Превземането на левицата се оказа по-важно за президента от разрешаването

Превземането на левицата се оказа по-важно за президента от разрешаването на политическата рецесия

Радев не можа да се удържи. Изкушението да употребява третия мандат за кабинет, с цел да подхлъзне соцлидера Корнелия Нинова се оказа прекомерно мощно за президента. Излезе, че стабилизирането на страната (ако ще и временно) просто не му е задоволително значимо. Погледът му стига единствено до личния му стеснен небосвод, разяснява Людмил Илиев във вестник.

Вече две години страната се лута из лабиринта на политическата рецесия. На хората им омръзна от безотговорни политици, които не могат да видят по-далеч от носа си. Ето, в този момент отново ще вървим на избори. Президентът се постара да направи това несъмнено, като хвърли върху Нинова непостижимата за слабите ѝ благоприятни условия задача да направи държавно управление.

Цялата история наподобява като някаква насмешка – и с Българска социалистическа партия, и с жителите.

За времето на рецесията левицата е получавала мандата от Румен Радев цели 3 пъти! Да бяха създали държавно управление социалистите най-малко един път, добре. Но те се провалят всякога! И вместо да ги прати в девета глуха, както заслужават, президентът ги награди още веднъж с мандат - за четвърти път! Отгоре на всичко, жестът на Радев идва откакто повече от година „ Позитано “ 20 и „ Дондуков “ 2 си разменят тиня и ритници – освен това пред очите на цяла България. И в този момент борбата продължава. От тази позиция, абсурдът с " Нексо " стана комфортен мотив за Радев да не дава мандата на Демократична България, какъвто беше най-логичният вид.

Начинът, по който президентът сервира мандата на Нинова, приличаше на прикрита подигравка. Най-напред, Радев връчи букет с цветя за рождения ден на соцлидера. Как пък избра тъкмо същия ден за мандата – все едно ѝ дава персонален подарък, като на другар и съидейник. Е, Нинова напълно не е това. Държавният глава го подсказа, когато изясни за какво още веднъж е избрал левицата - сполучливо работела с всички, умеела да прави взаимни отстъпки и да ръководи дружно със своите идеологически съперници.

Сарказмът безусловно капеше от тези думи.

На процедура той сподели в лицето на Нинова, че партията ѝ елементарно се нагажда към всички. Така напряко я набеди, че е всеядна и безпринципна. На социалистите би трябвало доста да им е загорчало. Радев говореше по този начин, като че ли им прави комплимент за тяхната дарба за разговор и взаимни отстъпки, а в действителност им се присмя, че са подготвени да се коалират с всеки, единствено и единствено да се докопат до властта. Накрая соцлидерът беше принудена да се изяснява, че поради " Нексо " президентът е избрал нейната партия - нещо, което той самият отхвърля, а служебният му министър председател удостоверява.

И в този момент Нинова се изправя пред проблем, който очевидно наподобява неразгадаем. ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ чакат предварителните избори. А това са три от четирите най-големи обединения в Народното събрание. Политическа партия и Демократична България дадоха да се разбере, че считат за оскъдна вероятността да се реализира единодушие за кабинет. БВ се съгласи на договаряния, само че без да се ангажира с нищо (не че противоположното би имало някакво значение с нейните 12 депутати). Какво ще прави соцлидерът? Свика лидерска среща, на която се яви самият Борисов и стана ясно, че към този момент се договаря предизборна коалиция сред Българска социалистическа партия, ГЕРБ, Движение за права и свободи и БВ.

Битката сред Радев и Нинова не е просто кавга сред двама съратници.

Радев желае да бъде огромният началник в лявото политическо пространство. Неслучайно по този начин старателно гради имиджа си на обществен президент, който е почнал политическата си кариера, вдигнат на раменете на левицата. Такава упоритост неизбежно минава през Българска социалистическа партия и нейното преодоляване - или разтрошаване. Процесът от дълго време стартира - в последното служебно държавно управление да вземем за пример влязоха като министри трима социалисти, освен това членове на Националния съвет на Българска социалистическа партия - Крум Зарков, Явор Гечев и Весела Лечева. Кой от двата разновидността е избрал Радев, това към този момент остава неразбираемо. При всички случаи обаче Нинова се явява затруднение за проектите му, което би трябвало да бъде отстранено.

И първата стъпка в тази посока следва на съвещанието на партийния конгрес през февруари. Соцлидерът го свика от немай-къде – прекомерно мощни бяха гневните гласове в Българска социалистическа партия след следващата избора злополука, която претърпя столетницата на вота предишния октомври. Тя ще се опита, несъмнено, да не разрешава на форума изобщо да се приказва за промяната ѝ. Независимо дали ще успее или не, всички враждебно настроени към нея социалисти ще вдигнат звук до небесата за страшния крах, до който Нинова докара левицата през последните години. И един следващ, четвърти крах с мандата ще бъде мощен мотив, че тя няма място като лидер на Българска социалистическа партия.

Радев е наясно с това и употребява случая, с цел да разклати още повече така и така отслабващата позиция на съперничката си. Да не приказваме, че неуспехът с третия мандат значи и рухването на следващ парламент. А това подсигурява на президента, че още най-малко половин година ще държи еднолично кормилото на страната.

Ала Нинова сама си е отговорна. Кой я караше да приказва на висок глас, че Българска социалистическа партия е подготвена да направи държавно управление? Така сама подкани Радев да я вкара в клопката. И той го направи – без скрупули, че по този начин пропилява още една опция за излаз от рецесията. Въобще, въобще не проличава и двамата да се усещат виновни, че трансформират страната в пленник на борбата посред им.