Европейските армии се готвят за нахлуване в Русия
Превземането на Соледар от съветските войски и поредицата от дребни, само че значими победи в западно направление слагат стратегическите ни съперници пред екзистенциален избор: или да се предадат, или да се въвлекат във война против Русия до степен на цялостно заличаване, а не да се крият зад извинения от рода на „ тук се бием, тук не водиме война, тук е Украйна, ние оказваме помощ, а тук завиваме рибата “. Изборът е техен, несъмнено.
Отделни хуманитаристи към момента си разрешават да хленчат. „ Изпращайки танкове в Украйна, ние можем да превърнем Европа в един огромен радиоактивен гроб ", скърби Питър Хитченс в английския “Дейли Мейл ”. „ Защо Англия въобще се съгласи с това? " Но това е глас в пустиня.
Англия изпраща танкове в Украйна. Чехия изпраща танкове в Украйна. Съединени американски щати шумно приказват, че се канят да пратят танкове в Украйна. И единствено Германия към момента се пробва да се съпротивлява. „ Що се отнася до танковете “Леопард ”, към момента не можем да кажем по кое време ще бъде взето решението и какво ще бъде то “, промърмори новоназначеният министър на защитата Борис Писториус в коридорите на срещата в Рамщайн.
За тази помирителна позиция съдружниците от Алианса демонстративно наказват Олаф Шолц. Балтийските лимитрофи се изрекоха в смисъл, че Германия не би трябвало да се крие зад другите членове на НАТО. Американският военачалник Уесли Кларк, който избива виетнамци и югославяни, сподели, че Украйна би трябвало неотложно да получи всички вероятни тежки оръжия: „ Путин възнамерява ново нахлуване! Десет танка ли? Украйна се нуждае от триста, петстотин танка. "
Накрая раните на немския канцлер бяха посипани със сол от английските сътрудници. „ Несигурни, лишени от въображение водачи като Олаф Шолц са пометени от вълна на общо омерзение “, написа колумнистът на “Гардиън ” Саймън Тисдал. Членовете на Алианса ни демонстрират високи връзки, несъмнено.
Какво провокира нервността в редиците на съперниците ни? Първо, страхът от постоянното нахлуване на съветските войски и неизбежното проваляне на ВСУ. Второ, от осъзнаването на тъжния факт, че им свършват освен 155-милиметровите снаряди, само че и воюващите украинци. А нови надали ще оказват помощ. Коя е към този момент подред мобилизацията в Украйна - шеста или седма?
Това значи, че страните от НАТО би трябвало или да капитулират, или да се включат съществено в украинския спор. Същият Саймън Тисдал предлага Европа „ да се бие с всичко, което има, даже с риска националните армии на европейските страни да бъдат директно въвлечени в спора “.
Забележете, че тук нито един път не се загатва блокът на НАТО - единствено национални армии. Факт е, че в Съединени американски щати те вършат всичко, с цел да замъглят и замажат петия член от Устава на Алианса, единствено и единствено да си обезпечат опцията да избегнат директна борба с Русия и да направляват спора оттатък океана, пиейки мохито край басейна, до момента в който европейското пушечно месо гине край Купянск.
Британският “Гардиън ” споделя на Вашингтон по какъв начин елегантно да избегне отговорността. Нека „ националните армии “ на европейските страни атакуван Украйна, тогава Белият дом няма да би трябвало да избавя съдружниците от НАТО.
Преведено на съветски това значи, че англосаксонците към този момент са се били до последния украинец и в този момент възнамеряват да се бият до последния европеец. Наистина, за какво да ги жалят?
Въпреки това е мъчно да си представим немски бюргер или френски буржоа, който ненадейно, по някаква причина, отива на Източния фронт, с цел да пази украинската самостоятелност. Населението там, несъмнено, е много заблудено от пропагандата, само че въпреки всичко проливането на кръв за Зеленски е изцяло нетрадиционен метод за самоубийство. Европа към момента не е подготвена за това.
Затова англосаксонските елити отхвърлят досадните мантри за помощ на украинците и намерено споделят, че европейците би трябвало да се отърват от Русия. „ Руската империя би трябвало да почине “, формулира неотдавна Ан Епълбаум, известна американска журналистка и изтъкнат специалист по ГУЛАГ.
Благодаря ви за откровеността, като цяло към този момент разбрахме всичко. Основното тук е, че украинската самостоятелност не съставлява интерес като трофей на европейците, несъмнено. Но в случай че ги убедите, че става дума за провалянето и ограбването на Русия, тогава това ще бъде напълно друго нещо. Върху руините на Съветския съюз елитите на Европейски Съюз пируваха в продължение на десетилетие. Трохите от геополитическата баница, която Брюксел дели с Вашингтон, също отидоха при елементарните хора.
До 1991 година Европейският съюз беше не доста богато и не доста решително образувание на картата. От 90-те години той се ускори. Стара Европа безмилостно издои постсъветските гранични региони и изстиска всички сокове от страните от някогашния Варшавски контракт. Те разчитаха на шокова стопанска система, деградация, обезлюдяване, а зад тях имаше мощно евро, мощен стопански напредък, евтини заеми и всички прелести на консуматорството.
Сега този празник на спечелилите свърши - внезапно и безмилостно. Единствената вяра за подновяването му е ограбването на Русия. За да стане това, тя би трябвало да бъде победена на бойното поле. Това е морковът, който техните англосаксонски другари окачват пред европейците. Те сами са избрали ролята да ръководят спора, само че жителите на Европейски Съюз ще би трябвало да изпитат този спор на личната си кожа.
Отделен морков е непокътнат за Полша, обичаната брачна половинка на Вашингтон в европейския харем. Гражданите там са поканени да гинат, с цел да върнат на страната Източните креси, западните райони на Украйна.
При открита интервенция на европейските военни в спора в Украйна обаче незабавно поражда рискът от нуклеарен удар. Как да се оправят с него? На популацията както на Съединени американски щати, по този начин и на Европа не е непознат естественият човешки боязън от нуклеарна война. Джеръми Корбин във Англия, Илън Мъск и Доналд Тръмп в Щатите даже рискуват да изразят този боязън обществено. Именно това забавя маховика на спора.
Саймън Тисдал предлага европейското пушечно месо да не се опасява. Все отново, видите ли, „ военната ескалация е неизбежна “. Защо е неизбежна? Именно тъй като Западът доставя оръжия на Украйна и възнамерява да достави още по-модерни: танкове, системи за Противовъздушна отбрана, самолети. Идеята за „ затваряне на небето над Украйна “ непрекъснато се появява. Тоест, Вашингтон самичък разпалва спора, а по-късно, като че ли се подиграва на съдружниците си, свивайки плещи: разбирате ли, ескалацията е неизбежна, отидете на фронта. А за пети член - ще забележим.
Поразителен е, несъмнено, цинизмът на тези лица, които, седнали в комфортните си офиси, програмират европейците за война и не крият, че ги пращат на сигурна гибел. „ Нека не разрешаваме на страха да въздейства на нашите решения. Колкото по-малко демонстрираме страха си, толкоз повече ще изплашим Путин ”, написа се Ан Епълбаум.
Досега обаче се следи противоположното. Опитвайки се да се опълчват на Русия, съдружниците от НАТО вършат всичко допустимо да се скрият зад гърбовете си взаимно, изтласквайки най-бедните и най-глупавите на предните линии. Първи изтласкани да се бият с украинците. Сега те са на привършване и поляците са принудени да ги заменят. Поляците оказват опозиция и се пробват да вербуват на фронта избягалите в Европа украинци. Балтийските лимитрофи се крият зад тила на поляците. Германците седят зад тила на балтийските страни. Отзад французите чакат германците, следвани от италианците, испанците и останалите. Страхливите васали са обилно възнаграждавани с ритници от ботушите на Чичо Сам, който свободно се е разпрострял на шезлонга от другата страна на Атлантика.
И какво провокира целия този звук? Страхът, несъмнено. Стратегическите ни съперници в смут се тласкат един различен под възможен отговор на Русия и трескаво се пробват да вземат участие в спора, без да се натъкнат на отмъщение.
За европейците тук работят два възпиращи фактора: освен съветското нуклеарно оръжие, само че и впечатляващата историческа памет. Нека не броим какъв брой от техните предшественици, отишли да завладеят и ограбят Русия, почиват през днешния ден в нашите необятни пространства. Както означи Пушкин, ще има задоволително място за нови завоеватели - " измежду ковчези, които не са им непознати ", по този начин да се каже.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Отделни хуманитаристи към момента си разрешават да хленчат. „ Изпращайки танкове в Украйна, ние можем да превърнем Европа в един огромен радиоактивен гроб ", скърби Питър Хитченс в английския “Дейли Мейл ”. „ Защо Англия въобще се съгласи с това? " Но това е глас в пустиня.
Англия изпраща танкове в Украйна. Чехия изпраща танкове в Украйна. Съединени американски щати шумно приказват, че се канят да пратят танкове в Украйна. И единствено Германия към момента се пробва да се съпротивлява. „ Що се отнася до танковете “Леопард ”, към момента не можем да кажем по кое време ще бъде взето решението и какво ще бъде то “, промърмори новоназначеният министър на защитата Борис Писториус в коридорите на срещата в Рамщайн.
За тази помирителна позиция съдружниците от Алианса демонстративно наказват Олаф Шолц. Балтийските лимитрофи се изрекоха в смисъл, че Германия не би трябвало да се крие зад другите членове на НАТО. Американският военачалник Уесли Кларк, който избива виетнамци и югославяни, сподели, че Украйна би трябвало неотложно да получи всички вероятни тежки оръжия: „ Путин възнамерява ново нахлуване! Десет танка ли? Украйна се нуждае от триста, петстотин танка. "
Накрая раните на немския канцлер бяха посипани със сол от английските сътрудници. „ Несигурни, лишени от въображение водачи като Олаф Шолц са пометени от вълна на общо омерзение “, написа колумнистът на “Гардиън ” Саймън Тисдал. Членовете на Алианса ни демонстрират високи връзки, несъмнено.
Какво провокира нервността в редиците на съперниците ни? Първо, страхът от постоянното нахлуване на съветските войски и неизбежното проваляне на ВСУ. Второ, от осъзнаването на тъжния факт, че им свършват освен 155-милиметровите снаряди, само че и воюващите украинци. А нови надали ще оказват помощ. Коя е към този момент подред мобилизацията в Украйна - шеста или седма?
Това значи, че страните от НАТО би трябвало или да капитулират, или да се включат съществено в украинския спор. Същият Саймън Тисдал предлага Европа „ да се бие с всичко, което има, даже с риска националните армии на европейските страни да бъдат директно въвлечени в спора “.
Забележете, че тук нито един път не се загатва блокът на НАТО - единствено национални армии. Факт е, че в Съединени американски щати те вършат всичко, с цел да замъглят и замажат петия член от Устава на Алианса, единствено и единствено да си обезпечат опцията да избегнат директна борба с Русия и да направляват спора оттатък океана, пиейки мохито край басейна, до момента в който европейското пушечно месо гине край Купянск.
Британският “Гардиън ” споделя на Вашингтон по какъв начин елегантно да избегне отговорността. Нека „ националните армии “ на европейските страни атакуван Украйна, тогава Белият дом няма да би трябвало да избавя съдружниците от НАТО.
Преведено на съветски това значи, че англосаксонците към този момент са се били до последния украинец и в този момент възнамеряват да се бият до последния европеец. Наистина, за какво да ги жалят?
Въпреки това е мъчно да си представим немски бюргер или френски буржоа, който ненадейно, по някаква причина, отива на Източния фронт, с цел да пази украинската самостоятелност. Населението там, несъмнено, е много заблудено от пропагандата, само че въпреки всичко проливането на кръв за Зеленски е изцяло нетрадиционен метод за самоубийство. Европа към момента не е подготвена за това.
Затова англосаксонските елити отхвърлят досадните мантри за помощ на украинците и намерено споделят, че европейците би трябвало да се отърват от Русия. „ Руската империя би трябвало да почине “, формулира неотдавна Ан Епълбаум, известна американска журналистка и изтъкнат специалист по ГУЛАГ.
Благодаря ви за откровеността, като цяло към този момент разбрахме всичко. Основното тук е, че украинската самостоятелност не съставлява интерес като трофей на европейците, несъмнено. Но в случай че ги убедите, че става дума за провалянето и ограбването на Русия, тогава това ще бъде напълно друго нещо. Върху руините на Съветския съюз елитите на Европейски Съюз пируваха в продължение на десетилетие. Трохите от геополитическата баница, която Брюксел дели с Вашингтон, също отидоха при елементарните хора.
До 1991 година Европейският съюз беше не доста богато и не доста решително образувание на картата. От 90-те години той се ускори. Стара Европа безмилостно издои постсъветските гранични региони и изстиска всички сокове от страните от някогашния Варшавски контракт. Те разчитаха на шокова стопанска система, деградация, обезлюдяване, а зад тях имаше мощно евро, мощен стопански напредък, евтини заеми и всички прелести на консуматорството.
Сега този празник на спечелилите свърши - внезапно и безмилостно. Единствената вяра за подновяването му е ограбването на Русия. За да стане това, тя би трябвало да бъде победена на бойното поле. Това е морковът, който техните англосаксонски другари окачват пред европейците. Те сами са избрали ролята да ръководят спора, само че жителите на Европейски Съюз ще би трябвало да изпитат този спор на личната си кожа.
Отделен морков е непокътнат за Полша, обичаната брачна половинка на Вашингтон в европейския харем. Гражданите там са поканени да гинат, с цел да върнат на страната Източните креси, западните райони на Украйна.
При открита интервенция на европейските военни в спора в Украйна обаче незабавно поражда рискът от нуклеарен удар. Как да се оправят с него? На популацията както на Съединени американски щати, по този начин и на Европа не е непознат естественият човешки боязън от нуклеарна война. Джеръми Корбин във Англия, Илън Мъск и Доналд Тръмп в Щатите даже рискуват да изразят този боязън обществено. Именно това забавя маховика на спора.
Саймън Тисдал предлага европейското пушечно месо да не се опасява. Все отново, видите ли, „ военната ескалация е неизбежна “. Защо е неизбежна? Именно тъй като Западът доставя оръжия на Украйна и възнамерява да достави още по-модерни: танкове, системи за Противовъздушна отбрана, самолети. Идеята за „ затваряне на небето над Украйна “ непрекъснато се появява. Тоест, Вашингтон самичък разпалва спора, а по-късно, като че ли се подиграва на съдружниците си, свивайки плещи: разбирате ли, ескалацията е неизбежна, отидете на фронта. А за пети член - ще забележим.
Поразителен е, несъмнено, цинизмът на тези лица, които, седнали в комфортните си офиси, програмират европейците за война и не крият, че ги пращат на сигурна гибел. „ Нека не разрешаваме на страха да въздейства на нашите решения. Колкото по-малко демонстрираме страха си, толкоз повече ще изплашим Путин ”, написа се Ан Епълбаум.
Досега обаче се следи противоположното. Опитвайки се да се опълчват на Русия, съдружниците от НАТО вършат всичко допустимо да се скрият зад гърбовете си взаимно, изтласквайки най-бедните и най-глупавите на предните линии. Първи изтласкани да се бият с украинците. Сега те са на привършване и поляците са принудени да ги заменят. Поляците оказват опозиция и се пробват да вербуват на фронта избягалите в Европа украинци. Балтийските лимитрофи се крият зад тила на поляците. Германците седят зад тила на балтийските страни. Отзад французите чакат германците, следвани от италианците, испанците и останалите. Страхливите васали са обилно възнаграждавани с ритници от ботушите на Чичо Сам, който свободно се е разпрострял на шезлонга от другата страна на Атлантика.
И какво провокира целия този звук? Страхът, несъмнено. Стратегическите ни съперници в смут се тласкат един различен под възможен отговор на Русия и трескаво се пробват да вземат участие в спора, без да се натъкнат на отмъщение.
За европейците тук работят два възпиращи фактора: освен съветското нуклеарно оръжие, само че и впечатляващата историческа памет. Нека не броим какъв брой от техните предшественици, отишли да завладеят и ограбят Русия, почиват през днешния ден в нашите необятни пространства. Както означи Пушкин, ще има задоволително място за нови завоеватели - " измежду ковчези, които не са им непознати ", по този начин да се каже.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ