Църквата почита на 28 ноември св. прпмчк Стефан Нови. Св. мчк Иринарх. Св. 15 свщмчци Тивериополски. Св. мчк Христо, българин. Прпмчци Сократ и Комасий
Преподобномъченик Стефан Нови бил отдаден Богу още при раждането си
Преподобни Стефан се родил в Цариград и благочестивата му майка още при раждането го посветила Богу. В юношеска възраст той бил подстриган за инок в Авксентиевия манастир и се популяризирал със свят живот и щедрост. Обичал уединен живот, само че бил заставен да жертва личното си предпочитание за обща изгода: избрали го свещеник на манастира.
В това време прекалено много се засилила иконоборческата разкол. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним гневно преследвали феновете на светите икони. Църквата " Св. Богородица " във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По заръка на императора всички фрески били отстранени. Константин Копроним отишъл още по-далеч от татко си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, призован в Цариград, постановил иконите да се смятат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпоредби, да се смятат еретици. След това почнало ужасно гонение срещу монасите. Византийските манастири запустели, а монасите били затваряни в тюрма.
Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и по тази причина желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати блага и с предписание да го уговори да подпише определението на събора, само че Стефан изрично отказал. Тоя отговор разярил царя и той заповядал да го затворят в тюрма. Но скоро след това врагове ненадейно нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия яд, освободил праведника.
Св. Стефан лежал в тюрма, изтърпял изгнание и мъчения, само че не се отклонил от вярата си
Щом утихнала войната, гонението било възобновено с още по-голяма мощ и целият яд се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го упрекват в закононарушения. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания. Накрая заповядал да го затворят в тюрма. В нея мъченикът намерил повече от триста пандизчии, заключени за удостояване на иконите. Всички към този момент били претърпели тежки мъчения и очаквали гибел за твърдостта си във вярата, само че се утешавали посредством молитва и очакване на Бога.
Дохождането на св. Стефан още повече повдигнало духа на пандизчиите. И през деня, и нощем тъмницата кънтяла от молебствия и псалмопения. Много народ се натрупал към тъмницата, с цел да получи благословение или препоръки от преподобния, или пък да се помоли за ония, които по този начин мъжествено страдали за светата истина.
Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на гибел. Това станало в 767 г.
Преподобни Стефан се родил в Цариград и благочестивата му майка още при раждането го посветила Богу. В юношеска възраст той бил подстриган за инок в Авксентиевия манастир и се популяризирал със свят живот и щедрост. Обичал уединен живот, само че бил заставен да жертва личното си предпочитание за обща изгода: избрали го свещеник на манастира.
В това време прекалено много се засилила иконоборческата разкол. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним гневно преследвали феновете на светите икони. Църквата " Св. Богородица " във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По заръка на императора всички фрески били отстранени. Константин Копроним отишъл още по-далеч от татко си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, призован в Цариград, постановил иконите да се смятат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпоредби, да се смятат еретици. След това почнало ужасно гонение срещу монасите. Византийските манастири запустели, а монасите били затваряни в тюрма.
Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и по тази причина желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати блага и с предписание да го уговори да подпише определението на събора, само че Стефан изрично отказал. Тоя отговор разярил царя и той заповядал да го затворят в тюрма. Но скоро след това врагове ненадейно нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия яд, освободил праведника.
Св. Стефан лежал в тюрма, изтърпял изгнание и мъчения, само че не се отклонил от вярата си
Щом утихнала войната, гонението било възобновено с още по-голяма мощ и целият яд се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го упрекват в закононарушения. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания. Накрая заповядал да го затворят в тюрма. В нея мъченикът намерил повече от триста пандизчии, заключени за удостояване на иконите. Всички към този момент били претърпели тежки мъчения и очаквали гибел за твърдостта си във вярата, само че се утешавали посредством молитва и очакване на Бога.
Дохождането на св. Стефан още повече повдигнало духа на пандизчиите. И през деня, и нощем тъмницата кънтяла от молебствия и псалмопения. Много народ се натрупал към тъмницата, с цел да получи благословение или препоръки от преподобния, или пък да се помоли за ония, които по този начин мъжествено страдали за светата истина.
Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на гибел. Това станало в 767 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ