13 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. преподобномъченик Стефан Нови
Преподобни Стефан се родил в Цариград и благочестивата му майка още при раждането го посветила Богу. В юношеска възраст той бил постриган за инок в Авксентиевия манастир и се популяризирал със свят живот и щедрост. Той спазвал непоколебим пост, прекарвал непрекъснато в молитва, посредством трудовете си помагал на бедните. Обичал уединен живот, само че бил заставен да жертва личното си предпочитание за обща изгода: избрали го свещеник на манастира.
В това време прекалено много се засилила иконоборческата разкол. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним гневно преследвали феновете на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на дребни части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.
Църквата " Св. Богородица " във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По заръка на императора всички фрески били отстранени. Константин Копроним отишъл още по-далеч от татко си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, призован в Цариград, постановил иконите да се смятат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпоредби, да се смятат еретици наедно с Арий, Несторий и Евтихий. След това почнало ужасно гонение срещу монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тюрма.
Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и по тази причина желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати блага и с предписание да го уговори да подпише определението на събора, само че Стефан изрично отказал:
- Няма да подпиша определението на вашия незаконен събор! Не мога да нарека горчивото сладко, нито тъмното светлина. Аз съм подготвен да умра за истината и с наслада ще пролея до последна капка кръвта си за иконата на моя Спасител.
Тоя отговор разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тюрма. Но скоро след това врагове ненадейно нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия яд, освободил праведника.
Щом утихнала войната, гонението било възобновено с още по-голяма мощ и целият яд се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го упрекват в закононарушения. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и посредством Божията мощ правел толкоз чудеса, че името му се популяризирало по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.
- Нима мислиш ти - споделил му императорът, - че като тъпчем с нозе иконата, ние тъпчем Самия Христос?
Стефан, като посочил на царя една монета с царско изображение, запитал:
- Какво ще стане с оня, който би потъпкал с нозе това изображение? Не ще ли заслужава той най-строго наказване?
- Разбира се! Най-строго ще бъде осъден оня, който ругатни царското изображение.
- А какво строго наказване заслужава оня, който ругатни изображението на Божия Син и на Неговата пречиста Майка?
След това хвърлил монетата на пода и взел да я тъпче с крайник.
Царедворците се нахвърлили на Стефан и желали да го хвърлят в морето, само че Копроним заповядал да го затворят в тюрма. В тая тюрма мъченикът намерил повече от триста пандизчии, заключени, както и той, за удостояване на иконите. Всички към този момент били претърпели тежки мъчения и очаквали гибел за твърдостта си във вярата, само че се утешавали посредством молитва и очакване на Бога.
Дохождането на св. Стефан още повече повдигнало духа на пандизчиите. И през деня, и нощем тъмницата кантяла от молебствия и псалмопения. Тя повече приличала на храм, в сравнение с затвор. Много народ се натрупал към тъмницата, с цел да получи благословение или препоръки от преподобния, или пък да се помоли за ония, които по този начин мъжествено страдали за светата истина.
Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на гибел. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с ругатни и му нанасяли нечовечен побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и поставил завършек на живота му. Това станало в 767 година.
В това време прекалено много се засилила иконоборческата разкол. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним гневно преследвали феновете на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на дребни части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.
Църквата " Св. Богородица " във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По заръка на императора всички фрески били отстранени. Константин Копроним отишъл още по-далеч от татко си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, призован в Цариград, постановил иконите да се смятат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпоредби, да се смятат еретици наедно с Арий, Несторий и Евтихий. След това почнало ужасно гонение срещу монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тюрма.
Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и по тази причина желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати блага и с предписание да го уговори да подпише определението на събора, само че Стефан изрично отказал:
- Няма да подпиша определението на вашия незаконен събор! Не мога да нарека горчивото сладко, нито тъмното светлина. Аз съм подготвен да умра за истината и с наслада ще пролея до последна капка кръвта си за иконата на моя Спасител.
Тоя отговор разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тюрма. Но скоро след това врагове ненадейно нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия яд, освободил праведника.
Щом утихнала войната, гонението било възобновено с още по-голяма мощ и целият яд се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го упрекват в закононарушения. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и посредством Божията мощ правел толкоз чудеса, че името му се популяризирало по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.
- Нима мислиш ти - споделил му императорът, - че като тъпчем с нозе иконата, ние тъпчем Самия Христос?
Стефан, като посочил на царя една монета с царско изображение, запитал:
- Какво ще стане с оня, който би потъпкал с нозе това изображение? Не ще ли заслужава той най-строго наказване?
- Разбира се! Най-строго ще бъде осъден оня, който ругатни царското изображение.
- А какво строго наказване заслужава оня, който ругатни изображението на Божия Син и на Неговата пречиста Майка?
След това хвърлил монетата на пода и взел да я тъпче с крайник.
Царедворците се нахвърлили на Стефан и желали да го хвърлят в морето, само че Копроним заповядал да го затворят в тюрма. В тая тюрма мъченикът намерил повече от триста пандизчии, заключени, както и той, за удостояване на иконите. Всички към този момент били претърпели тежки мъчения и очаквали гибел за твърдостта си във вярата, само че се утешавали посредством молитва и очакване на Бога.
Дохождането на св. Стефан още повече повдигнало духа на пандизчиите. И през деня, и нощем тъмницата кантяла от молебствия и псалмопения. Тя повече приличала на храм, в сравнение с затвор. Много народ се натрупал към тъмницата, с цел да получи благословение или препоръки от преподобния, или пък да се помоли за ония, които по този начин мъжествено страдали за светата истина.
Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на гибел. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с ругатни и му нанасяли нечовечен побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и поставил завършек на живота му. Това станало в 767 година.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ