„Не бих пожертвал дори една жаба”
„ Превратът, наименуван Октомврийска гражданска война, е най-чудовищната покруса в историята ни. Ние, руснаците, и до през днешния ден не можем да се измъкнем от помийната яма, в която ни натика тази гражданска война ”, счита съветският публицист Виктор Ерофеев.
Докато британската, френската и другите европейски революции, без значение от кръвта и ужасите, се трансфораха и в мотори на напредъка, за народите в Русия Октомврийската гражданска война се трансформира в чудовищна покруса, която няма аналог в международната история.
Ето за какво, съгласно мен, напълно несъстоятелни са приказките, че разпадането на Съветския съюз било „ геополитическа катастрофа”.
В руското литературознание постоянно се използваха термините „ макар " и „ с помощта на ". Ако използван тази методика, с цел да опишем живота на народа в Съветския съюз, можем да кажем, че той оцеля и даже реализира съществени триумфи в науката и в културата макар Октомврийската гражданска война и самото битие на Съюз на съветските социалистически републики.
В Съюз на съветските социалистически републики бе осъществена страховита антиселекция на популацията: унищожени бяха цели обществени прослойки, от аристократите до селяните. Ние, руснаците, се превърнахме в инцидентни хора. Ние, руснаците, и до през днешния ден не можем да се измъкнем от помийната яма, в която ни навря Октомврийската гражданска война, а в страната ни липсва всякаква политическа просвета, да не приказваме за политическа мъдрост.
Всичко това също е резултат от революцията. Тя ни върна назад в пещерите, към архаичните показа за положително и зло. Вдъхна ни възприятието за предимство над всички останали, просто тъй като ние сме ние.
В началото тя като хищник раздра всички съветски национални полезности, които Толстой по този начин точно разказва в главите за семейство Ростови. После благодарение на всички несправедливости раздуха пожара на международната гражданска война, а най-после се хвърли в чудовищния шовинизъм на сталинската ера, като заличи човешкото достолепие и потопи хората в боязън, който ръководи Русия и до през днешния ден.
Философът Калин Янакиев счита, че през есента на 1917 година в Русия е осъществен политически прелом, смазал откритото след Февруарската гражданска война мимолетно демократично ръководство на Русия. Митологизирането на този прелом посредством определянето му като „ гражданска война “ лежи в основата на оправдаването на комунистическите закононарушения.
Защото революцията не е злочинство на избрани хора, а нещо като неминуем естествен прелом, в който даже има някаква романтика. Както не можем да съдим земетресенията или слънчевите затъмнения, по този начин не можем да съдим и нещо, което съгласно порочната марксистка теория е „ исторически належащо “.
Милиони хора бяха избити, само че какво да се прави, откакто е избухнала „ гражданска война "?!
Едно толкоз огромно историческо закононарушение не трябва да бъде наричано „ гражданска война “ и по този начин да се търси опрощение за милионите жертви на това действие ", споделя Янакиев и припомня за подмолната роля на Коминтерна в идващото огромно закононарушение на болшевизма в България - атентата в софийската катедрала „ Света Неделя “ през април 1925 година:
Още античният римски мъдрец Августин Блажени е споделил, че е по-добре да претърпиш проваляне с истина, в сравнение с да спечелиш с неистина, твърди Миодраг Сорич.
Лениновата неистина за комунизма, че този строй щял да обезпечи по-добър живот на селяните, служащите и интелектуалците, победи през есента на 1917 година Всички обети и уверения се оказаха обаче празни обещания. Марксизмът-ленинизмът се трансформира в „ опиат за народите ", в опрощение за свиреп убийства, грабежи и безброй други закононарушения в името на една идеология.
Комунистическите водачи унищожиха живота на няколко генерации, избиха милиони хора, провокираха най-масовите гонения на християни в човешката история. Така наречената Октомврийска гражданска война беше голяма злополука, която постави своя драматичен отпечатък върху целия 20-и век.
Болшевишките историографи разполагаха с премного време, с цел да разкрасят Октомврийската гражданска война и да я показват като събитие, каквото в действителност в никакъв случай не е имало: национално въстание на масите против Временното държавно управление, конфигурирано след Февруарската гражданска война.
Истината обаче е друга. На 7 ноември 1917-а заможните поданици на Санкт Петербург гледат зрелище на Фьодор Шаляпин. В същото това време по-бедните хорица се редят на опашки, с цел да си купят брашно и захар на мощно повишени цени - в крайната фаза на Първата международна война елементарните руснаци са заети най-вече с физическото си оцеляване.
Но каквото и да са правили руснаците на този ден, множеството от тях не са желали и да чуят за болшевиките. Въпреки умората от войната, макар разочарованието от политиката. Ленин и Троцки обаче са обладани от желанието да вземат властта. И тъй като никой не пази Временното държавно управление, проектът им сработва. Именно отсам потеглят всички по-нататъшни беди.
В наши дни е редно да се запитаме по какъв начин се отнася настоящето съветско държавно управление към злополуката от 1917 година По този въпрос Кремъл наподобява беззащитен и комплициран, а това усещане се ускорява от спорните му дейности. Нищо чудно в действителност, защото властовият уред в Москва и до през днешния ден носи отпечатъка на руската епоха. Решенията там се взимат от хора, които са социализирани по времето на комунизма. Хора, които са израснали с митовете и лъжите на алената агитация.
За страдание днешна Русия не разполага с честен престиж от ранга на Александър Солженицин или Андрей Сахаров. Личности, които без недомлъвки да нарекат революционерите на Ленин с същинските им имена: фанатици, нарушители, крадци, убийци.
Може би най-пълно е обхванал явлението забележителният съветски физиолог и Нобелов лауреат акад. Иван Павлов, основал теорията за условните рефлекси: ”Ако това, което правят болшевиките в Русия, е опит, за подобен опит не бих пожертвал даже една жаба”.
Докато британската, френската и другите европейски революции, без значение от кръвта и ужасите, се трансфораха и в мотори на напредъка, за народите в Русия Октомврийската гражданска война се трансформира в чудовищна покруса, която няма аналог в международната история.
Ето за какво, съгласно мен, напълно несъстоятелни са приказките, че разпадането на Съветския съюз било „ геополитическа катастрофа”.
В руското литературознание постоянно се използваха термините „ макар " и „ с помощта на ". Ако използван тази методика, с цел да опишем живота на народа в Съветския съюз, можем да кажем, че той оцеля и даже реализира съществени триумфи в науката и в културата макар Октомврийската гражданска война и самото битие на Съюз на съветските социалистически републики.
В Съюз на съветските социалистически републики бе осъществена страховита антиселекция на популацията: унищожени бяха цели обществени прослойки, от аристократите до селяните. Ние, руснаците, се превърнахме в инцидентни хора. Ние, руснаците, и до през днешния ден не можем да се измъкнем от помийната яма, в която ни навря Октомврийската гражданска война, а в страната ни липсва всякаква политическа просвета, да не приказваме за политическа мъдрост.
Всичко това също е резултат от революцията. Тя ни върна назад в пещерите, към архаичните показа за положително и зло. Вдъхна ни възприятието за предимство над всички останали, просто тъй като ние сме ние.
В началото тя като хищник раздра всички съветски национални полезности, които Толстой по този начин точно разказва в главите за семейство Ростови. После благодарение на всички несправедливости раздуха пожара на международната гражданска война, а най-после се хвърли в чудовищния шовинизъм на сталинската ера, като заличи човешкото достолепие и потопи хората в боязън, който ръководи Русия и до през днешния ден.
Философът Калин Янакиев счита, че през есента на 1917 година в Русия е осъществен политически прелом, смазал откритото след Февруарската гражданска война мимолетно демократично ръководство на Русия. Митологизирането на този прелом посредством определянето му като „ гражданска война “ лежи в основата на оправдаването на комунистическите закононарушения.
Защото революцията не е злочинство на избрани хора, а нещо като неминуем естествен прелом, в който даже има някаква романтика. Както не можем да съдим земетресенията или слънчевите затъмнения, по този начин не можем да съдим и нещо, което съгласно порочната марксистка теория е „ исторически належащо “.
Милиони хора бяха избити, само че какво да се прави, откакто е избухнала „ гражданска война "?!
Едно толкоз огромно историческо закононарушение не трябва да бъде наричано „ гражданска война “ и по този начин да се търси опрощение за милионите жертви на това действие ", споделя Янакиев и припомня за подмолната роля на Коминтерна в идващото огромно закононарушение на болшевизма в България - атентата в софийската катедрала „ Света Неделя “ през април 1925 година:
Още античният римски мъдрец Августин Блажени е споделил, че е по-добре да претърпиш проваляне с истина, в сравнение с да спечелиш с неистина, твърди Миодраг Сорич.
Лениновата неистина за комунизма, че този строй щял да обезпечи по-добър живот на селяните, служащите и интелектуалците, победи през есента на 1917 година Всички обети и уверения се оказаха обаче празни обещания. Марксизмът-ленинизмът се трансформира в „ опиат за народите ", в опрощение за свиреп убийства, грабежи и безброй други закононарушения в името на една идеология.
Комунистическите водачи унищожиха живота на няколко генерации, избиха милиони хора, провокираха най-масовите гонения на християни в човешката история. Така наречената Октомврийска гражданска война беше голяма злополука, която постави своя драматичен отпечатък върху целия 20-и век.
Болшевишките историографи разполагаха с премного време, с цел да разкрасят Октомврийската гражданска война и да я показват като събитие, каквото в действителност в никакъв случай не е имало: национално въстание на масите против Временното държавно управление, конфигурирано след Февруарската гражданска война.
Истината обаче е друга. На 7 ноември 1917-а заможните поданици на Санкт Петербург гледат зрелище на Фьодор Шаляпин. В същото това време по-бедните хорица се редят на опашки, с цел да си купят брашно и захар на мощно повишени цени - в крайната фаза на Първата международна война елементарните руснаци са заети най-вече с физическото си оцеляване.
Но каквото и да са правили руснаците на този ден, множеството от тях не са желали и да чуят за болшевиките. Въпреки умората от войната, макар разочарованието от политиката. Ленин и Троцки обаче са обладани от желанието да вземат властта. И тъй като никой не пази Временното държавно управление, проектът им сработва. Именно отсам потеглят всички по-нататъшни беди.
В наши дни е редно да се запитаме по какъв начин се отнася настоящето съветско държавно управление към злополуката от 1917 година По този въпрос Кремъл наподобява беззащитен и комплициран, а това усещане се ускорява от спорните му дейности. Нищо чудно в действителност, защото властовият уред в Москва и до през днешния ден носи отпечатъка на руската епоха. Решенията там се взимат от хора, които са социализирани по времето на комунизма. Хора, които са израснали с митовете и лъжите на алената агитация.
За страдание днешна Русия не разполага с честен престиж от ранга на Александър Солженицин или Андрей Сахаров. Личности, които без недомлъвки да нарекат революционерите на Ленин с същинските им имена: фанатици, нарушители, крадци, убийци.
Може би най-пълно е обхванал явлението забележителният съветски физиолог и Нобелов лауреат акад. Иван Павлов, основал теорията за условните рефлекси: ”Ако това, което правят болшевиките в Русия, е опит, за подобен опит не бих пожертвал даже една жаба”.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ