Доротея Николова: Родителите оказват огромен натиск на учителите да пишат високи оценки
Преподавателят по български език е уверена, че без външно оценяване образованието ни ще затъне още повече
Премахването на националните външни оценения ще докара до обстановка, в която всички възпитаници ще бъдат отличници на хартия, само че без действителни познания. Това предизвестиха през днешния ден Асен Александров, шеф на 51 СУ " Елисавета Багряна ", и Доротея Николова, учител по български език и литература, в ефира на " България заран ".
" Ако премахнем външните оценения, всички възпитаници ще са отличници. До момента, в който тези деца не отидат на работните места и университети и ще питаме какво става ", съобщи Асен Александров. Според него българската просветителна система е с минимум външни оценения в Европа, до момента в който в другите страни се организират изпити по всички предмети всяка година.
Директорът показа наблюдения за сериозен напън от родителите за високи оценки, ориентиран не към учениците, а към учителите. " Родителите не желаят да схванат истината, желаят да живеят в илюзии ", безапелационен бе Александров.
Преподавателката Доротея Николова поддържа тази позиция, като акцентира, че без справедливи външни критерии просветителната система ще затъне още повече. " Ако няма външен справедлив аршин за всички учебни заведения и възпитаници, то злополуката, която следим ще премине всевъзможни граници на нашето въображение ", предизвести тя.
Оценки, несъответстващи на знанията
В момента натискът към учителите за слагане на високи оценки е голям, а крайните резултати постоянно не отразяват действителните познания на децата, разяснява Николова. По думите й, в случай че оценяването се прави съгласно същинските познания, оценките в учебно заведение ще бъдат доста по-ниски от сегашните.
" Учениците нямат нужните познания, с цел да покрият стандарта, който става все по-занижен ", добави преподавателката.
Прекалено доста предмети вместо задълбочено образование
Двамата специалисти са единомислещи, че казусът не е в прекомерното учене или изпитване, а в огромния брой предмети, които учениците би трябвало да учат.
Според данните, които показаха гостите, към 10% от учениците са в действителност натоварени – това са децата на по-амбициозните родители. В същото време към 40% от учениците не отделят даже 10 минути у дома за подготовка на уроците.
Влияние на технологиите върху развиването
Доротея Николова сигнализира, че децата, които прекарват прекалено време пред екраните, са ощетени интелектуално. " Не могат да се оправят със задания, които за тяхната възраст са естествени и естествени, не си приказват, всичко е като кадър пред тях ", изясни тя.
Според нея първата спънка в учебно заведение е способността на децата да чуят и възприемат езика, където към този момент се следят съществени проблеми.
Дискусия за довеждане докрай на главното обучение
В просветителните среди все по-често се разисква опцията главното обучение да се приключва след 8-ми или 9-ти клас, а не след 7-ми, както е сега.
" В 90% от страните в Европейски Съюз учениците приключват след 9 клас. Не може да сме най-умните от всички - цяла Европа да приключва след 9 клас, единствено ние след 7 клас и да имаме 3 години прогимназия, 5 години гимназия ", уточни Асен Александров.
Директорът счита, че по този начин учениците ще имат опция да учат още две години български език и математика, а също по този начин 14-годишните деца не са задоволително зрели, с цел да изберат независимо своя предстоящ учебен път.
Предстои публично разискване дали да се запазят националните външни оценения в четвърти, седми и десети клас, както и по кое време децата да приключват главно обучение - в седми, осми или девети клас.
Премахването на националните външни оценения ще докара до обстановка, в която всички възпитаници ще бъдат отличници на хартия, само че без действителни познания. Това предизвестиха през днешния ден Асен Александров, шеф на 51 СУ " Елисавета Багряна ", и Доротея Николова, учител по български език и литература, в ефира на " България заран ".
" Ако премахнем външните оценения, всички възпитаници ще са отличници. До момента, в който тези деца не отидат на работните места и университети и ще питаме какво става ", съобщи Асен Александров. Според него българската просветителна система е с минимум външни оценения в Европа, до момента в който в другите страни се организират изпити по всички предмети всяка година.
Директорът показа наблюдения за сериозен напън от родителите за високи оценки, ориентиран не към учениците, а към учителите. " Родителите не желаят да схванат истината, желаят да живеят в илюзии ", безапелационен бе Александров.
Преподавателката Доротея Николова поддържа тази позиция, като акцентира, че без справедливи външни критерии просветителната система ще затъне още повече. " Ако няма външен справедлив аршин за всички учебни заведения и възпитаници, то злополуката, която следим ще премине всевъзможни граници на нашето въображение ", предизвести тя.
Оценки, несъответстващи на знанията
В момента натискът към учителите за слагане на високи оценки е голям, а крайните резултати постоянно не отразяват действителните познания на децата, разяснява Николова. По думите й, в случай че оценяването се прави съгласно същинските познания, оценките в учебно заведение ще бъдат доста по-ниски от сегашните.
" Учениците нямат нужните познания, с цел да покрият стандарта, който става все по-занижен ", добави преподавателката.
Прекалено доста предмети вместо задълбочено образование
Двамата специалисти са единомислещи, че казусът не е в прекомерното учене или изпитване, а в огромния брой предмети, които учениците би трябвало да учат.
Според данните, които показаха гостите, към 10% от учениците са в действителност натоварени – това са децата на по-амбициозните родители. В същото време към 40% от учениците не отделят даже 10 минути у дома за подготовка на уроците.
Влияние на технологиите върху развиването
Доротея Николова сигнализира, че децата, които прекарват прекалено време пред екраните, са ощетени интелектуално. " Не могат да се оправят със задания, които за тяхната възраст са естествени и естествени, не си приказват, всичко е като кадър пред тях ", изясни тя.
Според нея първата спънка в учебно заведение е способността на децата да чуят и възприемат езика, където към този момент се следят съществени проблеми.
Дискусия за довеждане докрай на главното обучение
В просветителните среди все по-често се разисква опцията главното обучение да се приключва след 8-ми или 9-ти клас, а не след 7-ми, както е сега.
" В 90% от страните в Европейски Съюз учениците приключват след 9 клас. Не може да сме най-умните от всички - цяла Европа да приключва след 9 клас, единствено ние след 7 клас и да имаме 3 години прогимназия, 5 години гимназия ", уточни Асен Александров.
Директорът счита, че по този начин учениците ще имат опция да учат още две години български език и математика, а също по този начин 14-годишните деца не са задоволително зрели, с цел да изберат независимо своя предстоящ учебен път.
Предстои публично разискване дали да се запазят националните външни оценения в четвърти, седми и десети клас, както и по кое време децата да приключват главно обучение - в седми, осми или девети клас.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ