Това българско село е било столица на отцепила се от България република
През 1872 година в Триград има 300 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т.нар. Тъмръшка република.
На заседание на над 100 първенци от 17 села в с. Триград през лятото на 1878 година се основава Тъмръшката република. За първи шеф е определен Хасан ага от Триград.
С наименованието Тъмръшка република или Помашка република се значи опитът за отделяне на помаците от областта Тъмръш в Родопите в рамките на Източна Румелия или напряко в състава на Османската империя. Тя просъществува от 1879 до 1886 година.
Макар и форма на местно самоуправление, това е първата република на територията на модерна България.
Представлява самоуправляваща се общественост на помашки села, известни още като „ Непокорните села “ и „ Непредадените села “, в района на Тъмръш, появила се след Руско-турската война от 1877 – 1878 година Думата „ република “ следва да се схваща в метафоричен, а не в юридически смисъл, защото родопските селища, включени в състава на Тъмръшката република, в никакъв случай не са разгласявали публично държавна самостоятелност и не са получавали самопризнание по реда на международното право.
Тъмръшката република се появява в под напрежение и динамичен исторически миг. Непосредствено след Руско-турската освободителна война в Родопите избухва и се развива така нареченото Сенклерово въстание, което продължава от февруари до май 1878 г.
През 1879 година „ непокорните села “ отхвърлят да заплащат налози на държавното управление на османската самостоятелна област Източна Румелия и лимитират достъпа до региона. Причините за отцепването са сложни, в това число неприемане на доминирано от християни държавно управление в Източна Румелия, страхове от отмъщение поради присъединяване в потушаването на Априлското въстание в Перущица, Бойково и Дедово и възобновяване на въоръжени конфликти (в региона по време на войната е имало сражения на четата на Капитан Петко войвода с башибозушки формирования), блян към отбягване на данъчна тежест.
Според родоповеда Васил Дечев конкретният повод Ахмед ага Тъмръшлията да се опълчи на ръководството в Пловдив е кадрови спор. Околийски шеф на Рупчоската околия в Родопите е локалният родопчанин християнин от село Широка лъка Григор Попов, който се употребява с доверието както на християните, по този начин и на земляците си помаци. Дечев твърди, че се очаквало помощник-околийски шеф да бъде самият Ахмед ага от с. Тъмръш. Неочаквано новоназначеният от султана губернатор на Източна Румелия Алеко Богориди с декрет № 3 от 29 май 1879 година уволнява Григор Попов и назначава непознатия на локалните поданици турчин Мехмед бей, преди този момент админ в Карнобат. От своя страна новият околийски шеф назначава личния си брат Садък бей за правосъден комисар.
Организация
Неформален лидер на Тъмръшката република е Ахмед ага Тъмръшлията. Негов брат взе участие в потушаването на Априлското въстание (в Перущица и района) дружно с част от локалното население и при настъпването на съветската войска бягат с локалните на юг. След затихване на военните дейности от съветска страна популацията и агата с неговите подчинени се връщат в Тъмръш, отказвайки да заплащат налози както на Източна Румелия, по този начин и на Османската империя.
Ахмед ага събира по-ниски налози от румелийската и османската администрация, което способства за разширение въздействието на републиката. Тъмръшлиите управляват 13 рупчоски села и 4 махали, както и 5 пещерски села. През есента на 1880 година още 5 пещерски села и махали минават към Тъмръшката република.
На заседание на над 100 селски първенци в с. Триград през лятото на 1879 година е определен съвет от 3 души:
началник – Хасан ага от Триград,
помощник-началник – хаджи Мустафа Кюлюнк от Беден,
помощник-началник – молла Еюб от Мугла.
Избрани са и 2 души на следните длъжности:
жандармерийски началник – Смаил ага (брат на Ахмед ага Тъмръшлията),
ковчежник – незнаен помак.
Събранието взема решение селата да не се подчиняват никому, а определеният съвет да управлява живота на общността.
Неформален лидер на рупчоските села остава Ахмед ага Тъмръшлията. Сформирана е жандармерия от 20 души, а на селските първенци е предоставена огромна полицейска, административна и правосъдна власт. Столицата се мести, като в началото е в Триград, а след това в Настан, Михалково и други по-големи села.
Интересен факт е, че макар неофициалната самостоятелност на село Тъмръш, държавното управление на Източна Румелия отпуска парична помощ за възобновяване на селото. Друг дълбокосмислен факт е, че през 1880 година някои от непокорните села позволяват преброители за броене на популацията в Източна Румелия.
Преговори
На няколко пъти са водени договаряния за прекосяване под властта на Източна Румелия:
1880 година:
първенците кардинално са съгласни да минат към Източна Румелия, само че отхвърлят да предадат властта и оръжието от боязън да не бъдат нападани от комити, защото Родопите не били изключително добре охранявани.
османската, българската и помашката страна се съгласяват новите 4 села да бъдат върнати на Източна Румелия.
1881 година – Османската империя скрито признава Ахмед ага Тъмръшлията и дава ордени на първенците за да прибере налозите им.
1882 година – Източна Румелия замразява процеса по присъединение на Тъмръшката република.
1885 година – османски войски окупират Тъмръшката република.
1886 година – по силата на Топханенския акт Тъмръшката република е включена в състава на Османската империя.
През 1920 година в Триград живеят 254 души, през 1946 – 609 души, а през 1965 – 982 души.
По време на Балканските войни жителите на Триград са подложени на тествания, а самото село е опожарявано.
По време на Междусъюзническата война през 1913 година локални поданици се подвигат на протест, заради което Триград е опожарено от рота на 1-ви пехотен софийски полк.
Селото е наново опожарено от Българската армия и в края на 1913 година, когато тя потушава нов протест, въодушевен от държавното управление на т.нар. Гюмюрджинска република.
В документ от основното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в изгода на ислямските религиозни, просветителни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, формиран в интервала от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се загатва и Триград (Trigrad).
На заседание на над 100 първенци от 17 села в с. Триград през лятото на 1878 година се основава Тъмръшката република. За първи шеф е определен Хасан ага от Триград.
С наименованието Тъмръшка република или Помашка република се значи опитът за отделяне на помаците от областта Тъмръш в Родопите в рамките на Източна Румелия или напряко в състава на Османската империя. Тя просъществува от 1879 до 1886 година.
Макар и форма на местно самоуправление, това е първата република на територията на модерна България.
Представлява самоуправляваща се общественост на помашки села, известни още като „ Непокорните села “ и „ Непредадените села “, в района на Тъмръш, появила се след Руско-турската война от 1877 – 1878 година Думата „ република “ следва да се схваща в метафоричен, а не в юридически смисъл, защото родопските селища, включени в състава на Тъмръшката република, в никакъв случай не са разгласявали публично държавна самостоятелност и не са получавали самопризнание по реда на международното право.
Тъмръшката република се появява в под напрежение и динамичен исторически миг. Непосредствено след Руско-турската освободителна война в Родопите избухва и се развива така нареченото Сенклерово въстание, което продължава от февруари до май 1878 г.
През 1879 година „ непокорните села “ отхвърлят да заплащат налози на държавното управление на османската самостоятелна област Източна Румелия и лимитират достъпа до региона. Причините за отцепването са сложни, в това число неприемане на доминирано от християни държавно управление в Източна Румелия, страхове от отмъщение поради присъединяване в потушаването на Априлското въстание в Перущица, Бойково и Дедово и възобновяване на въоръжени конфликти (в региона по време на войната е имало сражения на четата на Капитан Петко войвода с башибозушки формирования), блян към отбягване на данъчна тежест.
Според родоповеда Васил Дечев конкретният повод Ахмед ага Тъмръшлията да се опълчи на ръководството в Пловдив е кадрови спор. Околийски шеф на Рупчоската околия в Родопите е локалният родопчанин християнин от село Широка лъка Григор Попов, който се употребява с доверието както на християните, по този начин и на земляците си помаци. Дечев твърди, че се очаквало помощник-околийски шеф да бъде самият Ахмед ага от с. Тъмръш. Неочаквано новоназначеният от султана губернатор на Източна Румелия Алеко Богориди с декрет № 3 от 29 май 1879 година уволнява Григор Попов и назначава непознатия на локалните поданици турчин Мехмед бей, преди този момент админ в Карнобат. От своя страна новият околийски шеф назначава личния си брат Садък бей за правосъден комисар.
Организация
Неформален лидер на Тъмръшката република е Ахмед ага Тъмръшлията. Негов брат взе участие в потушаването на Априлското въстание (в Перущица и района) дружно с част от локалното население и при настъпването на съветската войска бягат с локалните на юг. След затихване на военните дейности от съветска страна популацията и агата с неговите подчинени се връщат в Тъмръш, отказвайки да заплащат налози както на Източна Румелия, по този начин и на Османската империя.
Ахмед ага събира по-ниски налози от румелийската и османската администрация, което способства за разширение въздействието на републиката. Тъмръшлиите управляват 13 рупчоски села и 4 махали, както и 5 пещерски села. През есента на 1880 година още 5 пещерски села и махали минават към Тъмръшката република.
На заседание на над 100 селски първенци в с. Триград през лятото на 1879 година е определен съвет от 3 души:
началник – Хасан ага от Триград,
помощник-началник – хаджи Мустафа Кюлюнк от Беден,
помощник-началник – молла Еюб от Мугла.
Избрани са и 2 души на следните длъжности:
жандармерийски началник – Смаил ага (брат на Ахмед ага Тъмръшлията),
ковчежник – незнаен помак.
Събранието взема решение селата да не се подчиняват никому, а определеният съвет да управлява живота на общността.
Неформален лидер на рупчоските села остава Ахмед ага Тъмръшлията. Сформирана е жандармерия от 20 души, а на селските първенци е предоставена огромна полицейска, административна и правосъдна власт. Столицата се мести, като в началото е в Триград, а след това в Настан, Михалково и други по-големи села.
Интересен факт е, че макар неофициалната самостоятелност на село Тъмръш, държавното управление на Източна Румелия отпуска парична помощ за възобновяване на селото. Друг дълбокосмислен факт е, че през 1880 година някои от непокорните села позволяват преброители за броене на популацията в Източна Румелия.
Преговори
На няколко пъти са водени договаряния за прекосяване под властта на Източна Румелия:
1880 година:
първенците кардинално са съгласни да минат към Източна Румелия, само че отхвърлят да предадат властта и оръжието от боязън да не бъдат нападани от комити, защото Родопите не били изключително добре охранявани.
османската, българската и помашката страна се съгласяват новите 4 села да бъдат върнати на Източна Румелия.
1881 година – Османската империя скрито признава Ахмед ага Тъмръшлията и дава ордени на първенците за да прибере налозите им.
1882 година – Източна Румелия замразява процеса по присъединение на Тъмръшката република.
1885 година – османски войски окупират Тъмръшката република.
1886 година – по силата на Топханенския акт Тъмръшката република е включена в състава на Османската империя.
През 1920 година в Триград живеят 254 души, през 1946 – 609 души, а през 1965 – 982 души.
По време на Балканските войни жителите на Триград са подложени на тествания, а самото село е опожарявано.
По време на Междусъюзническата война през 1913 година локални поданици се подвигат на протест, заради което Триград е опожарено от рота на 1-ви пехотен софийски полк.
Селото е наново опожарено от Българската армия и в края на 1913 година, когато тя потушава нов протест, въодушевен от държавното управление на т.нар. Гюмюрджинска република.
В документ от основното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в изгода на ислямските религиозни, просветителни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, формиран в интервала от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се загатва и Триград (Trigrad).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ