Потвърдено: 20 години затвор за мъжа, убил приятелката си в Евксиноград
Престъплението е било осъществено на неустановена дата, в интервала от 1 януари до 8 януари 2023 година. Ивайло П. и 32-годишната Валентина В. живеели дружно на фамилни начала от към 2 години. Обитавали дома на неговия татко в местността Евксиноград. Двамата употребявали опиати и постоянно посред им възниквали спорове. В доста от случаите, словесните разногласия прераствали в прояви на принуждение по отношение на Валентина.
Апелативният съд удостовери присъда на Варненския областен съд, с която мъж е бил лишен от независимост за 20 години за убийството на дамата, с която съжителствал. Престъплението е осъществено на неустановена дата сред 1 и 8 януари 2023 година във Варна, по изключително непосилен за жертвата метод, с особена свирепост и при изискванията на домашно принуждение. 41-годишният обвиняем е наказан да заплати на трима цивилен ищци – наследници на умрялата – общо 250 хиляди лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Недоволни от присъдата на първата инстанция са останали всички страни в процеса, като прокуратурата подава митинг, а подсъдимият и частните обвинители - тъжба. Сходни позиции пред втората инстанция показаха представителите на държавното и на частното обвиняване, като настояха за увеличение на наказването. Прокурорът счита, че първостепенният съд е показал неоправдана благосклонност. В противоположната тенденция бе настояването на подсъдимия. Той и отбраната му настояват, че потърпевшата не е умъртвена съзнателно, а гибелта й е настъпила по несъобразителност вследствие на нанесени телесни повреди при опит за оказване на помощ посредством сърдечен масаж.
39-годишният тогава Ивайло П. и 32-годишната Валентина В. живеели в разнообразни интервали дружно и поотделно. Употребата на наркотични субстанции постоянно предизвикала спорове посред им, които прераствали във физическо принуждение по отношение на дамата. Година преди случая след побой Валентина потърсила отбрана по реда на Закона за отбрана от домашно принуждение. Районният съд във Варна издал Заповед за отбрана, която задължавала приятеля й да се въздържа от принуждение и да не я приближава на по-малко от 200 метра в продължение на година и половина. Въпреки това двамата възобновили връзките си. В първия ден на 2023 година съседи станали очевидци на следващи удари. Дните по-късно траяли с нов побой. Подсъдимият нанесъл голям брой мощни удари в главата, тялото и крайниците на дамата. Причинил й многочислени фрактури на ребрата и скъсване на белия дроб. Настъпването на гибелта траяло часове. Причина за леталния край била дихателна непълнота в резултат на гръдна контузия. След гибелта на дамата подсъдимият опитал да прикрие стореното и да осуети разкриването на закононарушението. Пренесъл тялото на умрялата в неизползваема септична яма в двора си и я покрил с клони. На очевидец разказал, че дамата си е тръгнала. Като не съумели да се свържат с щерка си, родителите на Валентина подали сигнал в полицията. Разследващите разкрили разлагащото се тяло.
Чрез съпоставянето на заключенията по назначените експертизи с цялата доказателствена цялост е оголен механизмът на закононарушението, дейностите на подсъдимия преди, по време и след действието. Опровергани са изказванията му за метода на причиняване на телесните увреждания. Отхвърлена бе и тезата, че не е осъществено ликвидиране, а гибелта на съжителката му е настъпила по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесената щета. „ Касае се за нечовечен побой от физически здрав мъж във връзка с жена, неведнъж понасяла сходни прояви; ударите са голям брой, с прилепяне в региона на гръдния панер и ориентирани към жизненоважни елементи на човешкото тяло “, е маркирано в решението на Апелативният съд.
Въззивната инстанция показа напълно правните съображения на Окръжния съд за квалифициращите признаци на действието „ ликвидиране “ – то е осъществено по изключително непосилен метод, с проявена от подсъдимия особена свирепост и в изискванията на домашно принуждение. Горестоящият съд намира, че избраното наказване „ отнемане от независимост “ е вярно и законосъобразно. Не бе споделено визията на отбраната за нужда от намаляване на наказателната принуда, нито настояването на обвиняването за завишаване на глобата. За поправянето и превъзпитанието на Ивайло П. е задоволителна изолацията му от обществото за интервал от 20 години. По-тежките други възможности – пожизнен затвор или подобен без подмяна - биха били несъразмерно тежки. Справедливо обезщетени са и гражданските ищци, счита Апелативният съд.
Решението може да се апелира и стачкува пред Върховен касационен съд.
Апелативният съд удостовери присъда на Варненския областен съд, с която мъж е бил лишен от независимост за 20 години за убийството на дамата, с която съжителствал. Престъплението е осъществено на неустановена дата сред 1 и 8 януари 2023 година във Варна, по изключително непосилен за жертвата метод, с особена свирепост и при изискванията на домашно принуждение. 41-годишният обвиняем е наказан да заплати на трима цивилен ищци – наследници на умрялата – общо 250 хиляди лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Недоволни от присъдата на първата инстанция са останали всички страни в процеса, като прокуратурата подава митинг, а подсъдимият и частните обвинители - тъжба. Сходни позиции пред втората инстанция показаха представителите на държавното и на частното обвиняване, като настояха за увеличение на наказването. Прокурорът счита, че първостепенният съд е показал неоправдана благосклонност. В противоположната тенденция бе настояването на подсъдимия. Той и отбраната му настояват, че потърпевшата не е умъртвена съзнателно, а гибелта й е настъпила по несъобразителност вследствие на нанесени телесни повреди при опит за оказване на помощ посредством сърдечен масаж.
39-годишният тогава Ивайло П. и 32-годишната Валентина В. живеели в разнообразни интервали дружно и поотделно. Употребата на наркотични субстанции постоянно предизвикала спорове посред им, които прераствали във физическо принуждение по отношение на дамата. Година преди случая след побой Валентина потърсила отбрана по реда на Закона за отбрана от домашно принуждение. Районният съд във Варна издал Заповед за отбрана, която задължавала приятеля й да се въздържа от принуждение и да не я приближава на по-малко от 200 метра в продължение на година и половина. Въпреки това двамата възобновили връзките си. В първия ден на 2023 година съседи станали очевидци на следващи удари. Дните по-късно траяли с нов побой. Подсъдимият нанесъл голям брой мощни удари в главата, тялото и крайниците на дамата. Причинил й многочислени фрактури на ребрата и скъсване на белия дроб. Настъпването на гибелта траяло часове. Причина за леталния край била дихателна непълнота в резултат на гръдна контузия. След гибелта на дамата подсъдимият опитал да прикрие стореното и да осуети разкриването на закононарушението. Пренесъл тялото на умрялата в неизползваема септична яма в двора си и я покрил с клони. На очевидец разказал, че дамата си е тръгнала. Като не съумели да се свържат с щерка си, родителите на Валентина подали сигнал в полицията. Разследващите разкрили разлагащото се тяло.
Чрез съпоставянето на заключенията по назначените експертизи с цялата доказателствена цялост е оголен механизмът на закононарушението, дейностите на подсъдимия преди, по време и след действието. Опровергани са изказванията му за метода на причиняване на телесните увреждания. Отхвърлена бе и тезата, че не е осъществено ликвидиране, а гибелта на съжителката му е настъпила по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесената щета. „ Касае се за нечовечен побой от физически здрав мъж във връзка с жена, неведнъж понасяла сходни прояви; ударите са голям брой, с прилепяне в региона на гръдния панер и ориентирани към жизненоважни елементи на човешкото тяло “, е маркирано в решението на Апелативният съд.
Въззивната инстанция показа напълно правните съображения на Окръжния съд за квалифициращите признаци на действието „ ликвидиране “ – то е осъществено по изключително непосилен метод, с проявена от подсъдимия особена свирепост и в изискванията на домашно принуждение. Горестоящият съд намира, че избраното наказване „ отнемане от независимост “ е вярно и законосъобразно. Не бе споделено визията на отбраната за нужда от намаляване на наказателната принуда, нито настояването на обвиняването за завишаване на глобата. За поправянето и превъзпитанието на Ивайло П. е задоволителна изолацията му от обществото за интервал от 20 години. По-тежките други възможности – пожизнен затвор или подобен без подмяна - биха били несъразмерно тежки. Справедливо обезщетени са и гражданските ищци, счита Апелативният съд.
Решението може да се апелира и стачкува пред Върховен касационен съд.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ