Ще превърне ли Брюксел превъоръжаването в поредната катастрофа за Европа?
Превъоръжаването на Европейския съюз, за което се планува да доближи стойност от 850 милиарда евро, може би е първата рационална стратегическа цел, сложена от европейските водачи през последните няколко десетилетия. Не става дума за въоръжаване за акции против Русия или други недемократични режими. Вярно е, че някои съответни представители на брюкселската върхушка си показват нещо сходно, само че превъоръжаването ще сътвори по-силна Европа, от която ще се възползват няколко генерации – и още повече генерации политически водачи.
Подобно на България, чийто хайлайф няма ясна визия какво желае да бъде страната ни след влизането в Еврозоната, а просто желае самата еврозона, тъй като липсва визия за развиване със личен светоглед и цели, и се надява общото течение да я води „ там, където са всички “, по този начин и европейските водачи страдат от липса на стратегическа визия.
През 2022 година френският президент Еманюел Макрон и министър председателят на Италия и някогашен президент на Европейската централна банка Никола Саркози разгласиха взаимна публикация във „ Файненшъл Таймс “, в която приканиха за нов капиталов пакет, естествено – финансиран посредством дълг, с цел да се „ обнови “ Европейският съюз. Тогава с съображение мнозина видяха в апела аналог на хазартната логичност „ двойно или нищо “, при която губещият играч удвоява непрекъснато залога си с вяра, че най-после ще завоюва и ще възвърне загубите си. Две мощно задлъжнели страни упорстваха за реформиране на европейските фискални правила за да продължат да вършат дефицити и да теглят заеми, без това да води до наказания.
Тогава нямаше ясна концепция в какво да се влага. Нямаше причина да се има вяра, че вложенията ще се насочат към действителни дефицити, тъй като такива не се признаваха. Днес обаче Европа осъзна, че във военно отношение е джудже – по отношение на Русия, Китай и даже по отношение на досегашния си съдружник Съединени американски щати. Възможно е даже Русия да се окаже без волята и потенциала да завоюва война с районна мощ като Турция. Не че сходен спор е на хоризонта, само че е срамно, когато една страна разполага с повече квалифициран персонален състав и техника, в сравнение с няколко европейски страни със сходно по бройка население, претендиращи да водят Европейски Съюз.
Тази тъжна действителност към този момент е осъзната. И към този момент има опити, в случай че не Европа да догони Съединени американски щати, Китай и Русия, то най-малко да сътвори защитителен потенциал, който да подсигурява, че възможна експанзия ще коства скъпо. Дори не е нужно да се гледа към Русия. Времената са такива, че никой не знае какви ще бъдат връзките сред Европейски Съюз и Съединени американски щати след 20 години.
През последното десетилетие постоянно се задава въпросът за какво Съединени американски щати редовно вършат бюджетни дефицити, които по маастрихтските критерии са свръхдефицити (над 3% от БВП), и надвишават двойно лимита за задлъжняване от 60%. Историята, че до момента в който валутата ти е международна аварийна и всички избират да я употребяват, както и да изкупуват американски дълг, „ шоуто “ може да продължава, е колкото вярна, толкоз и нестабилна. Никой не знае по кое време ползата към американския дълг ще се спихне. Част от повишаването на златото се дължи точно на това, че водещи централни банки избират да диверсифицират запасите си посредством благородния метал, вместо посредством облигации.
В един подобен свят Америка няма да има избор, с изключение на да наложи мъчителни ограничения – по-високи налози, инфлация и обедняване – или да прибегне към старите способи: да си откри зложелател и да стартира завоевателна война. Днес Съединени американски щати се пробват, даже без да ангажират лична жива мощ, да сложат ръка на украинските естествени запаси, както и на тези в Гренландия. Това ще им даде достъп до евтини редки минерали, с което ще станат водачи в производството на артикули с висока добавена стойност. Това би било стратегическо конкурентно преимущество, което ще помогне на Съединени американски щати да порастват стопански, а дългът им да наподобява по-малък в релативно изражение.
Ако в допълнение овладеят огромна част от морските и въздушни направления в северното полукълбо – изключително тези, които ще се отворят след разтапянето на ледовете в Арктика – и в случай че към този момент са стъпили в Гренландия, те ще имат още едно стратегическо преимущество.
Дори отвън сюжета на директна военна борба сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, европейските стратези към този момент се тревожат дали зависимостта от американско въоръжение не е станала прекомерно огромна. Възможно ли е, в случай че дадена европейска страна или самият Европейски Съюз стартират интервенция, която Съединени американски щати не утвърждават, американската страна да разполага с принадлежности за отдалечено деактивиране на забележителна част от предоставеното въоръжение?
Не на последно място, вложенията в превъоръжаване постоянно водят до нововъведения. Те са късмет за разработки в областта на киберсигурността, високите технологии, изкуствения разсъдък, дроновете, противовъздушната защита и сигурната връзка. Тези разноски биха имали висок фискален мултипликатор, тъй като преди да се основат активите, би трябвало да се основат и експерти. Това значи хора да се образоват и упражняват – освен за създаване и произвеждане, само че и за бъдещото потребление. Тоест – военните на бъдещето би трябвало да са готови за софтуерни спорове. Това ще са хора с умения и познания, които ще им служат даже след овакантяване на въоръжените сили, и ще дадат подтик на нов вид предприемачество.
Разбира се, притеснително е, че Европейският съюз не разполага с такива средства в бюджета си. Нито може да ги обезпечи в къс небосвод от 10 години. Ако не желаем да оставим други браншове без никакво финансиране, превъоръжаването може да стане единствено с цената на дефицити и заеми. Само че това не са тези заеми, при които дълготраен дълг финансира настоящо ползване. Това са дълготрайни вложения, които ще се отплащат с десетилетия. Проблемът не е в новия дълг, а в този, насъбран през последните две десетилетия на обърканост.
Да вземем за образец България. Военният министър не стопира да се хвали с придобиването на бронираните машини за пехотата „ Страйкър “, които ще дойдат от Съединени американски щати. От 198 машини общо 183 ще са точно „ Страйкър “. Като се приспаднат медицинските и другите със особено предопределение, машините за транспорт на пехота ще бъдат под 150. Всяка от тях побира по 10 души персонален състав. Това прави 1500 души – брой, който не е задоволителен да оборудва даже една бригада, чиято бройка е сред 3000 и 5000 души.
Миналия месец Народното събрание утвърди закупуването на противотанкови системи „ Джавелин “ за 153 милиона лв. – към 90 милиона $. При цена от към 200 000 $ за ракета, това значи към 450 броя. За съпоставяне, Украйна е употребила над 10 000 такива в спора с Русия. Тоест – Украйна е похарчила над 2 милиарда $ – повече от 20 пъти над това, което България в този момент ще влага.
Даваме ли си сметка какъв брой малко и незадоволително е това, с което се хвалим? Първият от общо седем изтребителя F-16 дойде през първата седмица на април. До няколко години би трябвало да разполагаме с 16 изтребителя. Турция има 280 – и изцяло готови екипажи за тях.
Отбранителният капацитет не се гради единствено за експанзия. Ако някой европейски водач си мисли, че Европейски Съюз ще бъде новият международен служител на реда или хегемон, грубо се лъже. Европейските общества не желаят това. Но мъдростта изисква, когато световната неустойчивост се концентрира в райони към Европа, да се вземат ограничения. Дори да приемем, че милитаризмът на Макрон и фон дер Лайен има експанзионистичен темперамент, дано обществата употребяват техния ентусиазъм като катализатор на процеса по превъоръжаване, а по-късно да им покажат пътя към вратата. Европа има потребност да бъде мощна – не с цел да влиза във война, а с цел да извлича максимума от мира.
Повод за изключително внимание е стремежът на европейските бюрократи да сложат ръка върху няколко десетки трилиона евро спестявания на семействата в Европейски Съюз. От пролетта на предходната година насам нееднократно се загатва, че тези средства могат да бъдат канализирани за софтуерно обновяване. Въпросът е – по какъв начин? Европейският финансов пазар не има потенциала да поеме тези вложения и да ги насочи към бизнеси, които да ги усвоят. Всяка друга форма на пренасочване – посредством налог или регулация – ще бъде реквизиция и доказателство, че Европейски Съюз се е отклонил от полезностите, върху които е бил построен.
Много по-вероятно е съществуващите военни и авиационни консорциуми да станат още по-големи. А в случай че с времето се сътвори ново потомство образовани и предприемчиви експерти, вратите за техните хрумвания също би трябвало да се отворят. Урокът от Плана за възобновяване и резистентност за България е, че превъоръжаването не би трябвало да се обвързва с осъществяване на други условия – промени, закриване на предприятия и прочие. България има потребност да укрепи отбранителния си капацитет. Тя има право на свободен достъп до търговете за избор на снабдители на муниции и не трябва да позволява това да зависи от каквато и да е конвенционалност, спусната от европейската администрация.
Ако европейското превъоръжаване се основава на такива допускания, то може да извади страните от положението на безвремие и да върне на Европа мястото ѝ в интернационалните връзки и международната търговия.
Стефан Антонов за " "
Подобно на България, чийто хайлайф няма ясна визия какво желае да бъде страната ни след влизането в Еврозоната, а просто желае самата еврозона, тъй като липсва визия за развиване със личен светоглед и цели, и се надява общото течение да я води „ там, където са всички “, по този начин и европейските водачи страдат от липса на стратегическа визия.
През 2022 година френският президент Еманюел Макрон и министър председателят на Италия и някогашен президент на Европейската централна банка Никола Саркози разгласиха взаимна публикация във „ Файненшъл Таймс “, в която приканиха за нов капиталов пакет, естествено – финансиран посредством дълг, с цел да се „ обнови “ Европейският съюз. Тогава с съображение мнозина видяха в апела аналог на хазартната логичност „ двойно или нищо “, при която губещият играч удвоява непрекъснато залога си с вяра, че най-после ще завоюва и ще възвърне загубите си. Две мощно задлъжнели страни упорстваха за реформиране на европейските фискални правила за да продължат да вършат дефицити и да теглят заеми, без това да води до наказания.
Тогава нямаше ясна концепция в какво да се влага. Нямаше причина да се има вяра, че вложенията ще се насочат към действителни дефицити, тъй като такива не се признаваха. Днес обаче Европа осъзна, че във военно отношение е джудже – по отношение на Русия, Китай и даже по отношение на досегашния си съдружник Съединени американски щати. Възможно е даже Русия да се окаже без волята и потенциала да завоюва война с районна мощ като Турция. Не че сходен спор е на хоризонта, само че е срамно, когато една страна разполага с повече квалифициран персонален състав и техника, в сравнение с няколко европейски страни със сходно по бройка население, претендиращи да водят Европейски Съюз.
Тази тъжна действителност към този момент е осъзната. И към този момент има опити, в случай че не Европа да догони Съединени американски щати, Китай и Русия, то най-малко да сътвори защитителен потенциал, който да подсигурява, че възможна експанзия ще коства скъпо. Дори не е нужно да се гледа към Русия. Времената са такива, че никой не знае какви ще бъдат връзките сред Европейски Съюз и Съединени американски щати след 20 години.
През последното десетилетие постоянно се задава въпросът за какво Съединени американски щати редовно вършат бюджетни дефицити, които по маастрихтските критерии са свръхдефицити (над 3% от БВП), и надвишават двойно лимита за задлъжняване от 60%. Историята, че до момента в който валутата ти е международна аварийна и всички избират да я употребяват, както и да изкупуват американски дълг, „ шоуто “ може да продължава, е колкото вярна, толкоз и нестабилна. Никой не знае по кое време ползата към американския дълг ще се спихне. Част от повишаването на златото се дължи точно на това, че водещи централни банки избират да диверсифицират запасите си посредством благородния метал, вместо посредством облигации.
В един подобен свят Америка няма да има избор, с изключение на да наложи мъчителни ограничения – по-високи налози, инфлация и обедняване – или да прибегне към старите способи: да си откри зложелател и да стартира завоевателна война. Днес Съединени американски щати се пробват, даже без да ангажират лична жива мощ, да сложат ръка на украинските естествени запаси, както и на тези в Гренландия. Това ще им даде достъп до евтини редки минерали, с което ще станат водачи в производството на артикули с висока добавена стойност. Това би било стратегическо конкурентно преимущество, което ще помогне на Съединени американски щати да порастват стопански, а дългът им да наподобява по-малък в релативно изражение.
Ако в допълнение овладеят огромна част от морските и въздушни направления в северното полукълбо – изключително тези, които ще се отворят след разтапянето на ледовете в Арктика – и в случай че към този момент са стъпили в Гренландия, те ще имат още едно стратегическо преимущество.
Дори отвън сюжета на директна военна борба сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, европейските стратези към този момент се тревожат дали зависимостта от американско въоръжение не е станала прекомерно огромна. Възможно ли е, в случай че дадена европейска страна или самият Европейски Съюз стартират интервенция, която Съединени американски щати не утвърждават, американската страна да разполага с принадлежности за отдалечено деактивиране на забележителна част от предоставеното въоръжение?
Не на последно място, вложенията в превъоръжаване постоянно водят до нововъведения. Те са късмет за разработки в областта на киберсигурността, високите технологии, изкуствения разсъдък, дроновете, противовъздушната защита и сигурната връзка. Тези разноски биха имали висок фискален мултипликатор, тъй като преди да се основат активите, би трябвало да се основат и експерти. Това значи хора да се образоват и упражняват – освен за създаване и произвеждане, само че и за бъдещото потребление. Тоест – военните на бъдещето би трябвало да са готови за софтуерни спорове. Това ще са хора с умения и познания, които ще им служат даже след овакантяване на въоръжените сили, и ще дадат подтик на нов вид предприемачество.
Разбира се, притеснително е, че Европейският съюз не разполага с такива средства в бюджета си. Нито може да ги обезпечи в къс небосвод от 10 години. Ако не желаем да оставим други браншове без никакво финансиране, превъоръжаването може да стане единствено с цената на дефицити и заеми. Само че това не са тези заеми, при които дълготраен дълг финансира настоящо ползване. Това са дълготрайни вложения, които ще се отплащат с десетилетия. Проблемът не е в новия дълг, а в този, насъбран през последните две десетилетия на обърканост.
Да вземем за образец България. Военният министър не стопира да се хвали с придобиването на бронираните машини за пехотата „ Страйкър “, които ще дойдат от Съединени американски щати. От 198 машини общо 183 ще са точно „ Страйкър “. Като се приспаднат медицинските и другите със особено предопределение, машините за транспорт на пехота ще бъдат под 150. Всяка от тях побира по 10 души персонален състав. Това прави 1500 души – брой, който не е задоволителен да оборудва даже една бригада, чиято бройка е сред 3000 и 5000 души.
Миналия месец Народното събрание утвърди закупуването на противотанкови системи „ Джавелин “ за 153 милиона лв. – към 90 милиона $. При цена от към 200 000 $ за ракета, това значи към 450 броя. За съпоставяне, Украйна е употребила над 10 000 такива в спора с Русия. Тоест – Украйна е похарчила над 2 милиарда $ – повече от 20 пъти над това, което България в този момент ще влага.
Даваме ли си сметка какъв брой малко и незадоволително е това, с което се хвалим? Първият от общо седем изтребителя F-16 дойде през първата седмица на април. До няколко години би трябвало да разполагаме с 16 изтребителя. Турция има 280 – и изцяло готови екипажи за тях.
Отбранителният капацитет не се гради единствено за експанзия. Ако някой европейски водач си мисли, че Европейски Съюз ще бъде новият международен служител на реда или хегемон, грубо се лъже. Европейските общества не желаят това. Но мъдростта изисква, когато световната неустойчивост се концентрира в райони към Европа, да се вземат ограничения. Дори да приемем, че милитаризмът на Макрон и фон дер Лайен има експанзионистичен темперамент, дано обществата употребяват техния ентусиазъм като катализатор на процеса по превъоръжаване, а по-късно да им покажат пътя към вратата. Европа има потребност да бъде мощна – не с цел да влиза във война, а с цел да извлича максимума от мира.
Повод за изключително внимание е стремежът на европейските бюрократи да сложат ръка върху няколко десетки трилиона евро спестявания на семействата в Европейски Съюз. От пролетта на предходната година насам нееднократно се загатва, че тези средства могат да бъдат канализирани за софтуерно обновяване. Въпросът е – по какъв начин? Европейският финансов пазар не има потенциала да поеме тези вложения и да ги насочи към бизнеси, които да ги усвоят. Всяка друга форма на пренасочване – посредством налог или регулация – ще бъде реквизиция и доказателство, че Европейски Съюз се е отклонил от полезностите, върху които е бил построен.
Много по-вероятно е съществуващите военни и авиационни консорциуми да станат още по-големи. А в случай че с времето се сътвори ново потомство образовани и предприемчиви експерти, вратите за техните хрумвания също би трябвало да се отворят. Урокът от Плана за възобновяване и резистентност за България е, че превъоръжаването не би трябвало да се обвързва с осъществяване на други условия – промени, закриване на предприятия и прочие. България има потребност да укрепи отбранителния си капацитет. Тя има право на свободен достъп до търговете за избор на снабдители на муниции и не трябва да позволява това да зависи от каквато и да е конвенционалност, спусната от европейската администрация.
Ако европейското превъоръжаване се основава на такива допускания, то може да извади страните от положението на безвремие и да върне на Европа мястото ѝ в интернационалните връзки и международната търговия.
Стефан Антонов за " "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ