10-те най-млади Нобелови лауреати
Престижната Нобелова премия се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, създали са впечатляващи способи или умения, или са създали извънреден принос за развиването на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология.
Наградите стартират да се раздават според наследството на шведския фабрикант и откривател на динамита Алфред Нобел. Подбудите му са свързани с шока от провалите, до които е довело неговото откритие и желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството.
Първата Нобелова премия е връчена на 10 декември 1901 година, пет години след гибелта на Нобел. Церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция се организира в Стокхолм и в Осло. От 1902 година насам всички награди, като се изключи премията за мир, се връчват в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция. Нобеловата премия за мир се връчва в Осло.
10. Тауакул Абд ас-Салям Карман
През 2011 година йеменската журналистка и политик от партията „ Ислах “ Тауакул Абд ас-Салям Карман е единствено на 32 години, когато е отличена с Нобелова премия за мир, дружно с Елен Джонсън Сърлиф и Лейма Гбоуи
Призът е за „ ненасилствената им битка за сигурност на дамите и за пълноправното им присъединяване в построяването на мира “. Тауакул е родена на 7 февруари 1979 година в Северен Йемен, в фамилията на правист и политик. Завършва политология в Университета на Сана. Развива дейна социална активност в поддръжка на свободата на печата, а през 2011 година е измежду водачите на Йеменските митинги.
9. Марийд Кориган
Ирландската активистка Марийд Кориган получи Нобеловата премия за мир през 1976 година взаимно с Бети Уилямс, когато основават организацията „ Общност на мирните хора “ ( “Community of Peace People “).
Дейността на организацията бе ориентирана към мирното потушаване на дългогодишния спор в Северна Ирландия, по време на който умират над 3 хиляди души. Кориган взе участие и в модерни акции за отбрана на демокрацията. Родена е на 27 януари 1944 година, когато получава премията е 32-годишна.
8. Фредерик Бантинг
Канадският физиолог, доктор и професор Фредерик Бантинг е един от откривателите на инсулина. За това велико научно изобретение през 1923 година той, дружно с Джон Маклауд, става Нобелов лауреат за физиология или медицина.
Роден е на 14 ноември 1891 година, а когато е отличен влиятелната премия е на 32 години. Като признателност канадското държавно управление обезпечава на Бантинг доживотни условия за осъществяване на научната си активност. Гениалният академик умира от раните си, получени при самолетна злополука на 21 февруари 1941 година на остров Нюфаундленд.
7. Рудолф Лудвиг Мьосбауер
Германският физик Рудолф Лудвиг Мьосбауер е роден на 31 януари 1929 година в Мюнхен, Германия. През 1955 година постъпва като аспирант в Института „ Макс Планк “ в Хайделберг. Три години по-късно пази дисертация на тематика „ Изследване на резонансното усвояване на гама-кванти “.
През 1961-ва, дружно с американеца Роберт Хофщетер, стават носители на Нобелова премия за физика за откритието на резултата на Мьосбауер. Приложението на откритието му при проучване на редица феномени е един от най-перспективните способи, когато те се изследват на атомно равнище. Когато получава премията е на 32 години.
6. Джъндао Ли
Американският физик от китайски генезис Джъндао Ли е лауреат на Нобеловата премия за физика за 1957 година дружно с Джъннин Ян за приносите му в региона на обикновените частици.
Роден е на 24 ноември 1926 година в Шанхай, Китай. Когато е 29-годишен става най-младият професор в Колумбийския университет. На 31 към този момент е притежател на влиятелната Нобелова премия.
Джъндао Ли е притежател и на премията „ Алберт Айнщайн “. Освен научните си достижения Ли е прочут и със пристрастеността си към детективските романи.
5. Карл Дейвид Андерсън
Американският физик от шведски генезис Карл Дейвид Андерсън получава Нобелова премия за физика през 1936 година за откритието на позитрона – обикновена парченце, изграждаща антиматерията. Тогава физикът е на 31 години.
Андерсън е роден на 3 септември 1905 година в Ню Йорк, Съединени американски щати. Завършва физика, учи галактическите лъчи. В годината, в която е отличен с премията дружно със собствен студент-дипломант откриват и друга обикновена парченце – мюона. През Втората международна война Карл се занимава и с ракетна техника. Умира през 1991 година в Сан Марино, Калифорния.
4. Пол Ейдриън Морис Дирак
Наричан „ най-чистата душа във физиката “ британският академик Пол Ейдриън Морис Дирак за първи път теоретически обосновава съществуването на античастицата. През 1933 година Дирак споделя Нобеловата премия по физика с Ервин Шрьодингер „ за откриването на нова продуктивна форма на атомната доктрина “.
Дирак е считан за бащата на квантовата механика. Роден е на 8 август 1902 година и е единствено на 31 години, когато получава влиятелната премия. Физикът е прочут измежду сътрудниците си със своята въздържаност и необщителност. В Кеймбридж шеговито дефинират единицата на Дирак като „ една дума на час “.
3. Вернер Хайзенберг
Германският физик е роден през 1901 година във Вюрцбург. Следва физика в Мюнхенския университет като приключва за минимално позволеното време – три години, защитавайки дисертация на тематика „ Върху стабилността и турбулентността на течни потоци “.
През 1927 година, когато е единствено на 26, става професор в Университета в Лайпциг. За основаването на квантовата механика през 1932 Хайзенберг получава Нобелова премия за физика. Тогава Вернер е на 31 години. Бил е началник на Института по физика в Далем и е преподавал в Хумболтовия университет в Берлин, където взе участие в план за основаване на немска атомна бомба. Има седем деца, а един от синовете му става професор по генетика.
2. Уилям Лорънс Браг
Австралийският физик Уилям Лорънс Браг е единствено на 25 години, когато получава Нобелова премия за физика, дружно с татко си Уилям Хенри Браг през 1915 година. Даровитият академик е роден на 31 март 1890 година в Австралия.
Преподавал е в Кеймбриджкия университет. Научната си активност посвещава на проучването на разнообразни кристали благодарение на рентгенови лъчи като по този метод открива закона за дифракция на рентгеновите лъчи в кристали, наименуван по-късно на негово име.
1. Малала Юсафзаи
Родената през 1997 година пакистанска общественичка Малала Юсафзаи става известна с изявленията си в отбрана на опциите за обучение на девойките в долината Сват, където дейното талибанско придвижване прави опити за неговото ограничение.
На 9 октомври 2012 година талибани вършат опит да я убият и я прострелват в главата. Атентатът провокира необятен отзив в страната и чужбина. През 2013 година Малала Юсафзаи получава от Европейския парламент премията за независимост на мисълта „ Сахаров “, а през 2014 година Нобелова премия за мир „ за битка против потискането на деца и младежи и за правото на децата на обучение “. Тогава Малала Юсафзаи е едвам 17-годишна, което я прави най-младият Нобелов лауреат в историята на премиите.
