EmergyIntel: Три маршрута за енергийни потоци от Персийския залив, ако Ормузкият проток бъде блокиран
Превантивните, непровокирани удари на Израел против Иран и ескалиращата война на безсилие сред двете страни още веднъж покачиха залозите за по-широка районна война, която може да наруши потока от експорт на енергийни запаси от Близкия изток през Ормузкия пролив и да сложи фокуса върху наличните различни направления за експорт.
Energy Intelligence пресмята, че към 83% от 6,74 милиона барела дневно поправени свободни мощности на ОПЕК+, или потенциал, който може да бъде пуснат в употреба за 30 дни и да се поддържа най-малко три месеца, се намира в страните от Близкия изток в Персийския залив, чийто сегашен експорт минава през Ормузкия пролив. Протокът е и неразделна част от износа на полутечен природен газ (LNG) от страните от Близкия изток в Персийския залив. (разработката е оповестена преди Съединени американски щати да нанесат ударите против ирански нуклеарни обекти).
Собствениците и операторите на петролни танкери и танкери за полутечен природен газ (LNG) започнаха да понижават прекосяването си през Ормузкия пролив, макар че корабният трафик към момента не е беше директно нападнат.
И към този момент инфраструктурата за експорт на нефт на Иран наподобява е отвън листата с цели на Израел - може би като се има поради, че загубата на способността на Техеран да изнася нефт за Китай се преглежда като належащо изискване за всеки опит за блокиране на протока.
Иран от дълго време заплашва да затвори протока, който се намира в негови териториални води и тези на Оман, в моменти на напрежение, само че в никакъв случай не е подхванал дейности по този въпрос, макар че преди този момент е конфискувал контейнеровози и петролни танкери в коридора, а през 80-те години на предишния век се организира по този начин наречената „ танкерна война “, припомня изданието.
Затварянето може да докара до скок на цените на петрола до 130 $ за барел, съгласно JPMorgan.
„ Като предизвиква несигурността, Техеран оказва напън върху интернационалната общественост, както в нуклеарната, по този начин и в морската сфера, най-малко за толериране на настояванията му “, споделя пред Energy Intelligence Димитрис Маниатис, основен изпълнителен шеф на частната група за морска сигурност Marisks. Той прибавя, че сега „ няма индикации, че Иран възнамерява или желае да наложи каквото и да е затваряне на Ормузкия пролив “.
Но в случай че потокът за експорт на сила бъде нарушен, има някои различни направления.
Тръбопроводът Изток-Запад на Саудитска Арабия (Saudi Arabia’s East-West Pipeline)
Саудитска Арабия е единствената страна в Близкия изток, която може да изнася необработен нефт за Европа от своите терминали в Червено море.
1200-километровият водопровод „ Изток-Запад “ на кралството свързва нефтените залежи в Източната провинция с пристанището Янбу на Червено море, което разрешава на Саудитска Арабия да заобиколи пролива. С едвам 500 000 барела дневно от упования потенциал на тръбопровода от 5 милиона барела дневно, той е най-важният разполагаем различен маршрут.
Но това би добавило и доста време за доставка до Азия, най-големият пазар на Саудитска Арабия, и към момента би изисквало тези танкери да плават в южната част на Червено море, излагайки ги на евентуални закани, в случай че хусите възобновят офанзивите си против кораби.
Терминал Фуджейра на ОАЕ (UAE’s Fujairah Terminal)
Друга съществена опция е изходът на Обединените арабски емирства с потенциал 1,5 милиона барела дневно към Фуджейра, който се намира тъкмо отвън пролива и, където е на най-голямото подземно оборудване за предпазване на нефт в света с потенциал за 42 милиона барела необработен нефт. Националната петролна компания Абу Даби (Adnoc) го създаде на приблизителна цена от 1,2 милиарда $.
През 400-километровият петролопровод на Adnoc се придвижва суровия петрол Murban от нефтените залежи Хабшан до Фуджейра. Тръбопроводът придвижва необработен нефт от 2012 година и има 500 000 барела дневно свободен потенциал.
Така нареченият петролопровод Абу Даби е издигнат за да се даде опция за експорт на необработен нефт отвън Ормузкия пролив, предлагайки преимущества за корабите, които другояче биха трябвало да пътуват до водите на Персийския залив, като по този метод се понижава времето за пътешестване и разноските за застраховка на танкери.
Освен енергетиката, затварянето или спирането на директния трафик в Ормуз би засегнало пристанище Джебел Али (t Jebel Ali Port,), което е 10-тото по величина контейнерно пристанище в света.
Иранското пристанище Джаск, блокираният водопровод на Ирак ( Jask Port)
Нефтеният терминал Джаск в Оманския залив беше публично открит през юли 2021 година от някогашния ирански президент Хасан Рухани. Иран има мощности за експорт на почти 350 000 барела дневно през него, посредством тръбопровода Goreh-Jask pipeline.
Иракският водопровод Киркук-Джейхан (Kirkuk-Ceyhan) с потенциал 650 000 барела дневно е затворен от март 2023 година заради спор за заплащане сред Анкара и Багдад, а в този момент и заради договорни разногласия сред Багдад и Ербил, които ще би трябвало да бъдат позволени.
