гумильов е от мащаба на най-великите пълководци в международната история! Дясното крило е поверено на Орда, лявото - на Кадан. Основният удар е против Унгария, считана за подобаваща база за бъдещи завоевания в Евроха. Кампанията, невиждана по своите мащаби за европейския ХIII в., стартира напролет на 1241 година Дясното крило прегазва Южна Полша, Силезия (Шльонск) и Чехия, до момента в който силите на Бату навлизат в Унгария през проходите на Карпатите и разгромяват крал Бела IV в борбата на р. Шайо. Кадан настава през Трансилвания и преследва победения маджарски държател до Адриатическо море. Отделни флангови отряди на лявото крило засягат отвъддунавските земи на Второто българско царство, само че търпят проваляне. Неочакваната вест отеква в цяла Европа - царят на българите “почти разрушил татарите... ” Уви, прекъсването на нашествениците не е по силите нито на България, нито на някоя друга от европейските страни в оня миг. Сред многото писания, отдадени на монголския поход на запад, ще отбележим неотдавна излязлата книга на сръбския историк проф. Александър Узелац “От Урал до Цариград ” (2023 г.).
Нейде при започване на 1242 година до Бату доближава вестта за гибелта на великия хан Угедей (11 декември 1241 г.). Той неотложно поема към Каракорум, с цел да взе участие в избора на новия висш държател. На връщане монголските пълчища минават през българските земи. От крайбрежието на Адриатика през Сърбия с войските си Кадан навлиза в рамките на България. Навремето дружно с проф. Георги Атанасов обърнахме внимание на груповите монетни находки, които чертаят маршрута на монголите и отразявят ужаса на популацията. От Призрен и Ниш, а евентуално и през Скопие и Велбъжд (Кюстендил), монголите минават през Средец (София) - Искърския пролом - Червен бряг - Ловеч - Севлиево - Търново. Групировката на самия Бату навлиза от Унгария и Хърватско през Белград - Браничево - Видин по дунавския път. Хърватският хронист Тома Сплитски споделя: “След като прекосили цяла Сърбия, те пристигнали в България. Там двамата им вождове [Бату и Кадан] събрали своите пълчища, с цел да ги преброят... ” Водените три хиляди пленници ( “... унгарци, славяни и други чужденци... ”) са свиреп избити точно в България. Двете татарски армии влизат във взаимоотношение в региона на Търново. Според персийския историк Рашид-ад-дин “Тирнин ” е високомерен от Кадан “... след огромни сражения... ” Проучванията в Търново не удостоверяват завладяването на столицата, само че са факт три групови монетни съкровища, свидетелстващи за ужаса, обхванал популацията. Книжовникът Теодор Граматик оповестява за “... нашествието на безбожните татари, когато в България царуваше Калиман Асен, наследник на Иван Асен, в лето 6751 (1242-1243)... ”
На продължението на монголския поход в източните български земи (Велики Преслав, Червен, Шумен, Дръстър (Силистра), Килия в делтата на Дунав и др.) и връзките на България с далечния Каракорум ще се спрем в идната публикация от тази поредност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ