Превръщат ли се служебните кабинети в „редовни“
Превръщат ли се служебните кабинети в „ постоянни “ и изтощени ли са хората от избори разясниха за Българска телеграфна агенция политолозите Страхил Делийски и Иван-Асен Иванов.
Вече като че ли имаме в последните година-две повече ръководство от служебен кабинет, в сравнение с от постоянен, сподели Страхил Делийски.
Това слага по напълно различен метод въпроса за служебните държавни управления, само че ясно е, че те започнаха да се трансформират от ексклузивен в естествен политически инструмент, означи той. Анализаторът уточни, че съгласно проучванията на социолозите на терен немалка част от публиката имат упования към служебния кабинет, само че добави, че при всички положения не има вяра служебният кабинет да бъде във фокуса на политическия развой, просто тъй като е подобен подтекстът. Това не е оня подтекст, в който Румен Радев и неговият длъжностен кабинет търсеше благоприятни условия да бъде политическа звезда в навечерието на изборите и това е едно от нещата, които ще бъдат разнообразни, разяснява той.
Делийски не чака да има някакви " бомбастични вести " към това, което прави служебният кабинет, както беше по времето на Кирил Петков и Асен Василев като министри. Това съгласно него ще бъде „ по-незабележим, по-администриращ, а не политизиращ длъжностен кабинет “. Не имам вяра да се тръгне в някаква грандиозна стратегическа политическа рамка, макар че не би трябвало да отхвърляме опцията този длъжностен кабинет да поработи много повече от тези към три месеца, в условия на неспособност да се сформира държавно управление, болшинство, разяснява още политологът и добави, че това е догадка, която има немалка степен на възможност.
Това, което видяхме, най-малко от първия ден, е, че акцентът ще бъде обвързван с решаването на енергийните проблеми - формулирането на това, което се случва в енергийния бранш и търсенето на някакви решения. Това беше доста знаково първо деяние на кабинета, тъй че там евентуално ще бъдат фокусирани напъните, счита Делийски.
В България функционалността на инструмента „ служебно държавно управление “ е ясно дефинирана в Конституцията, разяснява Иван-Асен Иванов.
Той уточни, че в България функционалността на инструмента „ служебно държавно управление “ е ясно дефинирана в Конституцията и се лимитира до организацията и провеждането на почтени, законни избори, както и до уравновесеното ръководство на страната в буферния интервал сред две постоянни държавни управления. Според него би било подходящо, в случай че служебният кабинет успее да се ограничи само до тези свои пълномощия. Иванов означи обаче, че през последното десетилетие служебните кабинети са се трансформирали в постоянно събитие и последователно са почнали да добиват важна роля за образуването на българската политическа реалност.
Причините за това са двустранни и индикативни за ерозирането на парламентаризма у нас - преди всичко, авторитетните фигури на сегашния и предходния президент, подпечатани от директния им избор, а на второ - бурните политически разтърсвания в страната, които, наподобява, няма да имат неотдавнашен край, разяснява политологът. По думите му, тази комбинация от фактори, превръщаща служебната власт в решаваща за бъдещето на страната ни, директно е съдействала за изгряването на " Продължаваме Промяната " на политическия хоризонт и е трансформирала групировката в първа политическа мощ.
В подтекста на мощно усложнената енергийна, обществена и икономическа обстановка обаче, ще бъде извънредно рисков и нездравословен за страната ни ход, в случай че настоящото управление се отдаде на политически игри, вместо на действителна активност по подготовката на България за идните тежки есенни и зимни месеци, означи Иванов.
Назначаването на трети длъжностен кабинет от 2021 година насам, честата промяна на болшинства и чести предварителни избори съгласно Страхил Делийски са „ ясно изражение на една дълбока органична рецесия на българското общество “. Това може да продължи и с десетилетия, няма никакви учредения да си мислим, че можем да вървим към някаква нормализация на политическия развой, означи той, като добави, че сходен вид динамичности можем да забележим съвсем на всички места в Европа. Те са присъщи в подобен миг на органична рецесия, в който преобладаващите елити, които преди всичко владеят държавните лостове и за които нормално страната работи в най-голяма степен, не съумяват да опишат свястно и безапелационно положителното на системата, в която живеем, и хората стопират да им имат вяра, изясни анализаторът. Погледнете на всички места в Европа какво е доверието на жителите към политическите елити, уточни той.
Не бива да имаме свръхочаквания, счита Страхил Делийски.
Според Делийски не трябва да имаме свръхочаквания, би трябвало да се подготвим за „ една доста дълга рецесия с непрекъснати политически флуктуации “. Когато знаем, че това е евентуално нормата на политическия развой, тогава доста по-лесно и дейно ще намерим пътища за ефикасното ходене в този развой, счита той. Това е ситуацията, би трябвало да го приемем и да забележим по какъв начин ние като общество можем да действаме в сходен политически подтекст. Това ни чака и който си показва политическото бъдеще през някакво нормализиране на процесите, стабилизиране на поддръжка, той просто явно не схваща защо става въпрос, разяснява още политологът.
Според него гласоподавателите не могат да чакат никаква смяна от политиците. Единственото, което могат да чакат, е да се появяват разнообразни предложения в другите спектри на популизма. Имахме характерен популизъм на ГЕРБ дълги години, по-късно имахме Слави Трифонов, а по-късно имахме технопопулизма на „ Продължаваме Промяната “. Навсякъде има политически развой, който се насочва към разнообразни популистки предложения, тъй като е обикновено, когато „ популуса “ и „ елита “ са разграничени, да се търсят връзки с този „ популус “, означи политологът.
Делийски счита също, че все по-малко хора ще гласоподават, до момента в който в последна сметка не се появи предпочитание за политическо посланичество на големите социално-икономически болшинства в България. Той уточни, че никой не слага съществено на масата тематиката за това какъв брой преразпределя страната, за налозите, за неравенствата. В момента, когато тези тематики се трансфорат в основа на политическия живот и се появи индивид, който да потърси смяна на това ниво, тогава може да чакаме някакво електорално оживление. Иначе до тогава те са ясни субектите, те не могат да предложат нещо друго, знаем им стратегиите, разяснява политологът.
Според него рецептата за връщане на доверието на хората в политиката е елементарна – политиците да се опитат да потърсят легитимност през демократични връзки с жителите изпод, а не да търсят политическа легитимност през корпоративни връзки със спонсорите от горната страна. „ Това го видяхме извънредно мъчително по какъв начин се разви в последните няколко месеца, защо си говореха другите елементи на ръководещата коалиция - кой на кого дал, за какво не дал. Ние бяхме привикнали политическата класа да намира по-префинени способи да приказва за това, което се случва, в този момент внезапно те си го споделиха непосредствено “, даде образец Делийски. Това е главният съвет - да търсят съображение за позицията си изпод, от избрани обществени групи. Това е универсална рецепта, която важи за всички, добави той.
Делийски означи, че сходни хронични проблеми са присъщи за цяла Европа, даже за Съединени американски щати, и там дебатът за това по какъв начин да се ограничи въздействието на огромните пари в демократичния развой е доста сериозен.
Провеждането на чести избори не е наложително да е отрицателен детайл, отбеляза Иван-Асен Иванов.
Според Иван-Асен Иванов когато една демократична система работи дейно и сполучливо овластява общността в нейния блян за унищожаване на нездравословните политически трендове в държавното ръководство, то тогава провеждането на чести избори незадължително е отрицателен детайл. Той счита, че единственият метод страната ни да преодолее „ зловредното завещание на дванадесетгодишното ръководство, предизвикало митингите през 2020-та година и дало възобновен подтик на общонационалния блян за смяна, е посредством мирни избори, които последователно ще произведат стремежи от жителите резултат “.
Виждаме, че при последните три цикъла на парламентарни избори всякога преди всичко се явява нова политическа мощ, а останалите партии в парламентарния състав също търпят мощни промени на своите позиции, уточни Иванов. По думите му, това ни демонстрира, че въпреки и да са чести, изборите създават друг резултат и показват динамичността на политическия живот в страната. При тези условия най-правилният метод за България е продължаването и одобряването на към този момент поетия либерален път, колкото и неустойчив и мъчно предвидим да бъде той в дадени моменти, означи политологът.
Според него ниската изборна интензивност несъмнено е мощно стеснителен елемент от българския политически живот. Същевременно съществуват и много аргументи спрямо компликацията за нейното правилно отчитане и вероятността данните, които ни биват предоставяни, да не са отразяващи действителността, счита той.
Иванов е на мнение обаче, че даже и да има насъбрана отмалялост измежду жителите от политическата динамика, тя мъчно може за надделее над разочарованието, което тези жители имат към некомпетентния и подкупен модел на ръководство, който преобладаващо е обхванал страната ни през последните 30 години. Вярвам, че българската демократичната общественост е наясно с историческото значение на промените, през които прекосяваме, и няма да изпусне посредством отсъствие на избори шанса да бъде формираща мощ за бъдещото на България, означи Иванов.
Очевидно е, че в тази преломна обстановка има два съществени метода напред, тези два разнообразни метода са споделени както от обособените партии, по този начин и от гласоподавателите, стоящи зад тях, означи политологът. Единият от двата вероятни пътя е страната да продължи да се развива както през последните десетилетия - най-ниските места във всички вероятни ранглисти за развиване ще не престават да бъдат непокътнати за нас, демографският срив и темпът на младежи, напускащи България в гонене на по-добър живот, ще стават все по-интензивни, зависимостта ни от непознати страни с разнообразни полезности от общоевропейските ще бъде все по-явна, а, в продължение на всичко това, апатията и неналичието на упоритост за разцвет ще осакатяват опциите ни за скоростен прогрес в Европейски Съюз, за сметка на персоналното обогатяване на един малочислен политически " хайлайф ", счита той. Алтернативата на този път е всичко, за което българските жители стачкуват от две години насам - ефикасна правосъдна система, нулева корупция и ясна икономическа вероятност за развиване, която да трансформира страната ни в цивилизована и същински пълноправна европейска България, уточни анализаторът.
Време е и политическите сили да поемат своята отговорност, да заявят същинските си цели и да заемат ясна позиция, тъй като междинен път няма, разяснява политологът.
В отговор на въпроса дали напрежението сред управлението на Българска социалистическа партия и президента се отразява на политическия живот в страната, Страхил Делийски сподели, че „ щеше да се отразява, в случай че Българска социалистическа партия бяха някакъв фактор “. Това не е Българска социалистическа партия, това е планът на Нинова, счита той. Българска социалистическа партия имат потребност от зложелател, този път избраха президента, уточни Делийски и добави, че надали това е най-хубавият метод да влезеш в предизборна акция, в случай, че, по думите му, партията на Нинова е в извънредно тежко положение - организационно и като доверие. Погледнете наклонността на електоралната поддръжка в партията, означи той.
Според Иван-Асен Иванов горчивите взаимоотношения сред президента и Българска социалистическа партия не са ново събитие. Тяхната динамичност е променлива, само че в основата ѝ стои същата рецесия на идентичността, годна както за Българска социалистическа партия, по този начин и за самия президент, счита Иванов. За жал, таман когато страната ни най-вече се нуждае от постоянен президент, актуалната интензивност на Румен Радев наподобява повече на ослепителен политически акт, в сравнение с отдаденост в поредното следване на позиции. В същия миг, колкото и да е гръмък опитът на Българска социалистическа партия за ребрандиране в ролята на зает партньор за проевропейското бъдеще на България, мъчно е да се подценен техни силно противоречиви мнения и дейности, изключително във външнополитически проект, смята Иван-Асен Иванов. Всички тези детайли на неизясненост и липса на предвидимост в достоверния образ на значими политически фигури и обединения, безсъмнено ще има деструктивен резултат както за страната, по този начин и за жителите, които се пробват обективно да оценят дейностите на всеки политически състезател в подтекста на турбулентна изборна акция, счита политологът.
Вече като че ли имаме в последните година-две повече ръководство от служебен кабинет, в сравнение с от постоянен, сподели Страхил Делийски.
Това слага по напълно различен метод въпроса за служебните държавни управления, само че ясно е, че те започнаха да се трансформират от ексклузивен в естествен политически инструмент, означи той. Анализаторът уточни, че съгласно проучванията на социолозите на терен немалка част от публиката имат упования към служебния кабинет, само че добави, че при всички положения не има вяра служебният кабинет да бъде във фокуса на политическия развой, просто тъй като е подобен подтекстът. Това не е оня подтекст, в който Румен Радев и неговият длъжностен кабинет търсеше благоприятни условия да бъде политическа звезда в навечерието на изборите и това е едно от нещата, които ще бъдат разнообразни, разяснява той.
Делийски не чака да има някакви " бомбастични вести " към това, което прави служебният кабинет, както беше по времето на Кирил Петков и Асен Василев като министри. Това съгласно него ще бъде „ по-незабележим, по-администриращ, а не политизиращ длъжностен кабинет “. Не имам вяра да се тръгне в някаква грандиозна стратегическа политическа рамка, макар че не би трябвало да отхвърляме опцията този длъжностен кабинет да поработи много повече от тези към три месеца, в условия на неспособност да се сформира държавно управление, болшинство, разяснява още политологът и добави, че това е догадка, която има немалка степен на възможност.
Това, което видяхме, най-малко от първия ден, е, че акцентът ще бъде обвързван с решаването на енергийните проблеми - формулирането на това, което се случва в енергийния бранш и търсенето на някакви решения. Това беше доста знаково първо деяние на кабинета, тъй че там евентуално ще бъдат фокусирани напъните, счита Делийски.
В България функционалността на инструмента „ служебно държавно управление “ е ясно дефинирана в Конституцията, разяснява Иван-Асен Иванов.
Той уточни, че в България функционалността на инструмента „ служебно държавно управление “ е ясно дефинирана в Конституцията и се лимитира до организацията и провеждането на почтени, законни избори, както и до уравновесеното ръководство на страната в буферния интервал сред две постоянни държавни управления. Според него би било подходящо, в случай че служебният кабинет успее да се ограничи само до тези свои пълномощия. Иванов означи обаче, че през последното десетилетие служебните кабинети са се трансформирали в постоянно събитие и последователно са почнали да добиват важна роля за образуването на българската политическа реалност.
Причините за това са двустранни и индикативни за ерозирането на парламентаризма у нас - преди всичко, авторитетните фигури на сегашния и предходния президент, подпечатани от директния им избор, а на второ - бурните политически разтърсвания в страната, които, наподобява, няма да имат неотдавнашен край, разяснява политологът. По думите му, тази комбинация от фактори, превръщаща служебната власт в решаваща за бъдещето на страната ни, директно е съдействала за изгряването на " Продължаваме Промяната " на политическия хоризонт и е трансформирала групировката в първа политическа мощ.
В подтекста на мощно усложнената енергийна, обществена и икономическа обстановка обаче, ще бъде извънредно рисков и нездравословен за страната ни ход, в случай че настоящото управление се отдаде на политически игри, вместо на действителна активност по подготовката на България за идните тежки есенни и зимни месеци, означи Иванов.
Назначаването на трети длъжностен кабинет от 2021 година насам, честата промяна на болшинства и чести предварителни избори съгласно Страхил Делийски са „ ясно изражение на една дълбока органична рецесия на българското общество “. Това може да продължи и с десетилетия, няма никакви учредения да си мислим, че можем да вървим към някаква нормализация на политическия развой, означи той, като добави, че сходен вид динамичности можем да забележим съвсем на всички места в Европа. Те са присъщи в подобен миг на органична рецесия, в който преобладаващите елити, които преди всичко владеят държавните лостове и за които нормално страната работи в най-голяма степен, не съумяват да опишат свястно и безапелационно положителното на системата, в която живеем, и хората стопират да им имат вяра, изясни анализаторът. Погледнете на всички места в Европа какво е доверието на жителите към политическите елити, уточни той.
Не бива да имаме свръхочаквания, счита Страхил Делийски.
Според Делийски не трябва да имаме свръхочаквания, би трябвало да се подготвим за „ една доста дълга рецесия с непрекъснати политически флуктуации “. Когато знаем, че това е евентуално нормата на политическия развой, тогава доста по-лесно и дейно ще намерим пътища за ефикасното ходене в този развой, счита той. Това е ситуацията, би трябвало да го приемем и да забележим по какъв начин ние като общество можем да действаме в сходен политически подтекст. Това ни чака и който си показва политическото бъдеще през някакво нормализиране на процесите, стабилизиране на поддръжка, той просто явно не схваща защо става въпрос, разяснява още политологът.
Според него гласоподавателите не могат да чакат никаква смяна от политиците. Единственото, което могат да чакат, е да се появяват разнообразни предложения в другите спектри на популизма. Имахме характерен популизъм на ГЕРБ дълги години, по-късно имахме Слави Трифонов, а по-късно имахме технопопулизма на „ Продължаваме Промяната “. Навсякъде има политически развой, който се насочва към разнообразни популистки предложения, тъй като е обикновено, когато „ популуса “ и „ елита “ са разграничени, да се търсят връзки с този „ популус “, означи политологът.
Делийски счита също, че все по-малко хора ще гласоподават, до момента в който в последна сметка не се появи предпочитание за политическо посланичество на големите социално-икономически болшинства в България. Той уточни, че никой не слага съществено на масата тематиката за това какъв брой преразпределя страната, за налозите, за неравенствата. В момента, когато тези тематики се трансфорат в основа на политическия живот и се появи индивид, който да потърси смяна на това ниво, тогава може да чакаме някакво електорално оживление. Иначе до тогава те са ясни субектите, те не могат да предложат нещо друго, знаем им стратегиите, разяснява политологът.
Според него рецептата за връщане на доверието на хората в политиката е елементарна – политиците да се опитат да потърсят легитимност през демократични връзки с жителите изпод, а не да търсят политическа легитимност през корпоративни връзки със спонсорите от горната страна. „ Това го видяхме извънредно мъчително по какъв начин се разви в последните няколко месеца, защо си говореха другите елементи на ръководещата коалиция - кой на кого дал, за какво не дал. Ние бяхме привикнали политическата класа да намира по-префинени способи да приказва за това, което се случва, в този момент внезапно те си го споделиха непосредствено “, даде образец Делийски. Това е главният съвет - да търсят съображение за позицията си изпод, от избрани обществени групи. Това е универсална рецепта, която важи за всички, добави той.
Делийски означи, че сходни хронични проблеми са присъщи за цяла Европа, даже за Съединени американски щати, и там дебатът за това по какъв начин да се ограничи въздействието на огромните пари в демократичния развой е доста сериозен.
Провеждането на чести избори не е наложително да е отрицателен детайл, отбеляза Иван-Асен Иванов.
Според Иван-Асен Иванов когато една демократична система работи дейно и сполучливо овластява общността в нейния блян за унищожаване на нездравословните политически трендове в държавното ръководство, то тогава провеждането на чести избори незадължително е отрицателен детайл. Той счита, че единственият метод страната ни да преодолее „ зловредното завещание на дванадесетгодишното ръководство, предизвикало митингите през 2020-та година и дало възобновен подтик на общонационалния блян за смяна, е посредством мирни избори, които последователно ще произведат стремежи от жителите резултат “.
Виждаме, че при последните три цикъла на парламентарни избори всякога преди всичко се явява нова политическа мощ, а останалите партии в парламентарния състав също търпят мощни промени на своите позиции, уточни Иванов. По думите му, това ни демонстрира, че въпреки и да са чести, изборите създават друг резултат и показват динамичността на политическия живот в страната. При тези условия най-правилният метод за България е продължаването и одобряването на към този момент поетия либерален път, колкото и неустойчив и мъчно предвидим да бъде той в дадени моменти, означи политологът.
Според него ниската изборна интензивност несъмнено е мощно стеснителен елемент от българския политически живот. Същевременно съществуват и много аргументи спрямо компликацията за нейното правилно отчитане и вероятността данните, които ни биват предоставяни, да не са отразяващи действителността, счита той.
Иванов е на мнение обаче, че даже и да има насъбрана отмалялост измежду жителите от политическата динамика, тя мъчно може за надделее над разочарованието, което тези жители имат към некомпетентния и подкупен модел на ръководство, който преобладаващо е обхванал страната ни през последните 30 години. Вярвам, че българската демократичната общественост е наясно с историческото значение на промените, през които прекосяваме, и няма да изпусне посредством отсъствие на избори шанса да бъде формираща мощ за бъдещото на България, означи Иванов.
Очевидно е, че в тази преломна обстановка има два съществени метода напред, тези два разнообразни метода са споделени както от обособените партии, по този начин и от гласоподавателите, стоящи зад тях, означи политологът. Единият от двата вероятни пътя е страната да продължи да се развива както през последните десетилетия - най-ниските места във всички вероятни ранглисти за развиване ще не престават да бъдат непокътнати за нас, демографският срив и темпът на младежи, напускащи България в гонене на по-добър живот, ще стават все по-интензивни, зависимостта ни от непознати страни с разнообразни полезности от общоевропейските ще бъде все по-явна, а, в продължение на всичко това, апатията и неналичието на упоритост за разцвет ще осакатяват опциите ни за скоростен прогрес в Европейски Съюз, за сметка на персоналното обогатяване на един малочислен политически " хайлайф ", счита той. Алтернативата на този път е всичко, за което българските жители стачкуват от две години насам - ефикасна правосъдна система, нулева корупция и ясна икономическа вероятност за развиване, която да трансформира страната ни в цивилизована и същински пълноправна европейска България, уточни анализаторът.
Време е и политическите сили да поемат своята отговорност, да заявят същинските си цели и да заемат ясна позиция, тъй като междинен път няма, разяснява политологът.
В отговор на въпроса дали напрежението сред управлението на Българска социалистическа партия и президента се отразява на политическия живот в страната, Страхил Делийски сподели, че „ щеше да се отразява, в случай че Българска социалистическа партия бяха някакъв фактор “. Това не е Българска социалистическа партия, това е планът на Нинова, счита той. Българска социалистическа партия имат потребност от зложелател, този път избраха президента, уточни Делийски и добави, че надали това е най-хубавият метод да влезеш в предизборна акция, в случай, че, по думите му, партията на Нинова е в извънредно тежко положение - организационно и като доверие. Погледнете наклонността на електоралната поддръжка в партията, означи той.
Според Иван-Асен Иванов горчивите взаимоотношения сред президента и Българска социалистическа партия не са ново събитие. Тяхната динамичност е променлива, само че в основата ѝ стои същата рецесия на идентичността, годна както за Българска социалистическа партия, по този начин и за самия президент, счита Иванов. За жал, таман когато страната ни най-вече се нуждае от постоянен президент, актуалната интензивност на Румен Радев наподобява повече на ослепителен политически акт, в сравнение с отдаденост в поредното следване на позиции. В същия миг, колкото и да е гръмък опитът на Българска социалистическа партия за ребрандиране в ролята на зает партньор за проевропейското бъдеще на България, мъчно е да се подценен техни силно противоречиви мнения и дейности, изключително във външнополитически проект, смята Иван-Асен Иванов. Всички тези детайли на неизясненост и липса на предвидимост в достоверния образ на значими политически фигури и обединения, безсъмнено ще има деструктивен резултат както за страната, по този начин и за жителите, които се пробват обективно да оценят дейностите на всеки политически състезател в подтекста на турбулентна изборна акция, счита политологът.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ