Претенциите са хубаво нещо, но реалността понякога е различна от

Претенциите са хубаво нещо, само че действителността от време на време е друга от тях. Конкретен образец с Da Massimo в нещото като бизнеспарк на Искърско шосе. Не се смейте! Наистина би трябвало да биете доста път, в случай че решите да посетите заведението, което си е сериозен разход на време, на пари – почнете от бензина и свършете със сметката, само че най-много на нерви.

 Да стартираме от стигането:
навигацията вкарва в лабиринт от халета, хранилища и дребни офис-сгради, като се забива в средата на нищото сред тях, а табела има една-единствена – къде да завиете вляво от булаварда, само че не и измежду лабиринта (а има къде и по какъв начин да се слагат указателни знаци). Не разчитайте и на напътствие по телефона: единствено може да ви обърка. Пишем го, тъй като пробвахме и трите разновидността, а най-после се оправихме с запитване. Но то е, тъй като обядвахме в ресторанта, та имаше служащи към рампите на складовете, които да ни оказват помощ. Но за вечеря надали биха били налични и лутането няма да бъде прелестно.
Да продължим с интериора:

Известна максима на ценителите като дългогодишния сътрудник в Италия и може би най-хубавия ценител на нейната кухня, положителни заведения и табиети  Румен Михайлов гласи, че хубавото италианско заведение би трябвало да има най-малко малко патина и най-малко малко прахуляк. Е, няма такива неща в помещението от вида трапезария на бизнес-сграда. Даже и намек няма. Продължаваме с цялостната липса на най-малко някакво допиране до италианското в какъвто и да било смисъл. Важно е да се означи, че стериалната конюнктура – тъкмо противоположното на стила на Ботуша, се добавя и от несъответствуващи по дизайн на подтекста, а и не изключително комфортни мебели. Едни лалета по масите вкарват малко цвят и хубост в сивотата шир-потреба с искания, само че са дребна разтуха.
Да кажем, че човек отива за храната, в случай че и цените в ресторанта да са над междинните милански и много над междинните – примерно – наполетански или сицилиански. Но...
Да приключим с храната:

При такава една рекламация, човек би очаквал да откри най-малко предстоящите неща за ядене. Не нещо изключително. В едно меню, което нито е малко, само че ясно по италиански, нито е изчерпателно, има всякакви работи, кой знае за какво придружение от картинки – като че ли сте в на ниска цена капанче в Поморие.

Доста не на място.
В прекрасен италиански ресторант, хем без искания, в София като San Marco, макар че я няма в менюто, ще ви създадат прелестна талята и то на междинни милански цени. Така се постъпва във всеки добър италиански ресторант на всички места по света – опитвали сме това от Пекин до Буенос Айрес.