Почитаме светец, преживял най-големия кошмар за всеки човек - в името на вярата
Преподобният Максим Изповедник e от Цариград. Получил високо обучение, заемал висша служба в двореца на император Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелитите отишъл в Рим и по негово подстрекателство папа Мартин свикал събора в Латерана срещу ереста.
Това като научил император Констанс II, правоприемник на Ираклий, оклеветил Максим и изискал да го изпратят в Цариград. Като не съумял, заповядал през нощта да го заловен и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и омраза срещу царя. Нанесли му побой, така че земята към се оросила от кръвта му. Отрязали му езика, отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, умрял в 622 година.
Преподобни Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Православието.
Той е разгорещен бранител на чистотата на православната религия, запечатал верността си към нея с мъченическия героизъм на изповедничеството. В своето богословие свети Максим създава православното обучение за двете воли, съответстващи на двете естества - Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос, и по този начин става изразител на догматическата истина на Вселенската черква против монотелитската разкол. Неговото обучение по този значим въпрос залегнало в основата на вероопределението на VI Вселенски събор (681 година сл. Р. Хр.).
Преподобни Максим Изповедник е бил един от най-високообразованите мъже на своето време. Той е ослепителен ценител на основните посоки на древногръцката философия, от чието идейно завещание учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното и тъкмо формулиране на християнското богооткровено обучение. Дълбоко ерудиран и обхванат от духа на светоотеческото богословие, познаващ чудесно богатото идейно наличие на Христовото обучение, духовното завещание и дълбоките корени на Църковното поверие, св. Максим се показал като плодороден християнски мъдрец и влиятелен преподавател на истините на вярата.
Това като научил император Констанс II, правоприемник на Ираклий, оклеветил Максим и изискал да го изпратят в Цариград. Като не съумял, заповядал през нощта да го заловен и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и омраза срещу царя. Нанесли му побой, така че земята към се оросила от кръвта му. Отрязали му езика, отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, умрял в 622 година.
Преподобни Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Православието.
Той е разгорещен бранител на чистотата на православната религия, запечатал верността си към нея с мъченическия героизъм на изповедничеството. В своето богословие свети Максим създава православното обучение за двете воли, съответстващи на двете естества - Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос, и по този начин става изразител на догматическата истина на Вселенската черква против монотелитската разкол. Неговото обучение по този значим въпрос залегнало в основата на вероопределението на VI Вселенски събор (681 година сл. Р. Хр.).
Преподобни Максим Изповедник е бил един от най-високообразованите мъже на своето време. Той е ослепителен ценител на основните посоки на древногръцката философия, от чието идейно завещание учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното и тъкмо формулиране на християнското богооткровено обучение. Дълбоко ерудиран и обхванат от духа на светоотеческото богословие, познаващ чудесно богатото идейно наличие на Христовото обучение, духовното завещание и дълбоките корени на Църковното поверие, св. Максим се показал като плодороден християнски мъдрец и влиятелен преподавател на истините на вярата.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ