Защо Скопие не отделя бизнеса от политиката?
Престъпление ли е да бъдеш родственик на премиера Мицкоски и да правиш бизнес в България, която той не обича?
Властите в Северна Македония би трябвало да създадат по този начин, че преимуществата на Европейски Съюз да станат притежание на жителите ѝ
Така се случи, че предходната седмица бях поканен в една от огромните столични малките екрани да разясня репортаж на сътрудник от медията. Той беше се захванал да проверява вестта, че сестрата на брачната половинка на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски има българско поданство.
Български персонални документи имал и брачният партньор на въпросната сестра, другояче казано, зет на Мицкоски. Та, те съответно са били адресно регистрирани в моя роден град Петрич и оттова, от едно от селата в общината, си въртели своя бизнес.
Това е рамката на историята, която след излъчването на репортажа предходната вечер стана мотив за диалог в студиото. Но сама по себе си тя към този момент бе обходила обществените мрежи, най-вече у нас. Старателно бях преровил и адресите „ отвъд “, само че там особена реакция нямаше. Не знам повода, само че се досещам - множеството от медиите са под контрола на управляващите и евентуално персонално на Мицкоски, та какво толкоз да го раздухват. Останах с усещането, че историята с несъгласието сред антибългарската позиция на премиера на Северна Македония и българската „ принадлежност “ на едни от най-близките му родственици си остана за наша, родна вътрешна консумация.
Има и друга причина за това. Българското поданство на балдъзата на Мицкоски не е вест. Това беше известно, както към този момент споделих, още от предходната година. Тя е от Струмица и напълно обикновено е да се записва адресно в Петрич, където има хиляди като нея. Петрич и Струмица са двата града от двете страни на границата, които имат изключително здрава, бих споделил жилава връзка между тях, която годините не трансформират.
Може да я слагат краткотрайно на тестване, каквито случаи е имало в историята, само че в никакъв случай тя не се е предавала. Дори в прочут смисъл има и мълчешком състезание сред двата града кой ще върви по-напред, кой ще обезпечава повече занаят или условия за добър живот на своите жители.
Да, всичко това си има своята предистория. Съдя и по моята персонална сага - майка бе родена таман там, в Струмица, и всичките ѝ родственици бяха и още са там. Струмица е била повече от всеки различен град в днешна Северна Македония в състава на българската страна. Когато през 1922 година Великите сили въпреки всичко вземат решение и този град дружно с общината да дадат на спечелилите от Първата международна война - Кралството на сърби, хървати и словенци, дядо ми Трайко, роден в село Моноспитово, не се колебае да избяга и премине в България. Къде, къде, несъмнено, в най-близкия до границата град Петрич.
Майка ми е бебе и баба ми Поликсена я носи на ръце, когато дядо ми ги изтегля в Петрич. Остават там с вярата, че когато Великите сили трансформират мнението си в името на справедливостта, те елементарно и бързо ще се върнат назад в Струмица. Нали е най-близо… Както се знае от историята, на въпросните „ Велики сили “ никак не им е било да премислят към този момент взетото срамно решение да дадат Струмица на Белград и по този метод да повдигнат границата сред двете страни - едната е страната на победените, а другата, алчната, е страната на спечелилите.
Такива случаи има десетки и стотици в Петрич. Всяка бежанска вълна от началото на предишния век, пък и след това, без значение дали е от Вардарска Македония или от Гърция, е оставяла трайни демографски следи в родния ми град. И до през днешния ден цели махали носят имената на селата или градовете, от които предците на днешните петричани са пристигнали. Родовата памет е мощна и популярност Богу, че е по този начин. Така че по никакъв начин не е за удивление новината, която излезе преди години, че хиляди жители на Република Северна Македония имат адресна регистрация в Петрич. Дали при родственици или близки, няма значение. Имат я. И общината ги знае. Както се знае къде е адресно записана кметицата на Скопие, която също има българско поданство. Както и други значими фактори. Кметът Димитър Бръчков, който има несъмнено отношение по този въпрос, ги знае чудесно. И може да ги опише, в случай че някой прояви интерес.
В предходните години, когато Зоран Заев бе министър председател, всяка стъпка - негова или на братята му, се знаеше в Петрич. Заеви са от Струмица и това изяснява доста неща. Знаеше се коя петричка финансова къща обработва документите на компаниите им, знаеше се по кое време Зоки, министър председателят, идва в Петрич, всичко се знаеше. Там, в оня регион покрай границата със Северна Македония, всичко или огромна част от нещата, са известни.
Колегата от въпросната наша телевизия си беше приключил работата с следствието. Баджанакът на Мицкоски има добър бизнес у нас, в което няма нищо неприятно. Стига да си заплаща налозите и другите отговорности, които законите в България изискват. Той е един от многото жители на Република Северна Македония, които явно се възползват от преимуществата за по-лесна връзка или независимост на придвижване, които участието ни в Европейския съюз дава. Като ръководещите в страната им не могат да го обезпечат, за какво да не се опитат да го получат посредством прилежащата страна, с която имат толкоз общи исторически връзки.
Да, необичайно е, че таман сестрата на брачната половинка на Мицкоски и нейният брачен партньор са тези, които се възползват от участието ни в Европейски Съюз. Човек си задава въпроса: на фамилните сбирки, в случай че въпреки всичко ги има, те не се ли питат за какво е по този начин? Не беседват ли като близки и родственици? Защо баджанакът, който от ден на ден се утвърждава като едноличен шеф на компанията „ Северна Македония “, не направи по този начин, че достъпът до преимуществата на участието в Европейски Съюз да стане еднообразно елементарен и комфортен за всички жители на страната?
Или отново ще се пусне в приложимост изтърканата опорка от времето на Бранко Цървенковски, който по нетърпимост към България и българите е на същия терен като Мицкоски, макар че сякаш са от разнообразни идеологически платформи, че ползата към българското поданство е единствено и само от стопански съображения. Дори и да е правилно, а то не е, за какво ти като министър председател не направиш по този начин, че тези стопански съображения да станат притежание и процедура на всички твои съграждани. А сатанизираш всяка демонстрация, която е ориентирана да се излезе от този кьорсокак, в който Цървенковски в миналото, а в този момент и Мицкоски, вкарват и държат страната си и жителите в нея като заложници на своя антибългаризъм. Всеки, който има българско поданство, е обявяван за „ изменник “. Това е един от универсалните етикети, които в обществото край Вардар се лепят най-лесно.
Не знам дали наличието ми в студиото или пък този текст хвърлят задоволително светлина върху „ проблема “, само че ми се желае да кажа, че персонално аз не виждам никакъв проблем в това жители на Северна Македония да вършат бизнес у нас, ползвайки добитото си българско поданство. Защото би трябвало да се знае, че каквито и да е Цървенковски и Мицкоски да ръководят край Вардар, връзките сред хората от двете страни на границата са някъде там, на хоризонтално ниво и стават все по-здрави и действителни. В това съм уверен. Въпреки заклинанията на една от най-близките до Мицкоски персони в партията и в държавното управление - министърът на превоза Александър Николовски, който мине не мине, насочва закани към сходни хора.
Може би този текст излезе повече персонален, в сравнение с публичен. Какво пък, мисля си, понякога би трябвало да се появяват и такива изявления. Иначе ще се затворим в омагьосания кръг на „ високата “ политика, от която нищо не се схваща. И нищо не произтича, за жалост.
Не е ли по този начин?
Автор:
trud.bg
Властите в Северна Македония би трябвало да създадат по този начин, че преимуществата на Европейски Съюз да станат притежание на жителите ѝ
Така се случи, че предходната седмица бях поканен в една от огромните столични малките екрани да разясня репортаж на сътрудник от медията. Той беше се захванал да проверява вестта, че сестрата на брачната половинка на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски има българско поданство.
Български персонални документи имал и брачният партньор на въпросната сестра, другояче казано, зет на Мицкоски. Та, те съответно са били адресно регистрирани в моя роден град Петрич и оттова, от едно от селата в общината, си въртели своя бизнес.
Това е рамката на историята, която след излъчването на репортажа предходната вечер стана мотив за диалог в студиото. Но сама по себе си тя към този момент бе обходила обществените мрежи, най-вече у нас. Старателно бях преровил и адресите „ отвъд “, само че там особена реакция нямаше. Не знам повода, само че се досещам - множеството от медиите са под контрола на управляващите и евентуално персонално на Мицкоски, та какво толкоз да го раздухват. Останах с усещането, че историята с несъгласието сред антибългарската позиция на премиера на Северна Македония и българската „ принадлежност “ на едни от най-близките му родственици си остана за наша, родна вътрешна консумация.
Има и друга причина за това. Българското поданство на балдъзата на Мицкоски не е вест. Това беше известно, както към този момент споделих, още от предходната година. Тя е от Струмица и напълно обикновено е да се записва адресно в Петрич, където има хиляди като нея. Петрич и Струмица са двата града от двете страни на границата, които имат изключително здрава, бих споделил жилава връзка между тях, която годините не трансформират.
Може да я слагат краткотрайно на тестване, каквито случаи е имало в историята, само че в никакъв случай тя не се е предавала. Дори в прочут смисъл има и мълчешком състезание сред двата града кой ще върви по-напред, кой ще обезпечава повече занаят или условия за добър живот на своите жители.
Да, всичко това си има своята предистория. Съдя и по моята персонална сага - майка бе родена таман там, в Струмица, и всичките ѝ родственици бяха и още са там. Струмица е била повече от всеки различен град в днешна Северна Македония в състава на българската страна. Когато през 1922 година Великите сили въпреки всичко вземат решение и този град дружно с общината да дадат на спечелилите от Първата международна война - Кралството на сърби, хървати и словенци, дядо ми Трайко, роден в село Моноспитово, не се колебае да избяга и премине в България. Къде, къде, несъмнено, в най-близкия до границата град Петрич.
Майка ми е бебе и баба ми Поликсена я носи на ръце, когато дядо ми ги изтегля в Петрич. Остават там с вярата, че когато Великите сили трансформират мнението си в името на справедливостта, те елементарно и бързо ще се върнат назад в Струмица. Нали е най-близо… Както се знае от историята, на въпросните „ Велики сили “ никак не им е било да премислят към този момент взетото срамно решение да дадат Струмица на Белград и по този метод да повдигнат границата сред двете страни - едната е страната на победените, а другата, алчната, е страната на спечелилите.
Такива случаи има десетки и стотици в Петрич. Всяка бежанска вълна от началото на предишния век, пък и след това, без значение дали е от Вардарска Македония или от Гърция, е оставяла трайни демографски следи в родния ми град. И до през днешния ден цели махали носят имената на селата или градовете, от които предците на днешните петричани са пристигнали. Родовата памет е мощна и популярност Богу, че е по този начин. Така че по никакъв начин не е за удивление новината, която излезе преди години, че хиляди жители на Република Северна Македония имат адресна регистрация в Петрич. Дали при родственици или близки, няма значение. Имат я. И общината ги знае. Както се знае къде е адресно записана кметицата на Скопие, която също има българско поданство. Както и други значими фактори. Кметът Димитър Бръчков, който има несъмнено отношение по този въпрос, ги знае чудесно. И може да ги опише, в случай че някой прояви интерес.
В предходните години, когато Зоран Заев бе министър председател, всяка стъпка - негова или на братята му, се знаеше в Петрич. Заеви са от Струмица и това изяснява доста неща. Знаеше се коя петричка финансова къща обработва документите на компаниите им, знаеше се по кое време Зоки, министър председателят, идва в Петрич, всичко се знаеше. Там, в оня регион покрай границата със Северна Македония, всичко или огромна част от нещата, са известни.
Колегата от въпросната наша телевизия си беше приключил работата с следствието. Баджанакът на Мицкоски има добър бизнес у нас, в което няма нищо неприятно. Стига да си заплаща налозите и другите отговорности, които законите в България изискват. Той е един от многото жители на Република Северна Македония, които явно се възползват от преимуществата за по-лесна връзка или независимост на придвижване, които участието ни в Европейския съюз дава. Като ръководещите в страната им не могат да го обезпечат, за какво да не се опитат да го получат посредством прилежащата страна, с която имат толкоз общи исторически връзки.
Да, необичайно е, че таман сестрата на брачната половинка на Мицкоски и нейният брачен партньор са тези, които се възползват от участието ни в Европейски Съюз. Човек си задава въпроса: на фамилните сбирки, в случай че въпреки всичко ги има, те не се ли питат за какво е по този начин? Не беседват ли като близки и родственици? Защо баджанакът, който от ден на ден се утвърждава като едноличен шеф на компанията „ Северна Македония “, не направи по този начин, че достъпът до преимуществата на участието в Европейски Съюз да стане еднообразно елементарен и комфортен за всички жители на страната?
Или отново ще се пусне в приложимост изтърканата опорка от времето на Бранко Цървенковски, който по нетърпимост към България и българите е на същия терен като Мицкоски, макар че сякаш са от разнообразни идеологически платформи, че ползата към българското поданство е единствено и само от стопански съображения. Дори и да е правилно, а то не е, за какво ти като министър председател не направиш по този начин, че тези стопански съображения да станат притежание и процедура на всички твои съграждани. А сатанизираш всяка демонстрация, която е ориентирана да се излезе от този кьорсокак, в който Цървенковски в миналото, а в този момент и Мицкоски, вкарват и държат страната си и жителите в нея като заложници на своя антибългаризъм. Всеки, който има българско поданство, е обявяван за „ изменник “. Това е един от универсалните етикети, които в обществото край Вардар се лепят най-лесно.
Не знам дали наличието ми в студиото или пък този текст хвърлят задоволително светлина върху „ проблема “, само че ми се желае да кажа, че персонално аз не виждам никакъв проблем в това жители на Северна Македония да вършат бизнес у нас, ползвайки добитото си българско поданство. Защото би трябвало да се знае, че каквито и да е Цървенковски и Мицкоски да ръководят край Вардар, връзките сред хората от двете страни на границата са някъде там, на хоризонтално ниво и стават все по-здрави и действителни. В това съм уверен. Въпреки заклинанията на една от най-близките до Мицкоски персони в партията и в държавното управление - министърът на превоза Александър Николовски, който мине не мине, насочва закани към сходни хора.
Може би този текст излезе повече персонален, в сравнение с публичен. Какво пък, мисля си, понякога би трябвало да се появяват и такива изявления. Иначе ще се затворим в омагьосания кръг на „ високата “ политика, от която нищо не се схваща. И нищо не произтича, за жалост.
Не е ли по този начин?
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ