Агресията става престъпление срещу мира, предвиждат промени в Наказателния кодекс
Престъплението " експанзия " във всички негови форми да стане главно закононарушение против мира в Наказателния кодекс (НК). Това плануват промени и допълнения в Наказателен кодекс, препоръчани от Министерството на правораздаването .
Като отговорност за експанзия ще се търси от военните или политически водачи на страната , а не от директните участници в споровете.
С промените наказателният закон се привежда в синхрон с Римския статут, с който е основан Международният углавен съд (МНС) в Хага и се обрисува кръгът от закононарушенията от компетентността на интернационалната пълномощия.
Належащото включване на експанзията в Наказателен кодекс неведнъж е обявено и от министър Атанас Славов на фона на войната в Украйна. В момента кодексът признава за закононарушение само " нападателната война " .
Макар че е измежду страните, дали старт на МНС още през 1998 година, България към момента не е утвърдила последвалите промени в Римския статут, което води до нездравословни последствия за страната, в това число некадърност да обезпечи пълноценна отбрана на българските жители - цивилни и военни, участващи в мироопазващи, филантропични и други сходни задачи в чужбина, както и на нашите жители, намиращи се в зони на война по други аргументи. Ситуацията вреди и на интернационалния престиж на България и на доверието на сътрудниците, се сочи в претекстовете към плана. В същото време волята на страната в поддръжка на развиването на юрисдикцията на МНС е обичайната и неведнъж изразявана. България паралелно с още 38 страни се включи и в самодейността на Обединеното кралство за третиране на обстановката в Украйна към интернационалния съд в Хага.
Измененията и допълненията в Наказателен кодекс запълват тази празнина, определеният метод е те да вървят редом с ратификацията на промените в Римския статут.
Конкретно се предлага сегашната Глава 14 на Наказателен кодекс " Престъпления срещу мира и човечеството " да резервира наименованието си, защото по конституция тези закононарушения не се погасяват по отминалост. Едновременно с това в Глава 14 се основават четири обособени раздела с наименования " Престъпления срещу мира " (агресия, агитация и подстрекаване към война), " Престъпления срещу човечеството " (геноцид, апартейд, поругаване на човечността и принудително изгубване на хора), " Престъпления срещу законите и обичаите за водене на война " (тежки нарушавания на законите за водене на война при интернационален въоръжен спор, тежки нарушавания при немеждународен спор, непозволена приложимост на знаци, посягане върху цивилен обекти със особено предопределение или културна стойност и др.) и " Други закононарушения " .
Предвиденото оптимално наказване е пожизнен затвор, защото във всички свои концепции за наказателна политика страната поредно и изрично декларира решение за анулация на наказването пожизнен затвор без подмяна. Доживотният затвор е и най-тежкото наказване по Римския статут.
Като наложително в допълнение наказване за най-леките закононарушения се вкарва публичното неодобрение. „ Известно е, че същинските интернационалните закононарушения се правят на основата на корист с и операция на публичното доверие и публичното послушание на волята на властта “, написа още в претекстовете.
За огромна част от закононарушенията по Глава 14 от Наказателен кодекс съдът ще постанова на отговорните и конфискация на цялото или на част от имуществото им, както и отнемане от права.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Като отговорност за експанзия ще се търси от военните или политически водачи на страната , а не от директните участници в споровете.
С промените наказателният закон се привежда в синхрон с Римския статут, с който е основан Международният углавен съд (МНС) в Хага и се обрисува кръгът от закононарушенията от компетентността на интернационалната пълномощия.
Належащото включване на експанзията в Наказателен кодекс неведнъж е обявено и от министър Атанас Славов на фона на войната в Украйна. В момента кодексът признава за закононарушение само " нападателната война " .
Макар че е измежду страните, дали старт на МНС още през 1998 година, България към момента не е утвърдила последвалите промени в Римския статут, което води до нездравословни последствия за страната, в това число некадърност да обезпечи пълноценна отбрана на българските жители - цивилни и военни, участващи в мироопазващи, филантропични и други сходни задачи в чужбина, както и на нашите жители, намиращи се в зони на война по други аргументи. Ситуацията вреди и на интернационалния престиж на България и на доверието на сътрудниците, се сочи в претекстовете към плана. В същото време волята на страната в поддръжка на развиването на юрисдикцията на МНС е обичайната и неведнъж изразявана. България паралелно с още 38 страни се включи и в самодейността на Обединеното кралство за третиране на обстановката в Украйна към интернационалния съд в Хага.
Измененията и допълненията в Наказателен кодекс запълват тази празнина, определеният метод е те да вървят редом с ратификацията на промените в Римския статут.
Конкретно се предлага сегашната Глава 14 на Наказателен кодекс " Престъпления срещу мира и човечеството " да резервира наименованието си, защото по конституция тези закононарушения не се погасяват по отминалост. Едновременно с това в Глава 14 се основават четири обособени раздела с наименования " Престъпления срещу мира " (агресия, агитация и подстрекаване към война), " Престъпления срещу човечеството " (геноцид, апартейд, поругаване на човечността и принудително изгубване на хора), " Престъпления срещу законите и обичаите за водене на война " (тежки нарушавания на законите за водене на война при интернационален въоръжен спор, тежки нарушавания при немеждународен спор, непозволена приложимост на знаци, посягане върху цивилен обекти със особено предопределение или културна стойност и др.) и " Други закононарушения " .
Предвиденото оптимално наказване е пожизнен затвор, защото във всички свои концепции за наказателна политика страната поредно и изрично декларира решение за анулация на наказването пожизнен затвор без подмяна. Доживотният затвор е и най-тежкото наказване по Римския статут.
Като наложително в допълнение наказване за най-леките закононарушения се вкарва публичното неодобрение. „ Известно е, че същинските интернационалните закононарушения се правят на основата на корист с и операция на публичното доверие и публичното послушание на волята на властта “, написа още в претекстовете.
За огромна част от закононарушенията по Глава 14 от Наказателен кодекс съдът ще постанова на отговорните и конфискация на цялото или на част от имуществото им, както и отнемане от права.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ