Д-р Миндов: Всеки носи лична отговорност за собственото си здраве
„ Превенцията е част от профилактиката, само че тя не може да бъде осъществявана единствено от лечебните заведения и от общопрактикуващите лекари. Всеки носи персонална отговорност за личното си здраве и би трябвало да живее по допустимо най-здравословния метод.Ранната диагностика и профилактиката са ключът към положителното здраве “. Това сподели през Нова Нюз общопрактикуващият доктор доктор Георги Миндов. Той бе безапелационен, че всеки носи персонална отговорност за личното си здраве и би трябвало да живее по допустимо най-здравословния метод.
По думите му въпросът с неприятните здравни индикатори на българите, които са намерили отражение в Здравния профил на България за 2025 година в Доклада за положението на опазването на здравето в Европейски Съюз има доста аспекти, а като цяло казусът е високата заболяемост от сърдченосъдови и онкологични болести, с високата смъртност, с по-кратката дълготрайност на живота е доста комплициран и не е свързан изцяло със здравната система.
" Дължи се на доста фактори – с отношението към себе си, към личното ни здраве, с това по кое време въобще стартира профилактиката. Преди време четох една публикация за остеопорозата и по кое време би трябвало да стартира профилактиката ѝ. Бях доста шокиран, когато разбрах, че тя би трябвало да стартира още по време на бременността на майката. От това зависи дали в по-късна възраст дамата ще развие остеопороза. Натрупването на костната маса е обвързвано със здравето като цяло ", даде образец доктор Миндов.
Той изясни, че грижата за здравето би трябвало да стартира от самото забременяване на детето, а факторите за положително здраве са десетки – сложни, психически, народопсихологически.
" Естествено, здравната система е основен фактор. И тази „ ножица “, за която говорим – сред продължителността на живота и финансирането, я следим от години. За страдание, това не го споделят нашите институции, а европейските. Те обаче могат единствено да предлагат ограничения, каква да бъде здравната политика дефинират страните “, сподели той.
Неправилното хранене, пушенето при младежите, използването на наркотични субстанции – това са все неподходящи фактори, които в последна сметка водят до здравната система, а тя е недофинансирана.
" Да кажеш на някого да не пуши в колата, когато вози детето си, или да не употребява бездимни артикули, или да промени метода си на живот – това е първичната профилактика и тя е основна. Вторичната профилактика – там към този момент сме ние, лекарите. Тя идва след настъпване на неподходящо събитие – инфаркт, инсулт, или когато към този момент сте диагностицирани с остеопороза ", акцентира доктор Миндов.
Той изясни, че неподходящите фактори са сложни за хващане и мъчно се фиксират в границите на един обзор или една анкета с пациента – методът на живот, храненето, сънят, почивката.
„ Дори сънят е извънредно значим – какъв брой часа спи човек в избрана възраст. Тези фактори са и обществени. Не всеки може да си разреши живот измежду природата или отмора в безценен курорт с чист въздух. Нашите курорти по Черноморието са прелестни, само че са извънредно скъпи. Това също е част от здравето – освен дейното лекуване, когато се разболеем, а и пасивното – какво даваме като средства, с цел да се храним здравословно, да живеем здравословно, да почиваме пълноценно и да не се преработваме. Защото преправянето също води до тежки последици. Унищожаваме здравето си, с цел да изкарваме пари, а след това лечебните заведения и лекарите не могат да оказват помощ ", сподели общопрактикуващят доктор.
Той се спря и на тематиката за профилактичните прегледи, които към момента остават съществено подценени от хората, без значение, че са значими.
" Изпратил съм над 300 предложения за профилактични прегледи до пациенти, които не са се явили. По-малко от 10% дават отговор. Здравната просвета е сериозен проблем. Няма наказания – има благоприятни условия, само че всеки самичък взема решение дали да ги употребява, като би трябвало да е наясно какъв риск поема ", акцентира доктор Миндов.
В допълнение той изясни, че през последната година профилактичните действия и проучвания, заплащани от НЗОК са се нараснали и това е включено в профилактичните пакети, одобрени с НРД, само че ползата към тях си остава дребен.
„ Нашата здравна система е най-ниско финансираната в Европа. Това е проблем, тъй като България има най-нисък БВП. Не можем да отделяме толкоз средства, колкото водещите европейски стопански системи – Германия, Франция, Белгия. Здравето става все по-скъпо – нови лечения, които костват хиляди и десетки хиляди левове, животоспасяващи и поддържащи лекувания. Не е казусът в здравната вноска, а в слабата стопанска система. И оттова идва доплащането – над 40% директни разноски от пациента. Няма различен метод. В същото време се откриват нови лечебни заведения и кревати, тъй като клиничните пътеки са недофинансирани и се търси компенсиране посредством оборот, което води до по-ниско качество ", уточни доктор Миндов.
По думите му въпросът с неприятните здравни индикатори на българите, които са намерили отражение в Здравния профил на България за 2025 година в Доклада за положението на опазването на здравето в Европейски Съюз има доста аспекти, а като цяло казусът е високата заболяемост от сърдченосъдови и онкологични болести, с високата смъртност, с по-кратката дълготрайност на живота е доста комплициран и не е свързан изцяло със здравната система.
" Дължи се на доста фактори – с отношението към себе си, към личното ни здраве, с това по кое време въобще стартира профилактиката. Преди време четох една публикация за остеопорозата и по кое време би трябвало да стартира профилактиката ѝ. Бях доста шокиран, когато разбрах, че тя би трябвало да стартира още по време на бременността на майката. От това зависи дали в по-късна възраст дамата ще развие остеопороза. Натрупването на костната маса е обвързвано със здравето като цяло ", даде образец доктор Миндов.
Той изясни, че грижата за здравето би трябвало да стартира от самото забременяване на детето, а факторите за положително здраве са десетки – сложни, психически, народопсихологически.
" Естествено, здравната система е основен фактор. И тази „ ножица “, за която говорим – сред продължителността на живота и финансирането, я следим от години. За страдание, това не го споделят нашите институции, а европейските. Те обаче могат единствено да предлагат ограничения, каква да бъде здравната политика дефинират страните “, сподели той.
Неправилното хранене, пушенето при младежите, използването на наркотични субстанции – това са все неподходящи фактори, които в последна сметка водят до здравната система, а тя е недофинансирана.
" Да кажеш на някого да не пуши в колата, когато вози детето си, или да не употребява бездимни артикули, или да промени метода си на живот – това е първичната профилактика и тя е основна. Вторичната профилактика – там към този момент сме ние, лекарите. Тя идва след настъпване на неподходящо събитие – инфаркт, инсулт, или когато към този момент сте диагностицирани с остеопороза ", акцентира доктор Миндов.
Той изясни, че неподходящите фактори са сложни за хващане и мъчно се фиксират в границите на един обзор или една анкета с пациента – методът на живот, храненето, сънят, почивката.
„ Дори сънят е извънредно значим – какъв брой часа спи човек в избрана възраст. Тези фактори са и обществени. Не всеки може да си разреши живот измежду природата или отмора в безценен курорт с чист въздух. Нашите курорти по Черноморието са прелестни, само че са извънредно скъпи. Това също е част от здравето – освен дейното лекуване, когато се разболеем, а и пасивното – какво даваме като средства, с цел да се храним здравословно, да живеем здравословно, да почиваме пълноценно и да не се преработваме. Защото преправянето също води до тежки последици. Унищожаваме здравето си, с цел да изкарваме пари, а след това лечебните заведения и лекарите не могат да оказват помощ ", сподели общопрактикуващят доктор.
Той се спря и на тематиката за профилактичните прегледи, които към момента остават съществено подценени от хората, без значение, че са значими.
" Изпратил съм над 300 предложения за профилактични прегледи до пациенти, които не са се явили. По-малко от 10% дават отговор. Здравната просвета е сериозен проблем. Няма наказания – има благоприятни условия, само че всеки самичък взема решение дали да ги употребява, като би трябвало да е наясно какъв риск поема ", акцентира доктор Миндов.
В допълнение той изясни, че през последната година профилактичните действия и проучвания, заплащани от НЗОК са се нараснали и това е включено в профилактичните пакети, одобрени с НРД, само че ползата към тях си остава дребен.
„ Нашата здравна система е най-ниско финансираната в Европа. Това е проблем, тъй като България има най-нисък БВП. Не можем да отделяме толкоз средства, колкото водещите европейски стопански системи – Германия, Франция, Белгия. Здравето става все по-скъпо – нови лечения, които костват хиляди и десетки хиляди левове, животоспасяващи и поддържащи лекувания. Не е казусът в здравната вноска, а в слабата стопанска система. И оттова идва доплащането – над 40% директни разноски от пациента. Няма различен метод. В същото време се откриват нови лечебни заведения и кревати, тъй като клиничните пътеки са недофинансирани и се търси компенсиране посредством оборот, което води до по-ниско качество ", уточни доктор Миндов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ