Превенцията по пътищата в България е мит. Репресията

ГОРЕЩ КОМЕНТАР: Превенцията по пътищата в България е мит. Репресията – реалност

„ Превенцията по пътищата в България е мит. Репресията – действителност. Вместо страната да влага в образования, акции, съвременни технологии и ясни пътни правила, тя се е трансформирала в ловджия със скрита камера. Буквално. “ Коментарът по тематиката е на Светлин Желев, който в обявата си във фейсбук изяснява неточностите в признатите промени в Закона за придвижването по пътищата и новите наказания при нарушаване.

разгласява целия текст без редакторска интервенция.

Превенцията по пътищата в България е мит. Репресията – действителност. Вместо страната да влага в образования, акции, съвременни технологии и ясни пътни правила, тя се е трансформирала в ловджия със скрита камера. Буквално.

Пътните служители на реда се крият в храстите, не с цел да предотвратят произшествия, а с цел да „ уцелят “ някой лидер, който не е понижил в точния момент. Лов, не надзор. Санкция, не сигурност. Във всяка цивилизована страна предварителната защита стартира със знак, с ясна маркировка, с положително осветяване. У нас – с санкция в пощенската кутия и акт по дифолт.

Да събираш пари не е предварителна защита.

Да изненадаш някого със скрита камера и да му вземеш 600 лв. не трансформира държанието му. Но да го предупредиш с табела, да го образоваш, да го накараш да мисли – това е предварителна защита. Само че тя не носи пари. Глобите носят. А когато страната обърка целите, резултатите се виждат по статистиката – жертвите на пътя не понижават, а недоверието пораства.

А върха на всичко в забърканата каша са новите промени в Закона за придвижване по пътищата. Когато страната е несъответстваща, законът стартира да санкционира почтените.

Представете си това:
Вие сте изтрезнял. Не сте дрогиран. Карате в границите на позволената скорост.
И все пак… група пешеходци изскачат ненадейно от място, където не би трябвало да има хора – сред мантинелите на огромен столичен бул.. Блъскате някого. Загива.
Резултат: вие отивате в пандиза. Минимум за 5 години.
Няма условна присъда. Няма амнистия. Няма значение, че не сте нарушили закона.
Защото новите текстове в Наказателния кодекс плануват отнемане от независимост даже и за изрядни водачи – стига да има съдбовен излаз. И освен.
– Ако аргументите гибел без превишена скорост – 5 години.
– Ако има тежка телесна щета – до 4 години.
– Ако има няколко потърпевши – събират се. Получавате присъда на база най-тежкото от обвиняванията.
Какво споделя законът?

Че не е нужно да си нарушител, с цел да бъдеш наказан. Достатъчно е да участваш в покруса, в която си бил по-близо до кормилото.
Проблемът е по-дълбок.

Новите закони не са просто строги. Те са юридически непропорционални, обществено недалновидни и морално несправедливи.

Няма промяна в образованието на водачи.
Няма усъвършенстване на пътната инфраструктура.
Няма електронен надзор в действително време.
Няма ефикасна предварителна защита против опиати, алкохол, дрифтъри и денонощни гонки.
Но има:
– повече камери за междинна скорост (без ясно регламентирана методика)
– още повече знаци (много от тях неуместни, дублирани или излишни)
– още повече прекачване на отговорност към лидера – даже когато той е жертва, а не причинител
Наказанията към този момент не разграничават акцидент от закононарушение.
– Ако дете изскочи ненадейно на пътя, отговорен е водачът.
– Ако водач с преимущество бъде блъснат от различен, минаващ на алено, отново може да се окаже съпричинител.
– Ако секторът е неприятно поддържан, маркировката липсва и светофарът не работи, отново ще има отговорен – и това ще е индивидът зад кормилото.
Вместо страната да си свърши работата, тя си измива ръцете със затвори.
Знаем какво значи „ несъобразена скорост “.
Това е вълшебното проклинание, с което можеш да бъдеш наказан даже когато нямаш никаква виновност.
Дупка? Лед? Аквапланинг? Изскочило животно? Спукан амортисьор? Не си спрял – значи не си съобразил.
И по този начин – оттова нататък – прокуратура, дело, обвиняване, присъда.

Нека го кажем ясно: Закон, който не прави разлика сред закононарушение и покруса, не е закон. Това е наказателна бухалка.

А какво споделят юристите? Че този текст в закона е популистки. Че не устоя на обикновена правна логичност. Че ще докара до действителни неоправдателни присъди за хора, които не заслужават и ден в правосъдна зала.

А най-страшното? Че в случай че не признаеш виновност, даже когато не си отговорен, губиш и последния си късмет да избегнеш пандиза.
И до момента в който депутати се събират за фотоси, а институции си трансферират отговорността, елементарният човек зад кормилото остава най-лесната цел.

Защото е на пътя. Защото е забележим. Защото няма кой да го отбрани.
⛔ Закон без правдивост е просто публична неправда.
И в случай че през днешния ден не се вгледаме в парадоксите на новите текстове, на следващия ден ще е късно…

Светлин Желев

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews

SafeNews напомня, че Институтът за пътна сигурност гръмна с остра реакция против подготвяните за гласоподаване промени в Закона за придвижването по пътищата.

Според специалистите на института измененията водят освен до легализиран произвол и бизнес с санкции, само че и в тях има парадокси. Те се съмняват, че някои от пропуските са умишлени.