За половин век Аралско море се превърна в пустиня
Пресъхналата повърхност е 60 000 кв. км
Преди половин век Аралско море бе четвъртото по величина езеро на Земята. Днес по-голямата част от басейна се е трансформирала в безжизнена пустота и най-новата пустиня на планетата ни. Около 3 милиона души в Узбекистан и Казахстан са наранени от това.
Аралско море в миналото е обхващало 68 000 кв. км, само че съгласно последни отчети през днешния ден от него са останали единствено няколко разпръснати водни площи, възлизащи общо на към 8 000 кв. км. Осеяното с пясък и сол дъно образува пустинята Аралкум.
Аралското море съвсем изцяло изчезна
Спътникови изображения от 1989 година спрямо тези от 2024 година демонстрират ужасяващата загуба на вода.
" Това несъмнено е една от най-големите екологични произшествия в света ", сподели Ибрахим Тиау, изпълнителен секретар на Конвенцията на Организация на обединените нации за битка с опустиняването.
Изследвания демонстрират, че загубата на това вътрешно море съвсем е удвоила количеството атмосферна прахуляк в района сред 1984 и 2015 година - от 14 на 27 милиона метрични тона.
Пресъхването е влошило качеството на въздуха в прилежащите градове, даже на разстояние до 800 км, и способства за ускореното размразяване на ледниците - което в допълнение задълбочава водната рецесия в района.
Бури разнасят токсични соли, унищожавайки реколтите на стотици километри и замърсявайки питейната вода.
Аралско море през 1989 година и през 2024 година Снимка: NASA Токсичният прахуляк на Аралкум
Прахът, носен от пустинята Аралкум, е изключително токсичен спрямо този в другите пустини на района. Той съдържа останки от руски тествания на химически оръжия, както и големи количества торове и пестициди от огромното земеделие, довело до пресъхването на Аралско море.
Между 60-те и 90-те години на предишния век реките Амударя и Сърдаря, които захранвали езерото, били отклонени, с цел да напояват 7 милиона хектара памучни полета.
Мащабното напояване, продължаващо и през днешния ден, довело до бързо стесняване на езерото, което най-после се разцепило на две елементи, свързвайки стотици острови със заобикалящите ги крайбрежия.
Катастрофалните последствия
Солта в останалата вода се е нараснала до равнища, по-високи от тези в океана, унищожавайки съвсем целия локален живот и разрушавайки екосистемата. Това поставило завършек на поминъка на хиляди хора - илюстрирано от ръждясалите риболовен лодки, изоставени измежду пустинните пясъци.
Излагането на токсичния прахуляк е обвързвано със здравословни проблеми при възрастни и деца в района, в това число увеличение на вродените недостатъци.
В опит да лимитират разпространяването на токсичния прахуляк, районните държавни управления работят по засаждане на растителност върху пресъхналото дъно на езерото. Местни учени търсят растения, които да могат да оцелеят в солената почва.
Предупреждение за света
Това, което се случи с Аралско море, не е просто далечна покруса, която останалата част от света може да си разреши да пренебрегва. Същите условия се повтарят и в други райони.
Езера и водни басейни в Африка, Близкия изток, Европа, Австралия и Съединени американски щати също понижават поради индустриалното земеделие и климатичните промени.
Преди половин век Аралско море бе четвъртото по величина езеро на Земята. Днес по-голямата част от басейна се е трансформирала в безжизнена пустота и най-новата пустиня на планетата ни. Около 3 милиона души в Узбекистан и Казахстан са наранени от това.
Аралско море в миналото е обхващало 68 000 кв. км, само че съгласно последни отчети през днешния ден от него са останали единствено няколко разпръснати водни площи, възлизащи общо на към 8 000 кв. км. Осеяното с пясък и сол дъно образува пустинята Аралкум.
Аралското море съвсем изцяло изчезна
Спътникови изображения от 1989 година спрямо тези от 2024 година демонстрират ужасяващата загуба на вода.
" Това несъмнено е една от най-големите екологични произшествия в света ", сподели Ибрахим Тиау, изпълнителен секретар на Конвенцията на Организация на обединените нации за битка с опустиняването.
Изследвания демонстрират, че загубата на това вътрешно море съвсем е удвоила количеството атмосферна прахуляк в района сред 1984 и 2015 година - от 14 на 27 милиона метрични тона.
Пресъхването е влошило качеството на въздуха в прилежащите градове, даже на разстояние до 800 км, и способства за ускореното размразяване на ледниците - което в допълнение задълбочава водната рецесия в района.
Бури разнасят токсични соли, унищожавайки реколтите на стотици километри и замърсявайки питейната вода.
Аралско море през 1989 година и през 2024 година Снимка: NASA Токсичният прахуляк на Аралкум Прахът, носен от пустинята Аралкум, е изключително токсичен спрямо този в другите пустини на района. Той съдържа останки от руски тествания на химически оръжия, както и големи количества торове и пестициди от огромното земеделие, довело до пресъхването на Аралско море.
Между 60-те и 90-те години на предишния век реките Амударя и Сърдаря, които захранвали езерото, били отклонени, с цел да напояват 7 милиона хектара памучни полета.
Мащабното напояване, продължаващо и през днешния ден, довело до бързо стесняване на езерото, което най-после се разцепило на две елементи, свързвайки стотици острови със заобикалящите ги крайбрежия.
Катастрофалните последствия
Солта в останалата вода се е нараснала до равнища, по-високи от тези в океана, унищожавайки съвсем целия локален живот и разрушавайки екосистемата. Това поставило завършек на поминъка на хиляди хора - илюстрирано от ръждясалите риболовен лодки, изоставени измежду пустинните пясъци.
Излагането на токсичния прахуляк е обвързвано със здравословни проблеми при възрастни и деца в района, в това число увеличение на вродените недостатъци.
В опит да лимитират разпространяването на токсичния прахуляк, районните държавни управления работят по засаждане на растителност върху пресъхналото дъно на езерото. Местни учени търсят растения, които да могат да оцелеят в солената почва.
Предупреждение за света
Това, което се случи с Аралско море, не е просто далечна покруса, която останалата част от света може да си разреши да пренебрегва. Същите условия се повтарят и в други райони.
Езера и водни басейни в Африка, Близкия изток, Европа, Австралия и Съединени американски щати също понижават поради индустриалното земеделие и климатичните промени.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ