В Нидерландия е страшно, банди вилнеят и убиват наред
Превръща ли се Нидерландия в наркодържава? Тази мисъл напълно не е пресилена, в случай че човек следи настоящите развития в страната.
В Амстердам текат два големи правосъдни процеса против престъпни банди, натрупали положение от търговията с опиати. Хората, изпречили се на пътя им, бяха безпощадно премахнати - в началото ставаше дума за съперници или ренегати от личните среди, само че последователно кръгът ставаше все по-широк.
Един юрист и един прочут публицист бяха убити посред улицата. Твърди се, че в последно време хора от престъпните среди са проследявали даже министър-председателя на страната Марк Рюте.
А от процесите се знае, че където има съгледвачи, скоро се появяват и убийци. Убийци с автомати, ръчни гранати, гранатомети. Звучи като престъпен филм, само че е част от нидерландската реалност, написа.
"Нидерландия е наркодържава, в която наркопрестъпниците са натрупали прекомерно доста власт. " Страната е богата, а дава все по-малко пари за сигурността. След убийството на Петер де Врийс натискът над ръководещите пораства.
Как се стигна дотук?
Председателят на Съюза на полицейските чиновници установи още преди две години, че страната „ сигурно има някои присъщи черти на наркодържава “. Ян Стройс приведе като причини за това свое изказване загрубяването на нравите в наркосредите и голямата по размери сива стопанска система. И двете са директни последствия от процъфтяващата търговия със синтетични дроги и с кокаин. Защото облагите от тях са неведнъж по-големи, в сравнение с от канабиса. Една хапче екстази се създава в Лимбург за 20 цента, само че се продава за 20 евро в Австралия. Само оборотът от уличните продажби на синтетични дроги се пресмята на 20 милиарда евро.
Тези суми будят безгранична лакомия и водят до също толкоз безгранично принуждение.
Пристанищата за контейнеровози в Ротердам и в прилежащия белгийски град Антверпен са станали най-големите средища за търговия с кокаин в Европа. Те изместиха испанските пристанища, които дълго време бяха употребявани от южноамериканските търговци на опиати като врата към Европа. Марокански и албански кланове се утвърдиха в това време като търговци на едро край Северно море и оттова доставят дрогата в цяла Европа.
Това не е някаква случайност, а разследване от съвсем идеалния бизнес климат, основан от самата Нидерландия.
Причината: демократичните условия или по-точно казано - небрежното отношение към наркотичните субстанции. Канабисът е законен от 1976 година - най-малко за крайните консуматори в така наречен кофи-шопове. Отглеждането на растението остава неразрешено, само че по този метод страната на процедура принуждава към незаконно държание, тъй като въпросните заведения могат да се доставят единствено на черния пазар. А това е нещо като конюнктурна стратегия за дилърите.
Изобщо - изискванията за тях са извънредно удобни. Нидерландия има съвършена инфраструктура, европейските граници са отворени, дистанциите до Германия и Франция - къси. Към това се прибавя и фактът, че наказванията са най-ниските в Европа. Който бъде хванат с един кг хероин, нормално попада в пандиза за не повече от година. В Германия и Испания наказването е най-малко 3 години, а в Гърция - даже 10.
Нидерландия въпреки всичко не е наркодържава в тесния смисъл на думата. Това разбиране е целесъобразно единствено тогава, когато проведената престъпност е съумяла да превземе и държавни структури. Наркобаронът Пабло Ескобар да вземем за пример беше преди време народен представител в градския съвет на Меделин и в колумбийския парламент. Той разполагаше с имунитет, можеше да дава подкупи на съдии и политици, притежаваше първокласна плантация с частен зоопарк. Нидерландия към момента е прекомерно надалеч от сходна обстановка. Да, управляващите дълго време си затваряха очите за ставащото, само че в това време се пробудиха.
Илюзията, с която Нидерландия би трябвало да се раздели
През последните две години следователите нанесоха тежки удари по проведената престъпност. Това сложи бандите под напън. Само по този начин може да се изясни събитието, че в този момент те заплашват даже премиера Рюте. Но с цел да пресуши блатото на престъпността, страната би трябвало да в профил структурните преимущества, които сама е основала. Става дума най-много за сивата зона, зародила с помощта на половинчатото либерализиране на канабиса и прекомерно меките санкции за владение на опиати.
Като начало Нидерландия би трябвало да се раздели с една заблуда: в днешния глобализиран свят е просто невероятно да си останеш дребен оазис на канабиса, без да привлечеш хора, които печелят парите си с „ твърди “ дроги.
В Амстердам текат два големи правосъдни процеса против престъпни банди, натрупали положение от търговията с опиати. Хората, изпречили се на пътя им, бяха безпощадно премахнати - в началото ставаше дума за съперници или ренегати от личните среди, само че последователно кръгът ставаше все по-широк.
Един юрист и един прочут публицист бяха убити посред улицата. Твърди се, че в последно време хора от престъпните среди са проследявали даже министър-председателя на страната Марк Рюте.
А от процесите се знае, че където има съгледвачи, скоро се появяват и убийци. Убийци с автомати, ръчни гранати, гранатомети. Звучи като престъпен филм, само че е част от нидерландската реалност, написа.
"Нидерландия е наркодържава, в която наркопрестъпниците са натрупали прекомерно доста власт. " Страната е богата, а дава все по-малко пари за сигурността. След убийството на Петер де Врийс натискът над ръководещите пораства.
Как се стигна дотук?
Председателят на Съюза на полицейските чиновници установи още преди две години, че страната „ сигурно има някои присъщи черти на наркодържава “. Ян Стройс приведе като причини за това свое изказване загрубяването на нравите в наркосредите и голямата по размери сива стопанска система. И двете са директни последствия от процъфтяващата търговия със синтетични дроги и с кокаин. Защото облагите от тях са неведнъж по-големи, в сравнение с от канабиса. Една хапче екстази се създава в Лимбург за 20 цента, само че се продава за 20 евро в Австралия. Само оборотът от уличните продажби на синтетични дроги се пресмята на 20 милиарда евро.
Тези суми будят безгранична лакомия и водят до също толкоз безгранично принуждение.
Пристанищата за контейнеровози в Ротердам и в прилежащия белгийски град Антверпен са станали най-големите средища за търговия с кокаин в Европа. Те изместиха испанските пристанища, които дълго време бяха употребявани от южноамериканските търговци на опиати като врата към Европа. Марокански и албански кланове се утвърдиха в това време като търговци на едро край Северно море и оттова доставят дрогата в цяла Европа.
Това не е някаква случайност, а разследване от съвсем идеалния бизнес климат, основан от самата Нидерландия.
Причината: демократичните условия или по-точно казано - небрежното отношение към наркотичните субстанции. Канабисът е законен от 1976 година - най-малко за крайните консуматори в така наречен кофи-шопове. Отглеждането на растението остава неразрешено, само че по този метод страната на процедура принуждава към незаконно държание, тъй като въпросните заведения могат да се доставят единствено на черния пазар. А това е нещо като конюнктурна стратегия за дилърите.
Изобщо - изискванията за тях са извънредно удобни. Нидерландия има съвършена инфраструктура, европейските граници са отворени, дистанциите до Германия и Франция - къси. Към това се прибавя и фактът, че наказванията са най-ниските в Европа. Който бъде хванат с един кг хероин, нормално попада в пандиза за не повече от година. В Германия и Испания наказването е най-малко 3 години, а в Гърция - даже 10.
Нидерландия въпреки всичко не е наркодържава в тесния смисъл на думата. Това разбиране е целесъобразно единствено тогава, когато проведената престъпност е съумяла да превземе и държавни структури. Наркобаронът Пабло Ескобар да вземем за пример беше преди време народен представител в градския съвет на Меделин и в колумбийския парламент. Той разполагаше с имунитет, можеше да дава подкупи на съдии и политици, притежаваше първокласна плантация с частен зоопарк. Нидерландия към момента е прекомерно надалеч от сходна обстановка. Да, управляващите дълго време си затваряха очите за ставащото, само че в това време се пробудиха.
Илюзията, с която Нидерландия би трябвало да се раздели
През последните две години следователите нанесоха тежки удари по проведената престъпност. Това сложи бандите под напън. Само по този начин може да се изясни събитието, че в този момент те заплашват даже премиера Рюте. Но с цел да пресуши блатото на престъпността, страната би трябвало да в профил структурните преимущества, които сама е основала. Става дума най-много за сивата зона, зародила с помощта на половинчатото либерализиране на канабиса и прекомерно меките санкции за владение на опиати.
Като начало Нидерландия би трябвало да се раздели с една заблуда: в днешния глобализиран свят е просто невероятно да си останеш дребен оазис на канабиса, без да привлечеш хора, които печелят парите си с „ твърди “ дроги.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ