Престъплението беше извършено през 2018 г.С решение на ВКС бившият

Престъплението беше осъществено през 2018 година

С решение на Върховен касационен съд някогашният футболистна „ Пирин ” и „ Берое ” Марио Метушев е наказан на „ пожизнен затвор “ за убийството на приятеля муКрасимир Колджиев.Драмата се разигра през 2018 година в дома на жертвата в Гоце Делчев. Тогава Красимир бе намушкан 97 пъти.Двамата били другари от детинство. Скандалът се е разразил след огромно количество алкохол.

Решението на съда не предстои на обжалване. Делото е формирано по касационни тъжби, подадени посредством упълномощени бранители на подсъдимия, както и от брачната половинка му, конституирана като бранител. Метушев е осъденда заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в интерес на Румяна К. в качеството на майка и легален представител на малолетното дете Надя К. в размер на 300 000 лева, в интерес на Надежда К. в размер на 150 000 лева и в интерес на Росен К. в размер на 100 000 лева

Вижте цялото известие от съда, без редакторска интервенция:

След решение на Върховен касационен съд някогашният футболист от Гоце Делчев Марио Метушев ще изтърпява наказването „ пожизнен затвор “ за убийството на Красимир Колджиев посредством нанасяне на 97 удара с нож през 2018 година

С Решение № 50168/04.08.2023 година по наказателно дело № 707/2022 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без разглеждане касационната тъжба, подадена от Виолета Метушева – бранител на подсъдимия Марио Метушев. Съдът оставя в действие решението от 28.06.2022 година по в.н.о.х.д. № 553/2021 година на Софийския апелативен съд (САС). Решението не предстои на обжалване.

Делото е формирано по касационни тъжби, подадени посредством упълномощени бранители на подсъдимия, както и от брачната половинка му, конституирана като бранител.

С присъда на Окръжен съд – Благоевград Марио Метушев е приет за отговорен в осъществяването на 15.06.2018 година в гр. Гоце Делчев на убийството на Красимир Колджиев по изключително непосилен метод за убития и с особена свирепост, заради което му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 20 години. Постановено е да изтърпи и наказването „ отнемане от независимост “ за 2 години, наложено по друго дело. Осъден е да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в интерес на Румяна К. в качеството на майка и легален представител на малолетното дете Надя К. в размер на 300 000 лева, в интерес на Надежда К. в размер на 150 000 лева и в интерес на Росен К. в размер на 100 000 лева

С решението на САС присъдата е променена, като на подсъдимия е наложено наказването „ пожизнен затвор “. Присъдата е доказана в останалата ѝ част.

Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че жалбата на бранителя Виолета Метушева не е с изискуемото наличие, заради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбите от юристите на подсъдимия са възможни, само че неоснователни. Касационната инстанция намира, че в активността на САС по събиране и оценка на доказателствата не са позволени логичен неточности или игнориране на доказателства. За изясняване на въпроса по отношение на типа на режещите предмети, с които са нанесени уврежданията на потърпевшия и подсъдимия, САС е назначил повторна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), разискал е събрания доказателствен материал, като е изложил подробни претекстове за какво приема, че закононарушението е осъществено с ножа, изваден при хирургична намеса от врата на подсъдимия. Неоснователно е възражението, че по делото е останало неизяснено в какво състояние са били един по отношение на различен подсъдимият и потърпевшият. Неоснователно е и изказванието, че не са събирани и установявани доказателства по какъв начин са повлияли изписаните на подсъдимия медикаменти и прекъсването на техния банкет. Съдът е разискал показаните предписания, с които на подсъдимия са били предписани психоактивни лекарства. Изпълнението на лекуването е сложено под подозрение с оглед направената по делото експертиза на проба от кръв от Метушев, при което не е било открито съществуването на наркотични субстанции и психоактивни лекарства, в това число и тези, които са му изписани. Според висшите съдии възражението на отбраната, че липсват доказателства по отношение на претекста за осъществяване на закононарушението е безпричинно. За да одобри съществуването на отрицателни настройки у подсъдимия по отношение на потърпевшия, САС е ценил с доверие показанията на очевидци, които са еднопосочни и взаимно кореспондиращи. Пред двама от тях потърпевшият споделял, че след задържането на Метушев с акцизни артикули подсъдимият го подозирал, че го е „ предал “, а този претекст сочи и майката на потърпевшия, възпроизвеждайки предсмъртните думи на сина си. Въззивният съд се е солидаризирал с изводите на първата инстанция, че подсъдимият е имал предшестващи отрицателни настройки по отношение на потърпевшия, които дружно с използването на алкохол са довели до свръхяростни афекти у него при нанасянето на 97 пострадвания. Тези заключения са учредени на заключението на сложна съдебно-психиатрична и психична експертиза. Неоснователни са и доводите, че е невероятно Метушев да е извадил ножа от корема си и да го

е забил във врата си. В устните си уточнения движимостите лица са декларирали, че пострадването в коремната празнина не е лишило подсъдимия от опция да прави дейни придвижвания.

В претекстовете си САС е изложил подробни съображения по отношение на правната подготовка на осъщественото действие, с които Върховен касационен съд напълно се солидаризира. В елементи са изследвани естеството на получените от потърпевшия пострадвания, така наречен защитни пострадвания, които сочат, че Красимир Колджиев е възприел нападението, борел се е за оцеляването си, като е преживявал както физически болки и премеждия, по този начин и смут от неизбежната гибел. Изложени са подробни съображения за какво апелативният съд възприема съществуването на квалифициращия симптом „ особена свирепост “. Направил е закономерен извод, че по своя интензитет изпълнителното действие надвишава нужното за причиняване на гибелта на потърпевшия, а държанието на подсъдимия сочи на изразена безчовечност и свирепост. В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя, че признатата от САС правна подготовка е съответна на признатите за открити обстоятелства, което постанова извод, че законът е прибавен вярно.

В светлината на несъмнено откритите от фактическа страна условия тезата, че подсъдимият Метушев е работил при неизбежна защита е явно несъстоятелна, пишат още висшите съдии. От събраните по делото доказателства е несъмнено открито, че потърпевшият е получил 97 броя пострадвания от едно и също оръжие, забележителната част от които в легнало състояние, а по ръцете му са налице увреждания с темперамент на защитни. Така откритите обстоятелства сочат на извод, че съществуването на хипотетично в началото нахлуване от страна на потърпевшия против подсъдимия не би довело до смяна в квалификацията в по-леко наказуемо закононарушение.

„ Това е по този начин, защото при нанасянето на ударите, предизвикали гибелта на потърпевшия, последният единствено се е бранил, което сочи, че подсъдимият не се е намирал в състояние на неизбежна защита, а още по-малко е работил при превишаване на нейните лимити “, безапелационен е правосъдният състав на Върховен касационен съд.

Доводите за очевидна неправда на наложеното наказване Върховен касационен съд намира за неоснователни. Съобразно наредбата на член 38а, алинея 2 от Наказателен кодекс наказването „ пожизнен затвор “ се дефинира, когато осъщественото закононарушение е извънредно тежко. В претекстовете на въззивното решение са изложени съображения по отношение на изключителността на осъщественото от подсъдимия спрямо закононарушенията от същия тип – нанасянето на многочислени удари, надалеч надхвърлящи нужното за умъртвяване на жертвата и то в наличието на майката на пострадалия; проявена изключителна свирепост и безчовечност, което е необичаен случай в правосъдната процедура. Взети са поради положителните характеристични данни на подсъдимия, като е признато, че същите касаят спортната му кариера, съобразено е събитието, че той страда от разстройство на личността от разбъркан вид, което не е спънка да схваща свойството и смисъла на осъщественото, че е татко на две деца, само че е признато, че те не могат да се опълчват на изключителната тежест на осъщественото действие. С тези заключения на САС касационната инстанция изцяло се съгласява.